Споделено от Станимира

Здравейте.

Казвам се Станимира Радулова (Вълчева). Имам три деца и двама внуци. Всяко от децата ми си има своите различни занимания, а малката ми дъщеря изглежда наследява моята професия. Завършила съм Художествената гимназия в Казанлък, както и живопис и педагогика на изобразителните изкуства във Великотърновския университет. Да преподавам изкуство е моята професия и нещо, което особено ме радва. Всичките си цели постигам с усилие, въпреки че правя нещата с лекота. Затова и мисля, че съм щастлива жена. На около трийсет написах първото си стихотворение. Днес не мога да го открия. Не се отнасям сериозно към издаването на книга с мои стихове, но за всеки случай проверих дали стават. Няколко пъти. И така се влюбих в редактирането на текстове. Мога да кажа, че обожавам да правя това, докато пиша каквото ми е хрумнало. Както и да е. Всичко, свързано с писането ми, е в този блог: sestra.blog.bg

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Ваканциите  на село. Повечето пътувания.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Доста неща. Изглежда съм родена за трудности, като се започне от раждането ми и мъките, които съм причинила на майка си с моите 5 кила тогава.

В какво вярваш?

В добрия изход.

Вярваш ли в хората? А в себе си?

Уча се още на второто. Тогава успявам да вярвам достатъчно и в другите.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Надявам се повечето хора засега, а в бъдеще и всички, да променят поведението си към другите живи на планетата.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За всичко друго освен стиховете. За тях не се нуждая от никакво време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, жизненоважна. Най-важната. Най-трудното нещо е да си простиш сама, но и най-необходимото.

Повече в миналото, в настоящето или в бъдещето живееш сега?

Приемам се като дърво. Поглеждам към корените си и си давам сметка за короната.

Харесваш ли нашето време?

Къде ще ходя да не го харесвам. А има ли друго? 

Има ли място и пътуване, на които държиш най-много?

Държа да пътувам, където и да е.

Обичаш ли Живота?

Обичам го. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Светлината прави всяка гледка красива. А понякога само погледът успява. 

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В средиземноморски климат.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Доверието на човек. Ако го нямам – дишането.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа и влияние?

Ужасно много са. Да не кажа всички. Общувам, като се поддавам на влиянието на другите. Така съм научила много неща от много хора. Забавно е, че това не ми личи и често ме смятат за затворен човек.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Да. Доста неща съм променила, излизат други. Няма край :)

Намерила ли си призванието си?

Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не. Освен ако смъртта не е част от живота.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Когато съм уязвима, когато съм обичана, когато помагам.

От какво се страхуваш?

От хора, които нямат чувство за хумор. Но не ме е много страх.

Какво е за теб самотата?

Необходимост, заедно с общуването.

Какво ти дава представа за вечност?

Животът ми – миг от вечността.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смиряване.

Кои емоции изпитваш най-често?

Състрадание. Тревога.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Трудно е да го опиша... все пак един напрегнат, но неуморен ден.

Как би описала Любовта?

Няма как да опишеш любовта. В действителност тя постоянно описва нас. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Всеки има своето време за получаване на съвет. Свободни съвети в пространството не вършат работа.

Какво може да те разплаче?

Делата на бездушието. Не искам да ги описвам, много са.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Обикновено децата, животните и хората, увлечени в нещо.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Една моя учителка ми каза: “Запомни, че не си виновна, рисувай!” Тя се грижеше за мен като майка и се казва Христина Христова, Бог да я благослови.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът ми го подрежда Бог. Сама успявам с 0,03 % от него. Ама е красиво парченцето...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За човешките присъствия, които се стремя да следвам като пример. За светлината, различността на миговете, за живеенето - чудо.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го.

Бих искала да кажа на хората, че в часовете по изкуство - имам предвид общообразователните часове по изобразително изкуство - децата имат нужда от стимули да рисуват, независимо от това как им се получава. Почти никой не им обяснява, че работата с ръцете е първична необходимост за развитието на мозъка, мисленето, въображението. Прекалено умозрителното образование осакатява. Внимавайте за това. И Честито Рождество Христово! Щастлива 2015 година!