Здравейте. Поезията е голяма и важна част
от мен и живота ми и за това ще се представя пред вас с псевдонима, с който
подписвам стиховете си. Аз съм Agleya.
Аз съм жена, която работи като консултант
и преводач, завършва магистратура „Връзки с обществеността и реклама” и се
готви да напише докторска дисертация. Докато правя всичко това душата ми се
къпе в поезия и литература. Обичам да творя, да изписвам емоциите си на лист
хартия. Обичам да обичам идеи, думи и мечти. Псевдонимът Agleya ми донесе нужната смелост да дам живот на
думите си.
Бягам по тясна пътека,
бягам с очи затворени,
бягам с ръце разперени,
бягам с болка в сърцето,
бягам, а сълза гали
лицето...
В миг безкраен
тънък лъч от светлината
се промъква да изгони
тъмнината,
да сгрее моята душа
и да пресуши последната
сълза.....
Ще успее ли??? С такава
сила
да запали отдавна изгаснала
стихия?
Да изтрие сълзата,
да докосне душата,
да даде надежда?
Лъч светлина
и само малко тишина....
Бягам, но вече с
усмивка,
бягам, усещайки
милувка...
Светлината е с мен,
и отново е ден...
Кои
бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите
моменти от живота ми ги свързвам с неизчерпаемата любов на семейството ми към
мен, тяхната подкрепа и всеки един миг, в който сме били заедно.
А кое е
най-трудното нещо, което си преживявала?
Преди
години загубих мой много близък човек и това оказа влияние върху цялото ми
виждане за живота.
В
какво вярваш?
Според
мен, както в природата несъмнено има баланс, така има баланс и в живота на
хората. Всичко, което правим оставя своя отпечатък, който рикошира някъде в
пространството и се връща при нас.
Вярваш
ли в хората?
Да, вярвам,
че всички се раждаме добри и всички искаме да сме добри. Вярвам и в това, че
хората сме способни на велики дела.
А в
себе си?
Най-много
вярвам в себе си.
За какво
мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтите
ми са много, аз не спирам да мечтая и вярвам, че ако достатъчно силно искам да
постигна нещо - ще успея. Надявам се някой ден, след години, да се обърна назад
във времето с усещането, че не съм пропуснала нищо. Че съм изживяла пълноценно
всеки период.
Има ли
нещо важно, за което не ти достига времето?
Ако
можех, щях да прекарвам повече време със семейството си. И бих отделяла по пет минути
повече всяка вечер за четене.
Важна
ли е прошката в твоя живот?
Да,
важна е. Дори според мен е по-важна за този, който прощава, а не за този, който
я иска. Случвало ми се е и съм изпитвала облекчението от това просто да простя
и да забравя.
Повече
в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?
Живея
сега, за този момент, радвам му се колкото мога и гледам смело към бъдещето си.
А от миналото искам само хубавите спомени да останат, за да има с какво да се
завивам нощем.
Харесваш
ли нашето време?
Да, харесвам
го. Но винаги можем да направим времето си по-красиво и пълноценно.
Има ли
място и пътуване, на които държиш най-много?
Всички
пътувания, които съм осъществила са ми любими. А мястото, на което най-много
държа, е домът ми в Хасково.
Обичаш
ли Живота? Какво е той за теб сега? Опиши ми го с три думи.
Обичам
живота. За мен е: борба, обич и красота.
Кои са
най-красивите гледки на света за теб?
Най-красивите
гледки на света ги свързвам с хора. Хората, които обичат други хора и изразяват
любовта си към тях. А най-любимите ми гледки са усмивката на майка ми, погледът
й, изпълнен с обич, баща ми, който протяга ръце да ме прегърне, въздушните
целувки на сестра ми. Красотата е навсякъде, където има любов!
Къде
се чувстваш най-добре, като „у дома”?
Колкото
и банално да звучи - където са любимите ми хора. „У дома” съм там, където съм
обичана и нужна.
Какво
ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Убедена
съм, че всичко е преходно. И че след трудните моменти винаги идват по-хубави.
Аз никога не се предавам лесно. Вярвам, че всеки един от нас е способен дори и
на невъзможното. За това и с трудните моменти се боря и вярвам, че красотата е
навсякъде, а щастието е в мен и зависи от мен.
Кои
хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?
Родителите
ми и дядо ми.
Искаш ли
да промениш нещо у себе си?
Винаги
се стремя към усъвършенстване. Това ме кара да се чувствам жива.
Намерила
ли си призванието си?
Мисля,
че да. Но съм сигурна и че не е едно призванието ми, и че след време ще се появи друго.
Страхуваш
ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?
Не се
страхувам от смъртта. И вярвам в прераждането. Просто енергията ни е толкова
силна, че дори и след физическата смърт, тя се запазва някъде в пространството.
А какво
те кара да се чувстваш жива?
Най-искрените
чувства на любов и привързаност, и неспирният стремеж да бъда по-добра от
вчера.
Какво
е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?
Самотата
е част от живота. Не я усещам постоянно, но тя си е в мен. Не мога и не искам
да избягам от нея, защото точно в тези моменти на самота се ражда силата да духа.
Какво
ти дава представа за вечност?
Има
дела и силни думи, които никога не изчезват, а напротив - остават да отекват
във вечността. Винаги е било така и винаги ще е така. Надявам се някога да имам
възможност да направя или напиша нещо, което да остане след мен.
Какъв
е смисълът на живота за теб?
Търсене
на доброто, на красотата, на любовта и постоянното усъвършенстване. Има сила в
нас да направим много значими дела и трябва да търсим смисъла в това.
Какви
чувства изпитваш най-често?
Най-различни
са емоциите, които изпитвам. Някои са по-силни, други - не толкова.
Какво
е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Съвършеният
мой ден е съставен от малките неща. Красив изгрев, чаша ароматно кафе,
вълнуваща книга, миг на вдъхновение, спокойствие и увереност, че всички, които
обичам са добре и са щастливи. Приятен и пълноценен разговор с интересен
събеседник, може би и партия покер с кибритени клечки.
Какъв
съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора
въобще?
Никога
да не се предават пред трудностите! И да четат. И да се радват на живота.
Какво
може да те разплаче?
Мъката,
изписана на нечие лице, несправедливостта и лъжата. Мисълта, че има хора, които
страдат и никой не им помага.
А
какво може да те накара да се усмихнеш?
Почти
всичко. Аз винаги съм с усмивка на лицето си. Дори в моменти, когато ми е тъжно,
пак се усмихвам.
Чувстваш
ли се обичана?
ДА
А
правилно оценена от другите за това, което си?
И да, и
не. Аз държа предимно на мнението на близките си и мисля, че те ме оценяват
правилно.
Кое е
доброто дело, което няма да забравиш?
Много
са добрите дела, на които съм ставала свидетел и участник. Има добри хора!
Преди години всяка сутрин, когато излизах за училище виждах един и същи мъж,
който носеше закуски за децата от дома за сираци.
Ако си
представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още
парчета, за да е цял и завършен?
Пъзелът
на моя живот никога няма да е напълно подреден, винаги ще липсва парче, защото
просто така съм устроена - да търся и преоткривам нови територии на емоционално
и интелектуално ниво, да уча нови неща, да слушам, да добавям по нещо. За мен
никога няма да е късно да добавя още едно парче от пъзела на живота ми.
Какво
цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя
най-много семейството и приятелите си. Благодарна съм, че съм такава каквато
съм и че намирам сили в себе си винаги,
когато са ми необходими.
