Споделено от Габриела Петрова

 Аз съм Габриела Пламенова Петрова, на 26 години, от град София.

Слънчевка, природопазител, човекотърсеща и човеконамираща, вярваща в приказки - тези думи ме описват най-точно :) Пиша главно проза (разкази, лирически миниатюри, импресии, статии, есета), обичам природата и помагам за нейното спасяване, обичам не по-малко и литературата (Херман Хесе, Джон Р. Р. Толкин, Урсула Ле Гуин, Михаел Енде, М. Булгаков, А. П. Чехов, Джеръм Селинджър, Станислав Лем...) , световното кино, хубавата музика (включително ирландските музика и танц), древните езици, култури и митологии, животните, децата, облаците, луната, слънцето, звездите, планината и морето :) Била съм на редица младежки обмени, две години доброволец на София филм фест, доброволец от 2005 година на природозащитни организации като WWF и За да остане природа в България, имам публикации в печатни и онлайн медии като сайта www.kulturbench.com и списание България Еър, в. Новинар... Участвала съм в пешеходен поход Витоша - Верила - Рила и в бригади като Картали и Атанасовско езеро...

Разказите ми, както моите читатели забелязват, са изпълнени с тъга, която е един от пътищата към себепознанието, към истинските ценности на духа. За пишещите хора, съм забелязала, тя е най-близка като светоусещане. Може би затова тя е основното открояващо се чувство в моята проза, което не означава, че не ценя положителното в живота и смеха, дори напротив. :)

~~~

“Да изживяваш настоящия миг изисква огромно внимание към най-простите неща. Бъди отворен, освободен от предразсъдъците си, от вярванията си. Тогава мигът вече няма да ти се изплъзва, ще те съхрани в своята светлина."

 ~

блог - svetliche.blog.bg

разкази – „Сълза”, „Клечо Мечо”, „Асфалт”

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в моя живот са били детството ми, когато родителите ми ме научиха да карам ски, да карам колело, да ходя по планини, да обичам природата, да съм добра, да ценя и уважавам хората, да съм състрадателна и тогава, когато разбрах, че имам талант да пиша.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Най-трудното нещо, което съм преживявала е годината, когато човекът, с когото бях в живота – вторият ми сериозен приятел ме наби и изостави и после аз изпаднах в едногодишна депресия, с последствията от която още се боря.

В какво вярваш?

Вярвам в почти всичко – вярвам в природата, в добротата в хората, в усмивките на малкото дете, в мечтите, в красотата в света, около нас и в нас, в хармонията, в щастието, в любовта, в приказния свят...

Вярваш ли в хората? А в себе си?

За съжаление в последно време останах много сама – хората, за които преди мислех, че са ми приятели сега ми станаха по-скоро далечни познати, за което не мога да ги виня, защото времената станаха различни, трудни и хората се затвориха в себе си, но напоследък не вярвам много много в хората. За съжаление винаги ми е било проблем да повярвам в себе си и в това до какви висоти мога да стигна сама... може би имам проблем с това, че не успях да се откъсна от детето и да се превърна в жената, която е зряла и се справя сама с живота и проблемите си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да стана голяма, така де – самостоятелна, да си намеря хубава и най-вече интересна за мен работа, да правя нещо с цялото си сърце, което да ангажира цялото ми време или поне част от времето ми, да имам време, което да разпределям по най-добрия начин – да мога да пътувам и в чужбина и да имам средства за това, да имам семейство, деца и домашен любимец.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Хм, май не се сещам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, важна е.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Честно казано не знам, в някакво пространство, средно между миналото, настоящето и бъдещето.

Харесваш ли нашето време?

И да, и не. Да, защото ни позволява да имаме повече неща и е по-мобилно и можеш във всеки един момент да си провериш в интернет нещо на телефона или таблета или лаптопа, и не, защото тези информационни технологии ни отдалечават от живото общуване и хората седят основно пред компютрите, вместо да отидат навън на разходка например, да се полюбуват на природата, да дишат чист въздух и т.н. - тоест да правят нещо различно от това да стоят пред компютъра. От друга страна това е време, което позволява да се напредва в много области като медицината и науката, което е добре дошло за хората.

