Споделено от Ина Ангелова

Приятно ми е, Ина Ангелова, архитект. Радвам се също така да бъда и  майка на двама сина Григор и Владимир-Александър. Понякога се налага да се отглеждат сами, защото имам твърде много и важни хобита - арт-терапевт; прана лечител; визуален артист; експерт фън-шуй и васту шастра. Мисля, че децата е добре да развиват чувство за съпричастност и увереност, че се справят добре.  Също така обичам да експериментирам с човешките взаимоотношения, мога и помагам на хора, които по една или друга причина са нереализирани или са в процес на търсене, самолечение или просто имат нужда от енергия. Радвам се, когато се чувствам или реално съм участник в проекти, които намирам за стойностни, обичам да помагам в добри начинания, не само като професионалист, но и чисто приятелски. 

inaangel.livejournal.com

www.green-a.eu

facebook.com/pages/Arch-Angelove

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите – до 16, когато родители ми бяха дядо и баба и после първите години на големия ми син и общуването с него, докато навлизаше в този свят. Сега се радвам да бъда майка за втори път и благодаря всеки ден за този чудесен дар.

А кое е най-трудното нещо, което си правил/а или преживявала?

Да преодолявам своята свръхчувствителност и да поддържам съзнанието си на високо ниво. Това е голямо предизвикателство за мен, всеки ден.

В какво вярваш?

Вярвам в любовта, като сила, която може да гради, в децата и в бъдещето на Земята.

Вярваш ли в хората?

Вярвам във възможностите и дарбите им.

А в себе си? 

Да. Не точно в себе си - себе си ми звучи някак ограничено - аз вярвам в една по-обща картина, от която съм част.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?  

Не съм разбрала какво означава Живот, камо ли за такъв след Смъртта ;) Вярвам в Живот след Живота, и предпочитам да вярвам в него, тук и сега. Там и тогава, в онзи момент на Смъртта, сигурно човек навлиза по-дълбоко в осмислянето на този феномен. Вярвам, също, че човек живее чрез делата си, които оставя на Земята.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая синовете ми да израстват като достойни хора, и се надявам да реализират всички прекрасни дарби, с които Вселената ги е дарила. Бих искала да съпреживея част от тези моменти с тях.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Изглежда, че във всеки момент, човек може да преорганизира приоритетите си и да прави, това което иска и смята за важно. Истина е, че понякога ми трябва повече време, за да се настроя за важните неща. Но започна ли, всичко си идва на мястото.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Какво да кажа – всичко е тук и сега. Имам своя теория как се развива времето – и свой начин да го измервам. Наричам го кармични срещи. По свойството и характера на тези срещи, определям как тече моето лично време и в какъв период съм, за какво в моя живот в момента работя, и какво бъдеще се произвежда от това.  Във всеки човек, с когото животът ме среща, аз виждам свой близък, когото обичам и търся начин, по който да обменям пълноценно енергия, така че енергията да се покачва и ненужното да си отива. Така успявам да компенсирам страдащи отношения (в миналото и настоящето), както с моите роднини и приятели, така и с мен самата.

Харесваш ли нашето време?

Да, харесва ми това, че мога да бъда много различна и да правя неща, които ми доставят удоволствие, че мога да бъда свободна и да изразявам това, което мисля. Харесва ми, че светът е свързан и човек може да види и да разбере много неща –  така както си стои вкъщи - и може да има приятели по целия свят. Не бих сменила времето, по скоро мястото, защото обичам да пътувам. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Да съм на това пътуване всеки ден, да усещам пространството, природата и вътрешната си енергия на високо ниво, когато реализрам проектите и мечтите си.

Обичаш ли Живота?

Обичам Живота на Земята, във всичките му форми и измерения. Обичам да пътувам през съзнанията, които изграждат и са изграждали този живот и да разглеждам различните модели и форми, създавани от зората му.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Мир Радост Любов

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

На споделяне на чиста радост, любов, щастие...

