Споделено от Върбан Колев

Роден съм в Карлово през 1960 г. Завършил съм Института по библиотечно дело - София. Бил съм текстилен работник, библиотекар, секретар на читалище, портиер. В момента работя като клисар в един от карловските храмове. Пиша поезия и проза. Публикувал съм в сп. "Пламък", в. "Преса", в. "Ретро" и в карловския периодичен печат. Издал съм стихосбирките "Неделна свещ", "Наздравица" и "Молитва за света". През тази година би трябвало да излезе новата ми стихосбирка "Небеса и бездни". Актьор съм в карловския театър "Елена Снежина". Любима група ми е Пинк Флойд.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот бяха, когато майка ми ми разправяше за живота си на село. Друг хубав момент се случи насън и малко след събуждането. Предната вечер си бях казал, че като се събудя и преди да отида на работа, ще отида в храма да се помоля и да запаля свещици. Но се забавих със ставането и отново задрямах. Тогава сънувах жена, която държеше малко дете на гърдите си и то ме удари леко с ръката си по носа. Просто леко го чукна. Изтълкувах съня си така: тази жена беше Богородица, а детето - Младенеца, и Той, по един много нежен начин с това докосване по носа ми ме подкани да се събудя и да отида в храма, както си бях обещал. Един вид - Хайде, стига си спал, нали щеше да ходиш в църквата! Минути след пробуждането ми беше много хубаво, чувствах се добре.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Най-трудното нещо, което съм преживял, бяха физическите болки по цялото ми тяло, когато бях в болницата, след като бях скочил от терасата ни на 5-ия етаж - бях в психическо отклонение и това скачане не го смятам за съвсем напълно осъзнат опит за самоубийство. А най-тягостният ми период бе престоя ми в Психодиспансера в Пловдив, където бях 42 дни. 

В какво вярваш?

Вярвам в Бога, но съм голям грешник. Вярвам, че у когото има любов, той е достоен човек. Вярвам, че доброто в човека е повече от противоположното му състояние. 

Вярваш ли в хората? А в себе си?

В хората вярвам дотолкова, доколкото са способни на добри дела, при цялата ни човешка греховност и немощ. Ако не вярвам на хората, как бих търсил приятелство с някого, как бих искал помощ от някого, как бих го помолил за прошка, ако в нещо съм виновен пред него!

В себе си и вярвам, и не.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да пътувам из България. Колкото и отблъскващо да звучи, искам да имам извънредно много пари, като с немалка част от тях бих помагал на бедни хора, на просяци, клошари, болни, бих подпомагал църкви, манастири, читалища, училища, музеи. И не на последно място, бих си заплатил издаването на моите ръкописи. Надявам се Бог да ме помилва - и тук, и на Страшния съд. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не мога да дам точен отговор на този въпрос. Май че времето ми стига за всичко. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е. Не случайно в господнята молитва е казано за нея: "и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си". След искане и даване на прошка, човек като че ли получава вътрешен мир. 

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Като че ли живея почти еднакво и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето. 

Харесваш ли нашето време?

Да. Времето и живота преди 10 ноември 1989 г. не ми харесваха. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Има. Все още искам да посетя Балчик и къщата, в която е живял един от любимите ми поети - Йордан Кръчмаров. Искам да посетя т. нар. Глинени къщи. Някои манастири. Етъра край Габрово, с. Арбанаси и други подобни селища. Искам да посетя комуна на хипари. 

Обичаш ли Живота? Какво е той за теб - опиши ми го с три думи.

Обичам живота, но съм имал случаи, когато съм го псувал. Животът за мен е и дар, и ценност, и възможност да се проявиш такъв, какъвто искаш да бъдеш, да осмислиш свободата си на избор, животът е и изпитание. С три думи: болка, радост, надежда. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивата гледка за мен бе иконата "Неръкотворен образ на Иисус Христос", която видях преди години в Троянския манастир. Като гледах иконата, видях, почувствах със сърцето си, с цялото си същество любовта, с която ме гледаше Той. То е почти неописуемо. Красиви са и обикновените неща: детските личица, красивите момичета, някои животинки, синьото небе. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Засега като че ли няма за мен такова място. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Трезвостта. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Приятелите. Майка ми. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да променя у себе си роптанието и богохулството, в които изпадам понякога. Искам да очистя съвестта си. 

Намерил ли си призванието си?

Донякъде - да. Пиша поезия и проза, играя в театъра, държа на приятелските взаимоотношения, на честта. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Има живот след смъртта. 

А какво те кара да се чувстваш жив?

Това, че имам душа. 

От какво се страхуваш?

Нелепо е, но се страхувам от смъртта. То е почти инстинктивно. Не съм готов за нея. Страхувам се от тъмнината, от ухапване от змии, от зли кучета, от лоши хора. 

