Споделено от Милена

Представи се накратко. Опиши се, както ти възприемаш себе си. 

Аз съм Aquarius /Водолей/. Инициалите на името ми са МИГ. Дълго време не осъзнавах връзката между двете. Това го казвам не защото се крия зад някаква загадъчност, или пък за да се правя на оригинална. Да, името е важно и носи своята енергия, но самоизграждането на личността и познанието за себе си не зависят от това. Аз съм една най-обикновена жена на 52 години. Работя в администрация, занимавам се със строителство и енергийна ефективност. Имам своите постижения, с които се гордея. Работя и върху себе си. Майка съм на две прекрасни деца, които са най-доброто, което ми се е случило в живота и за което съм изключително благодарна. Романтична съм, много емоционална, не отдавам значение на хорското мнение, „страдам” от „здравословен егоизъм”, пряма и откровена до болка. Когато мислих как да отговоря на въпросите, изведнъж осъзнах, че представата на най-близките ми приятели за мен доста се различава от моята за себе си. Те казват, че съм силна жена, преодоляваща всяко препятствие по пътя си, изправяща се с усмивка след всяко падане. Но аз познавам страховете си, нерешителността си, безсилието си, болката в слънчевия сплит, чувството на жертва, обземащо ме понякога... Осъзнала съм, че това е в резултат от семейното възпитание – една дъщеря, върху чиято глава се е стоварила цялата родителска обич и амбиции, с всички последствия от това – моето мнение все не беше правилно /затова съм колеблива/, все не отговарях на техните изисквания... Имам си едно сравнение по този повод – ако едно дете не се научи да ходи тогава, когато природата е определила това /около една година/, когато падането не е толкова болезнено, а е държано вързано и започне да се учи да ходи на 5 г. например....... изводът е ясен. Доста късно във времето осъзнах, че трябва да се доказвам единствено и само на себе си, а не на някой друг. Затова „рискувах” и дадох на децата си много Доверие, Свобода и Любов, опитах се да ги науча да поемат отговорността от решенията си, и че само те са тези, от които зависи животът им. Доволна съм от резултата!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Интересно свойство има човешката душа – въпреки всички тръни, през които е преминала, тя си спомня в по-голяма степен  хубавите,  и по-малко лошите моменти. Много са хубавите ми мигове, спомням си за тях с благодарност.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Решението ми за развод.

В какво вярваш?

Най-напред – в себе си. Също така – в доброто! Никой не се е родил лош, обстоятелствата са отворили човека на лошата страница. Вярвам в могъщата енергия, която ни е създала и ни дава сила да продължаваме пътя си. Вярвам в Любовта.

Вярваш ли в хората?

Напоследък все по-малко. Но вярвам в децата си, в приятелите.

А в себе си?

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Нека да не звучи помпозно, но мечтая за едно достойно бъдеще за нашата родина, в която децата ни да живеят спокойно. Не се надявам! За мен надеждата е измамно чувство. Предпочитам да вярвам. Вярата е по-могъща от надеждата. И тук не става дума за религия, а за Вяра.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

А на кого му стига времето за всичко важно в живота? Най-важните неща в живота не са неща – среща с приятели, повече време за близките на сърцето хора, да гледаш как растат цветята... и децата, да се усмихнеш на непознат в сивия ден......... все такива неща.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е самоизцеление. Чрез нея постигаме вътрешното си равновесие. Смело мога да кажа, че умея да прощавам, не мога да нося обида в себе си, така съм устроена. По-трудно обаче прощавам на себе си, все още се уча.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш?

Живея СЕГА. Или поне се опитвам. Разбира се, че се връщам назад и гледам напред. Но благодарение на всичко, което ни се е случило в миналото сме такива хора, каквито сме в точно този момент. А мисълта за бъдещето ни дърпа напред.

Харесваш ли нашето време?

Да, донякъде. А имаме ли избор за друго време? Може би в следващия живот.....

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Всяко място и всяко пътуване са значими за мен, независимо от това дали съм с любим човек или сама. Най-вече държа на пътуването, което осъществих със собствена помощ към собствената ми същност.

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е прекрасно преживяване, светлина и любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Огряната от слънцето планина в прозореца ми сутрин. Искрите в очите на децата ми.  Беззъбата усмивка на някое бебе. Кокичетата изпод снега. Възрастна двойка, държаща се за ръце. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома. И навсякъде.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не обичам, когато някой ми казва „трябва да...”. Но черпя сили от моето „трябва”, от вярата си, от вярата на близките ми в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

С времето установих, че сродните души не са тези, с които преминава съвместно животът ни. Те са тези, които ни учат, нараняват, подкрепят, обичат, изоставят....... Благодарение на тях израстваме. Срещнах доста сродни души до тук.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

О, да! Да бъда по-решителна.

Намерила ли си призванието си?

Какво е призванието? Да се чувстваш добре в кожата си, да не затваряш очи, когато се гледаш в огледалото. Да вършиш нещата с удоволствие и да изпитваш удовлетворение.  Ако е това – да.

Страхуваш ли се от смъртта? Вярваш ли в Живота след нея?

Смъртта е преминаване от едно състояние в друго. Защо трябва да се страхувам? В периоди на отчаяние или радост ние също преминаваме от едно състояние в друго. По-важно е да не допуснем да умре живеца в нас.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта.

Какво е за теб самотата? Търсиш ли я или я избягваш?

Самотата е необходимост. Не я търся, но не се стремя и да я избягвам. Когато дойде – добре е дошла. Чрез нея се освобождавам, притихвам, намирам отговорите, зареждам се.

Какво ти дава представа за вечност?

Смяната на сезоните и красотата на всеки един от тях.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Любовта.

Какви чувства изпитваш най-често?

При моята свръх-емоционалност се е случвало да вместя само в един ден всички човешки чувства. Но най-често изпитвам благодарност за всичко, което ми се случва само в един ден.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Не мога да опиша щастието. То е чувство, което може да се породи от най-дребничкото нещо. А чувствата не могат да се описват. Съвършеният ден? За мен този ден съдържа всички цветове на чувствата.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Давайте доброта, доверие и любов на близките си хора. Вземайте решенията си сами и поемайте отговорност за решенията си.

Какво може да те разплаче?

Преди се разплаквах при всяко недобро стечение на обстоятелствата в живота ми. През последните години трудностите ме карат да стискам зъби и ме мобилизират да търся решение /не че не изпадам в разни мои си дупки понякога/. Сега се разплаквам на филм, песен, стих, цвете...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същото, което ме разплаква.

Чувстваш ли се обичана?

Да! И е толкова въодушевяващо!

А правилно оценена от другите за това, което си?

Правилно? Този критерий за всекиго е различен, мярката е различна. За мен е по-важно аз да се оценявам правилно.

Кое е доброто дело, което няма да забравиш?

Правила съм добри неща, които съм забравила. Доброто, направено за мен, е от всички хора, които съм срещнала по пътя си.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не е подреден, но може би така трябва..... Липсват, разбира се! Нали затова продължаваме да живеем. Ако се подреди и се завърши.... животът спира.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичко, случило се в живота ми, съм благодарна – и за хубавото, и за не толкова хубавото. Благодарение на това съм човека, който съм сега – с тези разбирания, с това свето- и себе-усещане.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Мила Кристина, Благо-Даря ти, че ми даде възможност да поразровя за пореден път вътре в себе си и да се опитам лаконично, с няколко думи, но точни и истински, да отговоря на важните житейски въпроси. Благо-Даря, че те познавам, макар и задочно. Успех във всички твои начинания! 

Благодаря ти!