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Имам много домове, всеки ден намирам по един нов – това са моментите на лично осъзнаване, на радост, на изпълване. Може да е полянка, цвете, локва-огледало, дърво, усмивка на дете, море, небе, ски писта...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Това, че се научих да викам за помощ и че обикновено има кой да ме чуе, за което съм безкрайно благодарна... Също така  разбирането, че всяко нещо, което се случва, рано или късно отминава.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме скуката и тъгата по някои близки лица. Зареждат ме бебето, проектите, дигиталните картини, когато ги правя, рисуването, общуването с приятели.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Това е сложен въпрос. По принцип всички хора ни помагат, независимо, че реално оценяваме по видими критерии или субективни усещания. Имах странни взаимоотношения с един приятел, в когото бях влюбена, бях обсебена от него. Това беше много лошо, защото ми отне три години, за да се възстановя психически. Но нещата, които разбрах и уменията, които усвоих в този период са безценни. И до ден днешен – не знам дали да му благодаря или да му ударя плесница...

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си?

Да се чувствам комфортно в собствената си кожа, да не се свеня да казвам това, което мисля, да бъда артистична и смела, където и да съм, да реализирам свободно уменията си.

В какъв свят искаш да живееш?

Светът, в който живея да е плод на моето творчество, да го споделям и да изпитвам радост от това.

Търсиш ли смисъл в Живота?

Не търся смисъл в Живота, а търся смисълът на Живота, или по-скоро вярвам, че той се крие в отношенията, които хората изграждат едни с други. И от качеството и количеството им зависи и стойността, която човек успява да добави в плановете (сферите на живот), които желае.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Диханието ми, истината, усещането, че съм едно с всичко.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Да, страхувам се, че може да случи скоро и да изпусна нещо интересно. От друга страна съм готова да живея дълго, което по своята същност може да се окаже и по-страшно.

А от самотата?

Да, повече.

Какво ти дава представа за вечност?

Усещането, че съм част от Вселената, Общото съзнание и силата на Земята, което се таи в някои древни паметници, а  понякога и в капката дъжд, като част от безкрайния кръговрат.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти?

Емоциите са част от илюзията на живота. Любовта е най-голямата от тях, често тя ме води. В един момент осъзнах, че това е само начин да се предава, обменя и увеличава енергията между хората, а те, за да избегнат неудобството от ситуацията, която често ги оставя без сили, предпочитат да търсят романтиката, да страдат, да се радват и какво ли още не... Истината е, че това е най-бързият начин човек да се развива и да осъзнава себе си, ролята си в живота и изобщо да се реализира в света.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Дойдоха трудните въпроси. Щастие и съвършенство. Мисля, че така е по сценарий всеки ден, а интерпретациите са от нас. Щастието е да съм с децата ми, да създаваме заедно или просто да се радваме на мига. Съвършеният ден, според мен, е този, прекаран в дълбоко съзерцание сред природата и проява или споделяне на ценности и възможности. Мога да опиша един реален ден и да вметна къде е проявата на съвършенство, но това би омаловажило творческия процес или момент, който обикновено сами предизвикваме. 

 

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Животът е даден, за да се живее, и да се търсят добрите начини за това. В никакъв случай човек не трябва да задълбава в лошото  или да му търси причините. Също така, добре е да се вярва в добрите примери на хора, които са успели да съберат себе си, да се интегрират и да реализират същността, която носят; и ако човек има нужда да търси помощ от тях.

Какво може да те разплаче?

Вече почти не може. Преди се затрогвах от нещастията по света и обичах да състрадавам, напоследък разбирам, че всеки прави своя избор във всеки един момент. Ако аз имам избор да спестя едно страдание, ще го направя, но ако то вече е факт, не е ли по-добре да помисля какво добро мога да сторя, вместо да изливам енергията си по този начин ?...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивката на бебето.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нормално е да липсват. Но мога да кажа, че има един добре сглобен малък централен мотив от морални основи и житейски опит. Другото е въпрос на творчество и аз обичам промените, срещите с хора и вълнуващите моменти. 

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Двете си деца, на които вярвам, че съм предала добрата си карма, дарбите си и добрите си намерения :) .

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голямата благодарност е за умението ми да успявам по един начин – чрез любов. Благодаря за това, че съм достойна да споделям този вълшебен дар.