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Да – мястото, на което държа много е Пирин планина, защото там съм имала незабравими мигове. Пътуванията ми до Барселона, Италия - Милано, Рим, Гърция и Македония са ми любими.

Обичаш ли Живота? Опиши ми го с три думи.

Да, обичам го. Животът е красота, борба, тайнство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Всички природни красоти на любимата ми страна България. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Навсякъде – на море, на планина, но задължително сред природата и там, където получавам топлина, разбиране и доброта.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Това, че сме родени, за да открием мисията си и нямаме друг избор,  освен да се борим... просто не можем да се предадем.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Родителите ми, определено, и Махатма Ганди, който казва - бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, много неща, всичко, но е трудно – да съм смела, безстрашна, независима, слънчева, усмихната, положителна, не да мрънкам и да се науча да се справям с трудностите сама.

Намерила ли си призванието си?

Не знам. Май не. Освен писането, за друго не знам какво би могло да ми е призвание.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Всичко – красотата, топлината, студа, усмивката на детето, цъфналото цвете, разлистилото се листо, кучето, котето, поникналото кокиче, малкото врабче или синигерче, морето, планината, вятъра, дъжда, снега, слънцето, и най-вече природата и нейната величествена и божествена красота.

От какво се страхуваш?

От самотата и от смъртта, от злото в хората, от алчността и завистта, и желанието на някои олигарси да унищожат българската природа.

Какво е за теб самотата?

Смърт.

Какво ти дава представа за вечност?

Необята на вселената.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Усещането, че си жив и можеш да постигнеш всичко, стига да го искаш.

Кои емоции изпитваш най-често?

За съжаление, напоследък често изпитвам тъга, скука, самота, но понякога и еуфория.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Да имам много занимания, кое от кое по-интересни, като например – да чета книга, да гледам интересен филм, да изляза на пазар, на разходка в планината, да отида на село, да пътувам в България и по света, да се посветя на семейството си, да засадя дърво...

Как би описала Любовта?

Божествено съчетание

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Понеже аз съм зодия овен и едно от нещата, които ненавиждам е да ми казват какво да правя, не обичам и аз да давам съвети, но добре -  нека следват сърцето си и да се обичат, и така всички врати ще се разкрият пред тях.

Какво може да те разплаче?

Гледката на ранено животинче на улицата, наскоро видях куче само с три крака и дори писах за него във фейсбук и го снимах, с надежда да му помогна някак.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Проявата на доброта у хората.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Ами веднъж помогнах на едно момиче, блъснато от кола и останах при него, на платното на булеварда, където то лежеше и чаках в дъжда с него да дойде линейката, която закъсня безобразно, но не ми се говори за това сега, това е дълга и широка тема за нашите родни институции и доколко те изобщо помагат или по-скоро пречат, та после, когато тя се оправи, се скъса да ми благодари и станахме и приятелки.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не е много подреден все още, но се надявам и това да стане.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Да, липсват.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че Бог ме подлага на изпитания, за да ме изпита колко точно съм силна.

Споделено от Мая Митрева

Казвам се Мая Митрева.

Аз съм божествен съ-творец, преживяващ опитност в земния план. Както и всички други на тази земя :) Кой - по-съзнателно, кой - по-несъзнателно.

Дългогодишен езотеричен консултант съм, представям и преподавам фън шуй практиката си Светлинен фън шуй, която има за цел да съдейства на хората да чувстват, разбират и да се свързват по-добре с домовете си. Водя интензивни курсове по фън шуй и затова как се сътворява Карта на мечтите по фън шуй, курсове за работа с кристали и аурични пречиствания. Занимавам се с медитативни практики от десет години и знанията ми са обединени и преживяни като  продължавам да откривам и разгръщам потенциалa си.

Интересите ми са насочени към живота, езотериката, творчеството във всичките му форми и багри, древните култури, медитацията, взаимоотношенията, красотата, промяната и силата на намерението.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Когато съм в дълбокото, когато ....няма думи.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Да се изправя и продължа след голямо падане.

