Споделено от Краси Проданов

Това съм аз, Краси. Роден съм на брега на морето – и в един момент осъзнах, че неговата философия е и моя движеща сила. С други думи, осъзнавам, че вълната е красива тогава, когато се посвети на брега. Докосва го и се разтваря. Така е и с нашите таланти, с живота ни... Вдъхновението да ги посветим, ги и осмисля.

Думите винаги са били начина ми да разговарям със света. Открих, че в тях има дух още съвсем малък – и досега усещам как се материализират и създават нещата наоколо. Виждаме материята, но зад нея са те, думите, със своята градивна сила...

Журналистиката стана моя професия, макар че това, което правя, май е доста различно от приетото за журналистика. Голяма любов ми е микрофонът – в радио-среда може да създаваш прекрасни мигове с думи, с музика... После дойде ред на писането. Създавах списания – страница след страница, всъщност хиляди страници, както се кове разгорещеното, тлеещото желязо. Но държах пак тях, думите – и с любов ги подреждах...

Ако искате повече факти, имам десетина година ефир с много предавания в радиостанции като „Дарик”, „Експрес”, „Хоризонт” и още доста други – също и сега, защото едно от новите предизвикателства пред мен е програмата на единственото радио за книги - „Хеликон”; десетина години подреждах и думи и мисли в ролята си на главен редактор в списания като „AZ” и „Усури”.

Казах ли ви, че това съм аз, Краси :)

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Хубавите неща, според мен, имат една прекрасна особеност – за тях говорим винаги, сякаш се случват в момента. Времето като материя е безкрайно гъвкаво, а от друга страна ние сме същества, които работят с намерения, с възнамеряване. И ако добре владеем тази си способност, значи умеем да удължаваме „най-хубавото” до безкрай. Просто то става характеристика за това, което живеем. Та в този смисъл най-хубавото за мен е способността да създавам. Тя е била в мен, когато съм се осъзнал – и сега сякаш я усещам да вибрира... Само трябва да се събудим за хубавото, тогава разбираме, че то винаги е с нас. Всеки миг го осъществяваме по различен начин. Всеки миг става „най-хубавият”.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Може би да оставя всичките представи за себе си и по неволя да тръгна към Кърджали, където трябваше да стана войник. Нещо, което сега се губи като опитност за поколенията след мен. Между другото, беше първи април и валеше сняг. Обичам шегите, които светът ни поднася :)

Още по-трудно се оказа обаче да търсиш пролука в мнението, което си изграждат хората – тогава, когато смятат, че са прави. Може да се напише наистина книга за това как с любовта си да трансформираш нежеланието на другите да оставят своите страхове, предразсъдъци, болка.

Или пък моите собствени мъчителни моменти, в които сякаш вярата ти в това, което правиш, поизчезва... Тъмните нощи, които прекарва душата, заплашват да срутят всичко, което с любов, с търпение си изграждал... Пак с любов се лекува и тая болест.

Трудно беше и да създам един след друг 99 броя на сп. „Усури”. Класическа ситуация, в която губиш себе си, за да спомогнеш да се утвърди нещо, наглед хубаво... Силата обаче идва с преодоляването на трудностите. Винаги настъпва момент, в който Животът ти дава възможност за избор. Ако си преодолял изпитанието, се променяш. Тогава преживяната трудност се превръща в предимство.

В какво вярваш?

Това е всеобхватен въпрос. Има хора, които вярват в Макаронения Създател на Света ни, сигурно сте чували за тях. Важното е всъщност как живееш, защото това показва вярата ти. Като е истинска, тя е синапено зрънце, което е дълбоко в теб. И тогава си непоколебим...

Вярваш ли в хората?

Хората са като цветята. Ти вярваш ли в цветята? Човек обикновено се грижи за тях, окопава ги, полива ги, дава им любовта си, дори и да не знае в какво ще разцъфнат, кога... Чудото вече се е случило – ние сме тук, и вместо да вярваме, сега е време да осъществяваме. Обичайте своите цветя! Дайте им най-доброто от себе си!

А в себе си?

