Един от нас споделя... : Споделено от Марина Великова (Marina India)

Казвам се Марина и..... слушам тишината, защото в нея се съдържа всичко...

Родена съм на границата на Рака и Лъва и... пребивавам в живота внимателно, пазейки огъня от водата.....

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Всеки период е хубав по свой начин, с радостите, уроците или натрупванията, които оставя след себе си. Опитвайки се да живея в Сега-то, мисля, че СЕГА е най-хубавият ми период, защото той съдържа всичко до момента - преработено, пречистено, кристал, в който може да се гледа...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Първата от последвалите много години, прекарани в Индия! Дни и месеци на най-големи и трудни уроци по оцеляване... Период, в който видях и преживях света през призмата на една друга реалност. Това променя гледната точка завинаги! Благословено време беше това!

В какво вярваш?

Вярвам в това, че всеки от нас носи в себе си неподозирани ресурси за всяка своя следваща стъпка, но трябват много внимателно вглеждане, вяра и постоянство, за да се осъществяват чудесата на нашите мечти.

Вярваш ли в хората?

Вярвам, че човешката природа може да еволюира. Но това се случва само чрез осъзнаване и много вътрешна работа.....

А в себе си?

През повечето време вярвам в себе си, но когато вярата ме напусне, на нейно място се заселва тъгата.... аз не съм константа :)

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да се науча по-дълго да задържам моментите на безметежно щастие, което не е резултат на външните обстоятелства.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

С напредване на времето, то все повече намалява в рамките на ограничения ни човешки живот. Сега осъзнавам и оценявам истински това, и го приемам като предизвикателство - да отсявам важните неща, с които да го изпълвам.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката е едно от най-важните неща в този живот. Без нея не можем нито да живеем в хармония, нито да го напуснем в мир. Но прощаването е един дълъг процес на Осъзнаване, Омиротворяване, Усмиряване на егото... приемане... Трудно е...

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Животът ни днес е резултат от миналите ни постъпки, а бъдещето ни - резултат от това, което мислим и правим днес. Това е причинно- следственият закон на кармата. Затова най-важен е моментът, в който пребиваваме СЕГА. И с какво го изпълваме.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Мисля, че всеки е роден в абсолютно избрано време и място, за да получи своя шанс и урок! Но трябва да сме много внимателни, за да не ги пропуснем! Да, харесвам нашето време! С всички негови предизвикателства! Но също така вярвам, че всеки от нас живее в безкрайно много паралелни светове и реалности в същия този момент, само част, от които осъзнаваме.... Или поне аз...

Кое пътуване е най-важно за теб?

Най-важното пътуване за мен е пътуването навътре, което понякога може да мине през целия свят и да продължи цял един живот....

Обичаш ли Живота?

Животът е безценен!!! Животът е прекрасен!! Стига да имаме очи да го видим!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

1 - да се събуждам с вътрешна усмивка

3 - да си лягам в мир

Животът изпълва всичко между тези два мига. А сънуването е магичната му страна...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Във всичко можем да видим красотата.

Обичам да гледам небето.....

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

През всичките ми пътувания по знайни и незнайни места, някои от които дори ги няма на картата, това, което ми дава усещане за „У дома”, е да имам възглавница, или нещо с такава функция. И когато затворя очи съм вече у дома, защото то е вътре!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата!!!

И абсолютното съзнание, че всичко е в главите ни и можем да променим гледната точка във всеки следващ миг! Никой не е подминат от трудни моменти, но е важно какви инструменти притежаваме, за да ги преодолеем.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Абсолютно всяка среща в живота ни е важна! Трябва да сме внимателни.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искала да съм по-постоянна. И... подредена, ...ако може :) и малко по- бърза :)

Намерила ли си призванието си?

Да - да следвам пътя си, колкото и неясен и труден да изглежда понякога. На него е това, което търся.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Светлината на новия ден.

От какво се страхуваш?

Всички се страхуваме от Смъртта, в различните й проявления, от един момент нататък. И преди един друг момент, в който успяваме да я интегрираме.

Може би не всички успяват.....

Аз още не съм...

Какво ти дава представа за вечност?

Звукът на дъжд и мирисът на пролет.

Всяка природна гледка. Ако успея да се дистанцирам и без тъга да приема, че е абсолютно вечна и ще я има и когато мен вече ме няма...

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът е да го изпълним със смисъл :)

Кои емоции изпитваш най-често?

Започнах да свиря на пиано на 4 . На 12 вече знаех, че притеснението и смущението, които изпитвах... ме изтощаваха и не ми даваха никаква радост. На 16 отворих първата си книга по йога и започнах да правя упражнението за концентрация върху свещ.

И до ден днешен го правя и често дишам дълбоко. Някои неща изискват по-дълга работа от други :)

Как възприемаш страданието?

Състрадателно. И когато мога - съзнателно и леко дистанцирано.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Казах го и по-горе. Щастието за мен е състояние на лекота на духа, което не зависи от външните обстоятелства.

Един съвършен ден започва в тишина и с вътрешна усмивка, независимо от това какво е времето навън, продължава в състояние на лекота, независимо от дължината на „to-do list”-a и завършва с чувство на удовлетворение и спокойствие от добре свършените неща.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора въобще?

Да слушат сърцето си!!!

Какво може да те разплаче?

Малка котка в дъжда.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Малка котка в дъжда.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

И доброто, и лошото изтичат като река.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Оооо, при мен редът е трудно постижим :) А пъзелът постоянно се променя. Но ако започна, например, да си намирам по-лесно ключовете - ето едно нещо, което да е добро начало :)

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодаря за всеки нов ден, за всяко следващо дихание, за което обикновено не се замисляме, но без което животът спира Ето Тук.

P.S. Марина Великова е музикант, чийто стил е силно повлиян и вдъхновен от различни практики и техники на музициране на източните култури. Израснала и възпитана в традицията на европейската класическа музика, тя завършва Средното музикално училище – Варна и Българската държавна консерватория в София със специалност фагот. Създава група „ОМ”, заедно с Николай Иванов в началото на 90-те години, а тази година (2014) с други съмишленици – група „Trycicle”. Десет години работи и като музикален редактор в програма "Хоризонт" на БНР.

През 1996 г., заедно с Теодосий Спасов, Дони, Коцето-Калки, Николай Иванов и други музиканти и артисти, Марина взима участие в проекта "Еверест концерт" в Хималаите, регистриран в книгата на рекордите "Гинес" като най-височинният концерт в света - на височина 5545 м, на връх Калапатар, под Еверест. Тя изучава индийска класическа музика и специализира вокално майсторство в най-старата школа по изкуства и музика в Делхи - Гандарва Маха Видеале. В Индия посещава също така различни духовни центрове и ашрами. Марина създава и проекта "По дългия път", резултат от изучаването на западната и индийската класическа музика, джаза и различни фолклорни традиции. През март 2012 г. Марина и Николай изнасят поредица от концерти в рамките на дните на българската култура в „Градът на Зората” - Ауровил, Индия.