Споделено от Ели Зарева

Родена съм на 8 май 1967 г. в гр. Дупница.  Израснах с песните на Лили Иванова,  Емил Димитров,  Лепа Брена, Драгана Миркович,  Мирослив Илич, Бобан Здравкович.  Живея в подножието на величествената Рила планина -  море от хоризонти, които освобождават  Съзнанието и Душата, като в Полет!

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Толкова много хубави моменти, спомени незабравими, че се затруднявам откъде да започна.  Имах щастливо и прекрасно детство, дори и днес на 47 години се завръщам много често в детските години.  Имам дъщеря и син и съм щастлива баба на две прекрасни внучки, и очаквам третото си внуче да се роди.  Още от малка помня как у дома се празнуваха всички празници, така запазих традициите и продължавам да  намирам поводи за общи събирания, за общи празнувания, спомените за които се помнят с години. 

Преди броени дни внучката ми Русалиа, която е на 6 годинки и живее в Италия, спечели първо място в конкурса по художествена гимнастика в град Корнедо.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Ех, болка...

Ех, болка, уж си тъй мъничка,

а всяка вечер ме разкъсваш на парчета,

заспивам със надежда, че ще посрещна утрото

и през деня се моля за утеха.

Ех, болка, свикнах вече с теб,

дойде със вятъра... на гости уж дойде,

а ти хареса и ще останеш с мен до край,

а питаш ли ме, как издържа ми сърцето.

Ех, болка, на много хора непозната,

защо избра ме, грях ли имам аз,

или случайно долетя при мен,

за да ме лишиш от хиляди неща...

а може би да ме предпазиш.

Ако някога решиш да си тръгнеш,

ще се радвам безкрайно тогава,

ще се моля и Бог да ме пази,

да ми пази и тая надежда,

със която все още живея.

В какво вярваш?

Вярвам в Бог. Има моменти, в които сядам и пиша, а всичко е подредено в главата ми, сякаш само трябва да се копира.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Нямаме ли вяра в себе си - всичко друго няма смисъл. Всеки един успех и постижения се постигат, когато човек силно вярва в проекта си, дори да е още мечта.

А колкото до хората - трудно е да се отговори. Всеки човек е различен. Много често зад лъскавата маска откриваме един безотговорен и лош човек, и обратно - в един обикновен човек откриваме цяло съкровище.

МОЛИТВА

Дай, Боже, на всеки светлина

и път, по който да върви!

Всеки да намери своя път

към щастието и добротата.

Нека всички хора по света

да бъдат много обичани

и да раздават топлота и усмивка!

Дари, Боже, на нуждаещите се помощ,

на слепите - очи, за да се радват

на всеки един красив ден,

на болните - здраве, за да се събуждат

усмихнати и доволни, щастливи и весели!

Дай, Боже, на всеки светлина

и път, по който да върви!

Всеки да открие вярната пътека,

която ни отвежда до щастието и добротата!

Нека във всички хора по света

свети слънцето на честността и вярата,

за да раздават топлота и усмивка!

Дари, Боже, вяра, надежда и мечти!

Защото без вярата ще се погубим.

Без надеждата ще настъпи тъмнина.

А без мечтите ще се превърнем в пустиня.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Имам хиляди мечти, които чакат с времето да се появят на бял свят. Но най-много се надявам да дойде време, когато хората ще се обичат като братя и сестри. И всички ще се радват на успехите на познати, непознати, близки и съседи.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има ли желание – има и време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не.  Думите отлитат с вятъра.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея днес, защото вчера е минало, а утре може да го няма.

Харесваш ли нашето време?

Да, ние всички сме мечтатели на 21-ви век. Животът е такъв, какъвто си го направим. Щастието сами трябва да го търсим. 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Обичам Венеция, това е град, където се чувствам като в приказка. Обичам всички красиви места по света. Но най-много обичам България. Когато с колегите ми от списание „Животът в света на поезията”  започнахме  проекта „Красива България. Моя страна! Моя България!” бях толкова щастлива и горда. Днес страницата ни във Фейсбук има над 10 000 харесвания и хиляди написани прекрасни думи.

Най-красивото място в света

Всяко място, където гледаме заедно

и вървим хванати за ръка,

всяко място, където ме гледаш влюбено,

а аз се чувствам като звезда:

това място за мен е безценно

и разбира се, най-красиво в света!

Всяка среща и всяка минута, когато говориш,

всеки жест, когато ми махаш с ръка,

всяка прегръдка и всички целувки,

всичко, всичко превръщам в мечта:

спомени нежни, усмивки безбройни,

защото за мен си единствен в света!

