Споделено от Кристиана Добрева - Станкова

Казвам се Кристиана Добрева – Станкова. Родена съм се в града под Сините камъни със стоте войводи, трите реки и силните ветрове. На пук на все по-глобализиращият се свят все още живея, пиша и работя в него. Обичам пътешествията, но уют ми дава въздухът на този град – Сливен. Какво още за мен? Ето!

РАВНОСМЕТКА

Не се научих по земята да ходя,

на пръсти да стъпвам, да не гневя боговете.

Все на сърцето си вярвам, а не на очите,

сметки не правя – просто обичам.

И много любов на вересия раздадох,

но пък съм бедна на тежки разлъки.

Спокойна съм, че душата си не продадох

и стихове още мога да пиша.

И ако отново избирам

по кой път и с кого да тръгна –

знам ще те търся през девет баира

и след десетия ще те прегърна.

Ето тук може да прочетете още мои стихотворения :) 
www.krisitiana.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Трудно ми е да кажа, кои са били най-хубавите моменти в живота ми досега. Всеки е натоварен с различен спомен и сантимент, но ако трябва да откроя някой от тях – може би този, в който срещнах човека до себе си. :) Мисля, че е важно да намериш своята липсваща половинка. Така ставаш завършено цяло и щастието ти е пълно на всички нива.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Всяка трудност ми носи определено познание и опит. След това осмислям себе си и живота по друг начин и съм готова за следващото стъпало. В тази връзка не мога да определя кое е най-трудното нещо, което съм преживяла. Всъщност трудността на нещата зависи от натрупания опит и от възможността да приемеш случващото се.

В какво вярваш?

През различните етапи от живота си човек вярва в различни неща. Някога вярвах във феи :), а днес, че смисълът на живота е любовта, стремежът към съвършенство и себеусъвършенстване, хармония и покой, които всеки носи закодирани дълбоко в себе си.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да, защото, ако не вярвам в хората, ако не вярвам в себе си -  все едно не вярвам в живота.

За какво мечтаеш?

Навярно звучи тривиално, но мечтая заедно със съпруга ми да направим околосветско пътешествие. На тази Земя има толкова много красота, която трябва да бъде видяна, докосната, вдишана и почувствана, уникални хора и места и още толкова изгреви и залези :), но нищо не е съвършено, ако не го споделиш с любимия човек.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да - да бъда с любимите си хора.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна в моя живот. Трябва да простиш, за да продължиш напред, но даването на прошка също е определен път, който трябва да изминеш, и то сам.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш  сега?

Винаги живея в настоящето. Не съжалявам за нищо в миналото и не очаквам нищо от бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

Да, харесвам го и вярвам, че всеки човек се ражда в най-подходящото за него време, а и никога не съм била в друго време, за да направя разликата. :) Ако се доверя на историческата наука - другите времена са били доста кървави, брутални и превратни.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Както вече казах, обичам да пътувам, мечтая да обиколя света, но МЯСТОТО е Родопа планина, защото както някой беше казал: „Всяка планина по височина се стреми Бога да достигне. В Родопа Той сам слиза.“

И няма как да бъде казано по-истински и по-красиво!

 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Да, обичам го и то много, а трите думи, които описват най-добре моя живот сега са: любов, споделяне и поезия.

  


Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Вече отговорих по-горе – МЯСТОТО, но ако говорим за друг вид гледки – усмихващо се насън дете!

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Там, където са любимите ми хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че най-доброто предстои. :)

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа?

Съпругът ми и сестра ми. Обичам ги много и им благодаря, че ги има.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Звучи прозаично, но бих искала да се науча да плувам. :)

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, защото Животът е вечен, а Смъртта е просто етап, през който минават душите.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Стихотворението, което написах преди малко. 

Какво е за теб самотата?

За мен самотата е въпрос на избор, който всеки прави съзнателно. Самотата не е нещо лошо. Това е състояние на духа, което понякога е необходимо. Така виждаш възможностите, които преди това са били невидими за ума и сетивата ти.

Какво ти дава представа за вечност?

Изгревите и залезите. Тях ги е имало преди нас, и ще ги има и след нас. Вдъхновявали са поетите от древността, вдъхновяват ги сега, ще ги вдъхновяват и в бъдеще. :)

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът?! – да даваш и получаваш любов, да твориш добро и красота, да се развиваш и усъвършенстваш всеки ден.

Кои емоции изпитваш най-често?

Аз съм доста емоционален човек. Не съм безразлична към нещата, които се случват на глобално ниво и в държавата ни. Разбира се, че се гневя (все още не съм достигнала съвършенство :) ), че се тревожа и безпокоя. Дразня се от простащината и невежеството и се възмущавам от арогантността, но като цяло водещото чувство за мен е любовта. Изпитвам любов и благодарност, възхищение и спокойствие, защото дори една свещица в тъмна стая побеждава мрака.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен, а щастието, както и самотата, за мен е въпрос на избор. Всеки го прави сам за себе си. Щастието и дните са пълни, ако ги споделиш с хората, които обичаш.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не изпускайте точно този миг. Той е съвършен, неповторим и единствен. Вярвайте в себе си, в собствените си творчески възможности и в любовта.

Какво може да те разплаче?

И щастието, и мъката.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Неподправената детска мъдрост.

Кое е доброто, което няма да забравиш?

Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Мисля, че човек не забравя никога доброто, което е срещнал по пътя си, колкото и мъничко да е то. Всъщност доброто си е просто добро. Не може да бъде по-значимо или по-малко значимо. Всяко добро е важно!  

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Всъщност пъзелът на живота си е винаги подреден, а това какво ние мислим за него е съвсем друго нещо. :) Що се отнася до парчетата – парчета винаги липсват. Ние всеки ден слагаме по някое. Това е част от живеенето. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

В живота си ценя най-много своите любими хора. Благодарна съм за тяхната любов и подкрепа, за това, че ги има. Благодарна съм за дарбата да пиша. Писането ме изпълва с щастие и тогава се чувствам най-съвършена и спокойна. Благодарна съм още за приятелите, които имам и за враговете, които срещам понякога, защото както беше казал някой – Господ винаги ни изпраща хората, от които имаме нужда, за да се развиваме и да вървим напред.

Благодарна съм за въпросите, които ми зададе, защото провокираха неподозирани за мен отговори. :)

Благодарна съм за това, че мога да се насладя на един залез…..