Споделено от Гергана Кабаиванова

Здравейте,

Много се вълнувам, че интервюто е за „Един от нас споделя”, тъй като само тук въпросите са насочени към мен самата. Е, хайде да започваме! :) 

Казвам се Гергана Кабаиванова. Обичам да обичам, да съм майка и да давам. Любовта е основната съставка на моето Аз. Горивото, което ме води напред във всеки един аспект от живота ми. Майчинството отключи път към истинската ми същност и днес всичко, което правя и целя има смисъл заради моите деца. Имам две чудесни момчета – Никола на 9 години и Иво – на 5. Те са както резултат от любовта, така и извор на такава. Даването пък ми е страст, по която се увличам все повече – то е моята малка магия за получаване на всичко, за което мечтая.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

На първо място, това бяха моментите на събирането на нашето семейство – запознанството с мъжа ми и после раждането на двете ни момчета. Другите моменти на по-различна радост са всичките ми онези малки победи за отстояване на правото ни да се храним с чиста храна и да подготвим децата си за Ерата на Любовта.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Раздялата с мъжа ми преди две години. Бях срината емоционално и физически.

В какво вярваш?

В любовта, която е пътят към всичко и в даването, което е посоката, за да получиш всичко.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Вярвам в себе си и поех твърд курс към това осъзнаване, но все още се уча да вярвам в хората. Не е лесно да вярваш във всеки, да го разбереш, да го приемеш.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се да допринеса за едно по-устойчиво общество за децата ни – да се отскубнат от измамните клишета, с които живеем днес и да създадат ново време, основано на емпатията и истинските ценности за човечеството. Това е съвсем искрената ми мечта. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, не ми достига време за йога и за четене на книги.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Много важна! Прошката е надмогване на егото и тя е нужна повече на прощаващия, отколкото на човека, на който трябва да простиш. Ако не можеш да прощаваш, не можеш да бъдеш свободен. Тогава ставаш жертва на гнева и самосъжалението - проблемът остава само вътре в теб.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Сега съм на 100 % в настоящето. Миналото и бъдещето не съществуват – първото е спомени, а второто – мечтите или страховете ни. Това, което е реално е тук и сега.

Харесваш ли нашето време?

Нито – да, нито – не. Приемам го такова, каквото е, както и нашата роля да допринесем за Ерата на Любовта и хармонията.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа на пътуването към Себе си, защото само така постигам щастие и пълноценност на всяко място и време. Също така държа на пътуването си към любимия ми човек – бащата на моите деца, макар че в момента не сме в една посока. 

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е прекрасен! Той е любов, смисъл и взаимодействие с останалите.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Първият поглед в очите на твоята новородена рожба и първото нещо, което видиш, щом осъзнаеш смисъла на живота си. Разбира се, обожавам и средиземноморските гледки към морето, особено тези от Прованса :)   

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където са близките ми хора.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Убеждението, че всяка трудност те прави по-силен, по-опитен и по-осъзнат. 

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Моите родители са ме подкрепяли винаги, макар че е имало периоди, в които не съм го разбирала по този начин. Със сигурност има още доста хора, на които да благодаря за подкрепата и на първо място това са моите колеги, с които заедно се борим срещу статуквото; близки приятели, които се появиха в живота ми, за да осъзная важни неща...

Когато става дума за влияние, не мога да не спомена, че черпя духовно вдъхновение от книгите на д-р Уейн Дайър и Геше Майкъл Роуч.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, искам да съм по-малко зависима от Егото.

Намерила ли си призванието си?

Със сигурност и всички го отчитат. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Убедена съм в Живота след Смъртта, в прераждането, както и вярвам, че има извънземни... Последното е закачка към мой близък приятел (той ще се разпознае сам), с когото водим този спор от известно време.

Свидетели сме как в природата всичко се възобновява и следва циклична последователност, така че няма логика да няма живот след смъртта. Такива са законите на Природата! Ние произлизаме от почвата, която храни растенията, а растенията са храна за нашите родители. От храната в организма на нашите родители се изгражда материалът за нас самите и този процес продължава докато нашите майки ни кърмят. Растем, развиваме се и пак благодарение на храната, градим материал, за да създадем наши свои поколения. В края на цикъла ни се превръщаме в почва и с това започва новия цикъл. Именно заради вярата ми в тази съвършена цикличност на човечеството, храната е толкова важна за мен и отстояването на качеството й е моята голяма кауза. 

А какво те кара да се чувстваш жива?

Ще се повторя – любовта е горивото, което ме води напред във всеки един аспект от живота ми. Въпреки, че обичам да обичам обаче - не съм съвършена. Всеки ден се боря с чувствата си и се стремя повече да обичам и по-малко да се гневя.

От какво се страхуваш?

От алчността и манипулациите на комерсиалното ни общество. Страх ме е от това, че често Системата решава вместо мен и нямам възможност за естествен избор. Така например, когато съм се страхувала за здравето си, Здравната система ме е вкарвала в такава порочна и комерсиална схема, че нещата са се влошавали, вместо да се успокоят. Затова вече избягвам да ходя на лекар и повече се вслушвам в тялото си.

Страх ме е също от змии.

Какво е за теб самотата?

Да остана без децата си.

Какво ти дава представа за вечност?

Тишината. В празното, в паузите намирам Себе си и разбирам по-добре Бог.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да намериш и да бъдеш Себе си.

Кои емоции изпитваш най-често?

Щастие към моите две момчета, а в работен аспект - вдъхновение за каузата ми и желание за свършена работа. На моите колеги никак не им е леко с мен! 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Върховното щастие за мен е да има мир и любов на света. Да има разбиране, споделяне и съпричастност между хората. Това би ни давало много повече и на всекиго достатъчно – храна, пари, работа, здраве. 

Как би описала Любовта?

Любовта е разбиране на другите. Емпатия.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се вслушват повече в себе си и да вярват повече на вътрешния си глас. Това е ежедневното ми послание и към моите деца.

Какво може да те разплаче?

Да загубя доверие в близък човек или да бъда унизена заради възгледите си.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Безброй много неща, но най-вече детската непринуденост за разбиране на света.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Преди всичко подкрепата на моите родители. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Разбира се, че пъзелът не е завършен, но все пак вече е доста подреден. Липсват ми парчета като партньор в живота – не просто интимен, а духовно кореспондиращ с моите вибрации, все още ми липсва и финансова независимост, имайки предвид, че отглеждам децата си сама. Липсва ми много личното време – време за книги, за йога, за медитация.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за всички разтърсващи кризи и проблеми, които ми се случиха през последните години, защото именно те отключиха духовното израстване при мен. Сега, познавайки и комуникирайки по-добре със Себе си, поставям по-осъзнати ценности като приоритет и с удоволствие наблюдавам как пъзелът става все по-подреден и завършен.