В какво вярваш?

Вярвам в Източника-Единството, Любовта. В споделянето. Вярвам, че както всеки един от нас, и аз съм  еволюцията на Бог през мен, като мен.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Да! Едно и също Е.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За живот от Центъра. Надявам се, че все повече хора се събуждат за истинската си същност.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не. Ако е важно - се намира време. Въпрос на приоритети.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Оооо, да, без приемане и прошка няма промяна.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Живея ли сега, няма минало и бъдеще. Стремя се съзнателно да живея в сега-то :).

Харесваш ли нашето време?

Може би въпросът за мен е харесвам ли се, приемам ли се в нашето време, защото всичко в нашия свят сътворяваме, допускаме, виждаме в съответствие с вътрешните си нагласи. Ако си в хармония - всичко ще ти изглежда и ще го живееш такова. Не винаги съм в хармония, но се харесвам все повече и повече. Така че сегашното време ми харесва - интересно, шарено, стимулиращо....

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа най-много на вътрешното си пътуване. Относно външния свят - обичам много да пътувам, обичам Италия, а на този етап си мечтая за Йордания, Иран и пътя Камино в Испания. Нова Зеландия също ме привлича.

Обичаш ли Живота? Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Много! За мен той е възможност за опитности и освобождения! Вода, Любов, Дар.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Сигурно гледката на планетата ни от Космоса. Всяка гледка е прекрасна, ако я гледам с очите на любовта и красотата.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Домът е там, където е сърцето. В сърцето си съм едно с Източника. Също чувствам се най-добре вкъщи и сред приятели, с които се обичаме, творим, забавляваме се интересно.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Душата ми. Животът. Вярата. Любовта. Приятелите. Инстинктите.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Семейството ми, приятелите ми и тези, които са ме провокирали да осъзная силата си. Не винаги приятно :)

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да, но става естествено, имам доверие в процеса.

Намерила ли си призванието си?

Аз съм канал на божествена енергия тук и сега, на Земята. Просто живея!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Смъртта е друга форма на съществуване. Трансформация. Преминаване. Така че - да, вярвам в Живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?

По-жива се чувствам, когато танцувам, когато съм влюбена, когато съм вдъхновена, когато съм сред природата и когато опитвам нещо ново.

От какво се страхуваш?

От самия страх, но тази илюзия ще продължи, докогато ми е необходима.

Какво е за теб самотата?

Покой. Възможност повече да бъда със себе си, да се усещам, да се чувам по-добре.

Какво ти дава представа за вечност?

Понятието вечност говори за липса на движение във времето. Има време в третото измерение, за да наблюдаваме последиците от постъпките, мислите и емоциите си, да наблюдаваме етапите си, с възможност за промяна. Там,  където има време, има  понятия като вечност. Но дори и в материалния свят нищо не е вечно.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да създаваш, да си припомняш божествената си същност в тази реалност и да я проявяваш, доколкото можеш. Възможност за опитности, освобождаване на карма. И да си поиграеш :)

Кои емоции изпитваш най-често?

Емоциите покрай съпричастността, приятелствата, благодарността, срамежливостта и егото ми.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Всеки ден е съвършен - такъв, какъвто е. Щастие е да го живеем така.

Как би описала Любовта?

Бих я описала красиво. Но тя Е отвъд всяко описание. Все едно да опишеш Бог :)

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Бъдете себе си! Бъдете нежни към себе си! Обичайте се!

Какво може да те разплаче?

Всичко дълбоко вълнуващо.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Красотата и нежността. Приятел. Усмивка.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Раждането ми - предоставената ми възможност. Нямам спомен от него, но как да го забравя, като всеки миг живот и дъх ми го припомня?

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Със сигурност не е подреден :) Още го живея, така че не е и завършен. А и няма край... :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За самия живот. Да бъдат благословени всички майки и бащи :)

Благодаря за удоволствието да преживея и въпросите, и отговорите си!