Споделено от Илияна Владимирова

Аз съм Илияна Владимирова, живея в един от най-красивите градове в България - Велико Търново и съм просто човек.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот са моментите, когато съм се влюбвала или по-точно миговете след това Случване, наречено влюбване. Тогава, когато цялото ми същество е изпълнено с енергия, когато умея да летя, когато тялото и сърцето ми сякаш се пробуждат за живот. Та нали любовта Е живот....!

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудно ми е било в процеса на моето съзряване като личност да осъзная, че да си чувствителен не е слабост, да си раним е нормално, а да страдаш е човешко, да разбера, че е сила да можеш да усещаш света със всичките си сетива, и че това може да те прави по-тъжен на моменти, но е неописуемата способност на душата да лети и да се развива.

В какво вярваш?

Вярвам във висшата сила, която сякаш ни напътства по пътя ни, стига да отворим очите си за знаците, които ни оставя. Някои я наричат Бог, други късмет, трети - Съдба. Вярвам, че всеки отделен човек е една важна частичка от Космоса.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в доброто в хората, но се доверявам на усещането си за тях, което рядко ме лъже.

А в себе си?

Вярвам в себе си, но често на страховете си гледам като през лупа, а тогава вярата ми се смалява. И имам нужда от окуражаване.

За какво мечтаеш?

Мечтая за една по-добра България, да живеят тук щастливи хора, не такива, каквито срещам все по-често по улиците - от една страна - отрудени, бедни и обезверени хора, а от друга -  богати и презадоволени хора, загубили човешкото в себе си. Мечтая си на високите постове, от където се дирижират бъднините на нашата страна да стоят умни и честни хора.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето все не ми е достатъчно, защото има толкова непрочетени от мен книги, които искам да прочета :)

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е много важна за мен, приемам я като умението на душата ми да се освобождава от оковите на лошо чувство или обида и да продължава напред пречистена.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Обръщам се към миналото само за ориентация, за да се уверя, че вървя, че се развивам, че не стоя на едно място, но съм тук и сега. Тук съм, защото миналото е отминало, а бъдещето обикновено е много по-различно от нашите представи за него.

Харесваш ли нашето време?

Това не е моето време, но и то си има своите предимства. Не го харесвам, защото на духовността се гледа като на антика, нещо старо и ценно, но само познавачите могат да го оценят истински. Не харесвам и че напредъкът на технологиите се използва повече за избиване на хора, отколкото за тяхното спасяване!

Има ли пътуване, на които държиш най-много?

Най-важното пътуване за мен е пътуването към себе си, към откриването на същността си, то никога не свършва сякаш... Когато опознаем по-добре себе си, сме способни и по-пълноценно да комуникираме с другите и да ги разбираме.

Какво е Животът за теб сега? Обичаш ли го? Опиши ми го с три думи.

Обичам живота и усещането, че съм жива! Моят живот е Обич, Път и Вяра.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Една от най-красивите гледки, до които са се докосвали моите очи и душа, са Родопите – планината, изпълнена с магия.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома се чувствам, когато съм с любими за мен хора, когато обитавам помещение, изпълнено със спомени с тях. У дома съм при мама, където е топло и ухае на обич, у дома съм си и у дома, в къщата, която аз и моят любим превърнахме в дом, у дома се чувствам, когато ходя на гости на една от най-добрите си приятелки - там се чувствам приета, обичана и разбирана. У дома е там, където винаги се връщам, защото една невидима сила ме тегли натам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Силата да продължавам напред ми я дава една вътрешна увереност, която в трудни моменти се въздига от пепелта като феникс, едно усещане, че нещо предстои, че съм тук на този свят неслучайно. В много трудни моменти, когато моят "Феникс" няма сили да възкръсне, сили ми дават моите скъпи хора - семейството, обитаващият сърцето ми и малкото ми, но верни приятели. Благодарна съм, че ги има в моя свят тези хора!

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Нещото, което искам да променя в себе си и твърдо вярвам, че е един от уроците, които трябва да науча в този си живот, е да въздържам импулсивността, да не съм човек на моментната емоция, защото емоциите понякога са лъжливи или замъгляват ясния поглед на разсъдъка. 

Страхуваш ли се от смъртта?

Страхувам се не от самата смърт, а от това да не загубя връзката и усещането си за любимите хора, страхувам се от неяснотата дали ще ги срещна в друг живот.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Това, което ме кара да се чувствам жива е Любовта - тази, която раздавам и тази, която приемам!

Какво е за теб самотата?

Обичам си самотата! За мен тя е времето, в което споделям себе си на ... себе си; времето, в което се обръщам навътре към душата си и виждам в детайли отминали случки, събития, хора, анализирам изборите си и последиците от тях. Самотата си изживявам и като не мисля за абсолютно нищо, просто стоя и отпускам сетивата си.

Какво ти дава представа за вечност?

Представата ми за вечност е морето - когато го гледам чувствам една необятност, един безкрай.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът на живота ми е да се уча, да обичам, да помагам и да му се наслаждавам, не просто да го живея.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Един съвършен ден, изпълнен с щастие, е ден, който е бил споделен, ден в който съм се смяла, ден в който съм успяла да бъда рамо за някого, ден, който е бил ползотворен, ден, в който съм се чувствала обичана.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът ми към другите е да не бързат да порастват, да оставят винаги поне една частичка от детството в себе си, която да им припомня, когато забравят как да се радват на малките чудеса на живота, защото само децата умеят да откриват и да се радват на чудеса.

Чувстваш ли се обичана?

Чувствам се обичана, стеснявам обкръжението си, обичана съм от малко, но прекрасни хора!

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Добрите дела не се забравят, направено ли е добро някъде, то отваря във Вселената поредица от добри събития, всичко е доброта и Любов! Доброто, което няма да забравя е, когато един ден непознат човек ме помоли да му помогна, като му дам пари да си купи храна - нямах много, но му дадох всичко, а след няколко часа в магазина, в който работех, влезе мъж, който ми остави добър бакшиш, след като си напазарува. Всичко в този свят се връща.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът е постоянен пъзел, а ние редим ли, редим, а то винаги ще липсва по някое парченце, все нещо няма да ни достига, все от нещо няма да сме напълно доволни, все към нещо ще се стремим, но аз съм благодарна за това, което имам, за хората, които съм срещнала по пътя си, за да останат, както и за тези, които съм срещнала по него, за да ме научат на нещо и да си тръгнат. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за тази картина, която съм успяла да наредя и се надявам следващите парчета, които ще нареждам да правят още по-прекрасна моята картина, наречена живот :)