Какво е за теб самотата?

Самотата е и болка, и начин да преосмислиш себе си, да бъдеш със самия себе си, за да си изясниш някои важни за теб неща, макар че те обикновено се проверяват в кризисни моменти, когато общуваш с други хора. 

Какво ти дава представа за вечност?

Мисълта за Бога. 

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът е това, което смятам, че е добро от онова, което съм направил - да стигне и да живее у другите хора (например моите писания), а също - да спася личността си. 

Какви чувства изпитваш най-често?

Тъга, униние, самотност, ропот, почти отчаяние, самозаблуда. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Щастието е да си доволен от себе си. И когато и другите покрай теб се чувстват щастливи. Чувствал съм се почти щастлив в случаите, когато съм помагал на някого с нещо. Вечерта ти да приключи именно с такова чувство. Това е щастието за мен. 

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Въздържам се да давам съвети - аз самият имам нужда от тях. 

Какво може да те разплаче? 

Може да ме разплаче нещо трогателно. Мога да се разплача в изключително редките случаи, когато относително съм в мир със себе си, вследствие на чувството за виновност - да знаеш, че си тленен, немощен, че си суетен, че гордостта ти е повече от прашинката (ако я имаш) смирение. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Чистите очи. Усетът за човек, носещ чисто сърце. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът все още го подреждам. Да, липсват парчета, и те са тези някои мои намерения, които бих искал да осъществя. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Възможността да изявя добрите си намерения. Благодарен съм на майка ми, че всячески ми даваше живот, топлина, закрила, обич, че тя се държеше с мен така, че да ми е хубаво. 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също.

Не ме попита за детството. Почти нямах такова. Може би затова все още го търся, изживявам, и все не мога да го осъществя, да го премина. 

Благодаря ти за доверието, за отделеното време и за споделените мисли!

И аз ти благодаря. 

Стела Даскалова споделя...

Казвам се Стела Даскалова. Живея в България, която според мен се намира на едно от най-хубавите места на планетата. Имам три прекрасни деца, които всеки ден ме учат на любов, доброта и мъдрост. Мъжът до мен твърди, че много ме обича. Аз също много го обичам, въпреки че любовта ни е минала през доста трудни моменти,  явно за да порасне по-силна и по-истинска. И,  разбира се, да ни накара и ние с него  да пораснем.  

За мен смисълът е в щастието, любовта и израстването. Вярвам, че всичко, което ни се случва има за цел да ни подтиква към развитие. Винаги в трудна ситуация си задавам въпроса: „Какво трябва да науча от всичко това? Какво е посланието?” Когато успея да си отговоря, обикновено проблемът се разрешава.

Аз съм писател, филолог, социален педагог, семеен консултант. Пиша книгите си с цялата си душа, споделям прозренията си с читателите и се чувствам безкрайно щастлива, когато ми пишат, че съм им помогнала. Получавам много трогателни  благодарствени писма, в които много хора твърдят, че книгите ми са променили начина им на мислене, отношението им към децата, че са им помогнали да преодолеят депресия или гнева към родителите си, към любимия човек. Тези писма са ми особено скъпи и ме вдъхновяват да продължавам да пиша…

"Съвършен е всеки ден, в който има любов, творчество и забавления."

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са, когато любовта доминира над всичко останало.  Обичам много хора и много неща. Първата ми детска любов беше към киното. За мен и досега това изкуство е невероятна магия. Другата магия е музиката, без която не мога да издържа нито ден. Мисля си, че съм избрала да имам три деца именно защото имам потребност от много любов – и да давам, и да получавам. Когато прегръщам децата си, се чувствам най-щастливият човек на света. Обичам и книгите си като мои деца. Обичам и много други книги, любимите ми автори са много важни хора в живота ми.  Обичам много и нашето прекрасно лабрадорче - най-любвеобилното кученце, което съм виждала. Мога да изброявам още дълго какво обичам. Всичко, което обичам ме прави щастлива! Мисля, че дори в трудни моменти можем да бъдем щастливи, ако мислено се фокусираме върху любовта в нас.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Загубата на любим човек като че ли е най-трудното изпитание в живота и пак спасението е в любовта, която никой не може да ни отнеме. Любовта, която преодолява граници и измерения…

В какво вярваш?

Вярвам в Доброто, в Любовта, във Вселената, която, убедена съм, има съзнание… Вярвам в знаците, които ни изпраща Вселената, в синхроничностите, в еволюцията, която неотменно следва своя ход. Днес светът е по-добър от вчера и утре ще бъде по-добър от днес.   