 /Внучката ми Русалиа Дамянова/

Какво е Животът за теб сега? Опиши ми го с три думи.

Семейство, дом, любов.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всичко около нас е много красиво! В света има толкова много красиви гледки, от които оставаш опиянен за цял живот. Харесва ми Тайланд, Монако...  Когато пиша разказ или роман за определена страна, аз се потапям в едно прекрасно пътуване /виртуално/, за да мога да науча повече за традициите и живота на хората там, и да се докосна по някакъв начин до чудесата на тази страна.  Такива са книгите ми, които са в  съавторство с моята дъщеря Весела Дамянова: „Монако, Монте Карло на една ръка разстояние, с прекрасната поезия на Весела Дамянова и Ели Зарева”, „Най-красивите замъци по света, с нежната поезия на Весела Дамянова и Ели Зарева” ...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Няма по-хубаво място от дома. Чувствам се най-добре, когато съм с хората, които най-много обичам.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Човек трябва да остави следа след себе си в този свят, в който е живял, добра следа, за да го запомнят с добро не само тези, които го познават, но и хората, които ще дойдат след време на тази земя.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, моята прекрасна дъщеря, обичта на всички мои приятели. Кина Златева /Детелина/, редактор на списание „Божествени искрици”, с която написахме толкова много стихотворения, разкази, есета,  размисли и издадохме няколко съвместни книги.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Старая се последните ми творби да бъдат изцяло за обичта, щастието, радостта, безценните малки неща в живота ни.  Когато написах стихотворението „Завръщане в роден дом”, сякаш докоснах дълбоко  болката и носталгията на всички хора, чиито близки и роднини са извън Родината.

 ЗАВРЪЩАНЕ В РОДЕН ДОМ

Във роден дом се връщам, майко, татко!

Години дълги във чужбина аз живях, творих.

Далеч от родна стряха, мила къща,

пари изкарах... но от мъка остарях.

Пред бащина ми мила, свята къща,

застанал тихо спомени редя:

от люлката, от детството безгрижно,

до онзи ден, във който път поех.

Във двора роден сякаш всичко е още по-прекрасно,

от моите очи потича извор от сълзи;

юмруци стисках, за да не заплача...

но можеш ли сърце да укротиш?

Години люти, спомени красиви...

В чужбина, майко, сякаш бях сирак,

осъден да не виждам теб и татко

и моите пораснали сестри.

Прекланям се пред героизма, скъпа майко,

че оцеляхте с татко в този лош момент;

чужбина ме научи, че богатство -

това е родна стряха, бащин дом.

Под този покрив, в тази бяла стая,

аз искам с вас щастлив да продължа;

от сиромашия се не побелява, ни се остарява...

но от мъка, безпокойство и тъга едва не умрях.

Намерила ли си призванието си?

Сплотено семейство – хората, които най-много обичам. Внучките ми, които ме вдъхновяват за моето творчество и ми дават сили да сътворявам още по-прекрасни и красиви неща.

 /Ели и Русалиа/

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Моите красиви внучки – Ели и Русалиа.

От какво се страхуваш?

Най-много се страхувам от змия.

Какво е за теб самотата?

Има моменти, когато човек трябва да е сам със себе си. Но това не е самота. Самотата е там, където хората са се затворили в едно празно пространство - виждаме, че комин дими, а други хора не влизат.

Какво ти дава представа за вечност?

Всичко, което е сътворено с много, много любов!

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да живеем пълноценно!

Кои емоции изпитваш най-често?

Положителни: нежност, топлина, радост, любов.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки един завършен мой проект е щастие, което споделям с най-любимите ми хора. Всяка пролет засаждам много храсти, цветя, плодородни дървета - като давам нов живот се чувствам съвсем близо до щастието.  Обичам да готвя сладки изкушения, които задължително споделям с гости.

Как би описала Любовта?

Любовта е навсякъде около нас.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

На първо място да уважават своите родители.

Какво може да те разплаче?

Мога да се разплача от голяма радост, а също и от тъга.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща. Зависи какво е предизвикало усмивката. Мога да се усмихна на един прекрасен жест. Понякога се усмихвам и на простотията на хората, които в стремежа си да бъдат съвършени, много често стават за смях.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Животът на никой не е съвършен.  Благодаря на Бог за всичко, което имам, защото Той ми е дал много.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Малките безценни неща: да съм жива и здрава, да се събуждам с усмивката на най-любимите си хора и да заспивам сладко, след като съм им пожелала „лека нощ”.