Обратното е опасно, рисковано, но е необходимо да направим една забележка. Първо трябва да усетим истинския си пулс, истинската си същност. Да прозрем себе си, защото тогава започваме да се водим от вътрешното си зрение, интуицията... Има мъдрец вътре във всяко сърце – повярвайте му, защото той е приготвил за вас само прекрасни неща!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Честно казано, мечтите ми са за свят, който е по-интровертен. В нашето време твърде много разчитаме на това да ни забележат, да ни отличат. В общи линии, искаме на всяка цена да стигнем хоризонта, пък и да минем отвъд него. Обаче като вървим натам, той непрекъснато се отдалечава. Понякога си мисля, че е важно да обхванем безкрая. И като го направим, да осъзнаем, че движението е развитие, но покоят е сила. За това си мечтая :)

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Всичко наоколо ни е толкова интересно, а пък истински можеш да се посветиш на едно нещо в дадения момент. Затова е безсмислено да попадаш в тази клопка да не ти стига времето. Най-добре го запълни с прекрасни неща. Цялото.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е начинът да лекуваме себе си от емоционалните болки. Често се оказваме впримчени в тях. Много болести се появяват, защото забравяме за това благо лекарство – прошката. Но доловим ли, че в света ни има много незрими неща - всичко е наред, вече сме готови и да прощаваме.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Това е главоблъсканица, от която се излиза по начина, по който се отърваваш от телевизора :) Но за разлика от този на дистанционното му, по-трудно намираш бутона в себе си. Иначе е сладостно да престанат да съществуват и трите, така ставаме многоизмерни, различни наши проявления правят едно или друго, понеже време не съществува. С това и светът ще изчезне, ще станат много, различни... И нали сме многоизмерни, ще ги обитаваме всичките :)

В коя друга епоха би живял?

В епохата на пощенските гълъби. Прекрасни птици са, според някои даже материализирани ангели. Значи носят само хубави новини. Какви по-добри пощальони да желаем...

Кое пътуване е най-важно за теб?

В нашия си свят е много важно да се връщам до морето, защото като гледам вълните, скрепявам тези болтчета в мен, които са се разхлабили. Друга любима посока е към Чехия – там има много места, в които енергията е бавна, изпълнена със сила, позитивна... Всъщност тръгваме да пътуваме, когато ни трябват отговори. Значи въпросът, който си поставяме, определя посоката.

Обичаш ли Живота?

Представи си пръските от водопад или бързо течаща река в горещ ден – нищо, че сега е зима :) Та като стоиш наблизо те докосват и чувството е блажено, неземно. И ти е добре, и се чувстваш на мястото си... Неделима прегръдка.

Животът и ние – това е едно и също. С всяко действие го проявяваме. С всяка наша радост.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов-сила-съзидателност

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Картината няма да е завършена, ако се откажеш :) Художникът в мен сега е вдъхновен да добави нови краски. Една от тях се нарича „Слънчева храна” – място, в което се храним с добри мисли. Рисуваме със снимки, а с думи лекуваме. Като се чудим защо ли, си даваме сметка, че всъщност първо себе си лекуваме. Така е с трудните моменти – човек обикновено създава лек за себе си и именно това му позволява да се пребори с тях, като прави нещо за другите.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Има много хора, от които се учиш – тяхното мислене, действия ти дават силата за следващото стъпало, което да преодолееш. Имаш и хората, които са част от сърцето ти, обаче тях ги пазиш чисто, по-добре да останат в сърцето... Подкрепа, която мога да споделя и даже да препоръчам – това са създателите на малките истории. Историите, написани за деца. Четейки ги, се връщаме към основата в себе си, буквално към момента, в който сами сме почнали да пишем Живота. Прекрасни малки истории имат Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Мария Грипе, а от следващото поколение и Мария Пар. Една от нейните книги дори прочетох като редактор, казва се „Туне Глимердал”. Също и Майкъл Бонд с неговото мече Падингтън – класика, която те учи да забелязваш потребностите на другите, да се отзоваваш на нуждите им... Всички тези истории наистина могат да ти дадат неподозирана сила.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да чувам птиците, това ми стига. И като слушам вместо тях автомобилния шум, понякога се ядосвам. Ако мога да го превръщам в птичи хор, ще е прекрасно. Това искам да променя!

Намерил ли си призванието си?

Всъщност то живее във всеки един от нас, май си говорихме и за това по-горе. Способността да се определиш, ти дава тишината да усетиш призванието си. Често прехвърля рамките на една област или професия. Призванието „щастлив” например ти дава възможност да се „реализираш” във всичко. Ако едно призвание те ограничава, потърси по-добре следващото...

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Тя обикновено е тиха и се разлива в мен като вълна – в мига, в който затваряш вечер очи или пък тогава, когато още мислиш, че сънуваш сутрин... Тези моменти са прекрасни!

Още от Краси Проданов може да откриете във фейсбук страничките „Слънчева храна” и „Работилница за вълшебно писане”