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам, че всички се раждаме добри и прекрасни. Много фактори обаче влияят върху развитието ни. Никой не е виновен за това, което е и всеки дава най-доброто, на което е способен според собственото си личностно развитие. Няма лоши хора – има нещастни хора, които не са достатъчно осъзнати, за да изберат да са щастливи.

Вярвам в себе си и мисля, че това е най-важното условие, за да се чувстваш свободен,  щастлив и независим от  мнението на другите.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за толкова много неща… В професионален план мечтая книгите ми да стигнат до колкото се може повече хора и да им помогнат, мечтая да убедя родителите да се откажат от наказанията, боя и унижението  при възпитанието на децата си, мечтая да реализирам някои мои идеи за промени в училище (например въвеждане на часове по личностно развитие, възможност за ваканция по избор на детето и други).

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За истински важните неща винаги намирам време. Много хора си нямат идея колко много време и енергия ще спестят, ако спрат да се ядосват, да съдят другите и да драматизират. Много отдавна не губя време за подобни изтощителни преживявания.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Способността  да прощаваш е важна за всеки. Колкото повече растеш в личностното си развитие, толкова по-лесно прощаваш и се освобождаваш от всякаква негативна енергия. Когато престанеш да съдиш хората, отпада и необходимостта да им прощаваш.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея в настоящето, като избирателно понякога се пренасям в миналото и бъдещето. Миналото ми помага да стигам до важни прозрения, бъдещето ме вдъхновява.   

Харесваш ли нашето време?

Много. Възможностите са навсякъде. Най-много ме вдъхновява лесният  и свободен достъп до  всякаква информация. Интернет е велико откритие, възможността да споделяш мисли и идеи с хора от всички точки на планетата е невероятно обогатяващо. Мисля, че съществуването на интернет ще ускори човешката еволюция.    

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обожавам да пътувам. Винаги, когато пътувам вдъхновението ми да пиша и творя се засилва. Влюбена съм в Италия и Гърция.

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега - с три думи?

Обичам и харесвам живота си. Любов… хармония… вдъхновение.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Усмихнати детски очи, прегърнати влюбени, играещи в морето делфини…

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Близо до природата – това е нашето „у дома”.

                                                                      

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Определено Любовта – към скъпите за мен хора, към себе си, към живота. Самоуважението и доброто самочувствие също много помагат.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Бари Кауфман, Барбара де Анджелис, Джон Кехоу, Джак Канфийлд, Мадлен Алгафари, Вадим Зеланд, Джон Ленън и още много други…

  

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да излизам по-често от зоната си на комфорт и работя в тази посока…   

Намерила ли си призванието си?

Да. Чувствам се щастлива, когато пиша книгите си, чувствам се щастлива и когато читателите твърдят, че съм им помогнала. Преди месец една непозната жена ме прегърна силно и видях в очите й толкова благодарност… Беше много трогателно.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Мисля, че Смъртта не би трябвало да е толкова страшна, колкото си мислим. Основните закони във Вселената са безкрайност, цикличност, еволюция. Квантовите физици доказаха, че енергията не се губи, а само се трансформира. Няма логика човешкото съзнание, което е много еволюирала енергия, просто да изчезва.      

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта към хората, животните, морето, дъжда, слънцето, хубавата музика, ароматното кафе, книгите, вдъхновяващите филми… Мога да изброявам още дълго.

От какво се страхуваш?

Научих се да не обръщам особено внимание на страховете си.

Какво е за теб самотата?

Когато харесваш и обичаш себе си, не се страхуваш от самотата. И все пак животът е по-прекрасен, когато е споделен.

Какво ти дава представа за вечност?

Морето.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Отговорих на този въпрос още в началото.

Кои емоции изпитваш най-често?

Чувствата, които изпитвам най-често са любов, ентусиазъм и вдъхновение. 

               

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е начин на мислене и възприемане на света, вътрешно състояние на хармония и радост от живота. Съвършен е всеки ден, в който има любов, творчество и забавления.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съветът, който бих дала на дете е: Не позволявай на никого да ти отнеме мечтата и не вярвай, когато някой ти каже, че не можеш да направиш нещо! 

Какво може да те разплаче?

Трогателен жест от любими хора, читателски писма, истински истории от живота, вдъхновяващи филми…

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Същите неща…

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Всяко добро оставя следа в мен. Никога няма да забравя как Мадлен Алгафари ме подкрепи за първата ми книга. Продължава да ме подкрепя и сега. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Естествено, че липсват парчета, имам още много въпроси, на които търся отговорите. Вселенският замисъл е в незавършеността, в безкрайната перспектива за развитие.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за всичко, което имам, за любовта, радостта и вдъхновението, благодарна съм за начина си на мислене, за който имат принос безброй прочетени книги. Понякога сутрин си мисля, че съм благодарна просто, че имаме ток, вода и кафе…