Споделено от Павлина Соколова

Името ми е Павлина Соколова. По лична карта- ПавлинКа. По професия съм технолог, по душа – пишеща романтичка, по трудов договор -  "щастливо” безработна. Пак според личната  карта съм на 31 години, но от опит зная, че мога да бъда и на 5, 16, 23, 37, 54, 83.... и около 7000 - годишна.  В последно време най-често съм на 5 (колкото е синът ми) и на 7000 (на толкова вероятно е душата ми). Обичам да казвам, че съм "шашава"  и "съвсем нормална" , с което се потвърждава моята постоянна близнашка раздвоеност. Когато съм сред хора говоря много... и се усмихвам много. Когато съм сама - често пиша. Белият лист се трансформира в мой най-добър приятел, когато бях 11-годишна, и  така - до ден днешен. Част от споделеното с него – това, което реших, че има защо да бъде "чуто" - сега е поместено в книгите ми "Колко малко е нужно", "Луностишия",  "Между редовете" и "Странички от дневника".  

www.facebook.com/pvs.poetry

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в живота ми – разбира се, денят, в който станах майка. И след него  последва една върволица от хубави моменти, в които предимно Божидар е главният герой.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Като всички хора съм имала трудни  периоди досега, а настоящият  също е такъв за мен, но най-зле се чувствах, когато загубих баща си, а също и баба и дядо, които ме отгледаха. Всичко е една върволица от лоши и добри моменти. Ако го нямаше лошото – нямаше да оценим доброто. Ако го нямаше грозното  – нямаше да видим красивото. Живот... 

В какво вярваш?

Вярвам в... истината! :) В Бог, в любовта, в силата на надеждата... Във всички чудеса, които те могат да сътворят.

Вярваш ли в хората?

Ако е врачка, рекламен агент или служител на мобилните оператори - не! :)  В хората... иска ми се да вярвам. Преди вярвах до глупост, а сега все по-трудно някой печели доверието ми. Улавям се, че съм станала доста мнителна и „тествам” хората. Защитна реакция,  предполагам. Чувство за самосъхранение. Но зная, че и в най-лошия човек има добро, което може да изплува на повърхността, ако успееш да го отключиш. Точно като истината.

А в себе си?

И да, и не. Често съм неуверена, несигурна в себе си... Типичен близнак - изтъкана от противоречия.      

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтаех по-често, когато бях малка. За неща, които смятах за невъзможни, или които просто се страхувах дори да се опитам да достигна. Сега, като че ли, мястото на мечтите ми е заето от цели, приоритети... Това, което искам най-силно, е здравословните проблеми на сина ми да отшумят и той да се оправи напълно. А ако насоча мечтите и надеждите си в по-мащабен план: иска ми се да имам вълшебна пръчица, която да поръси с човечност хората, неспособни да отключат доброто в себе си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако нещо е наистина важно –  то няма причина, която да ни спре да му отделим от времето си. Човек има време за абсолютно всичко. "Нямам време" е просто неискрено  оправдание.  И може да го използваме, за да се самоосвободим от отиването при зъболекаря например, но не и от срещата с близък приятел. Трябва да умеем да не пилеем времето си, да го оползотворяваме, правейки това, което наистина е важно и добро за нас. Имам едно стихотворение, в което казвам: „Ако знаех, че утре ще свърши света – аз ще имам цял ден, за да бъда щастлива!”.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прекланям се пред всеки човек, който има силата да прости. Да, прошката е важна, прекрасна... Да простиш означава сърцето ти да е пълно с много любов... И въпреки, че все си мисля, че в моето тя е до преливане... има двама души в живота ми, на които няма как да простя. Прощавала съм много дотук, правила съм много компромиси, потъпквала съм принципите, самоуважението  си, всичко... И в крайна сметка – същите тези хора плюха отново в лицето ми. Затова си казах „Стига толкова!”. Прощава се на тези, които осъзнават грешките си и се покайват за тях. Да, зная, че Исус е казал „Прости им, Господи, те не знаят какво правят”... но аз не съм Бог, не съм толкова добра...

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Бягам от миналото си, носи ми тъга. Бъдещето пък... е неясно. Нямам кристална топка, която да ми е казала, че изобщо разполагам с него. :) Най-важно ми е настоящето. Тук и сега - да дишам, да чувствам, да съм щастлива.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Не искам да живея в друго време. Но ако имах машина на времето – щях да се разходя из годините, за да мога да видя самото начало например - първия живот на Земята... И други неща, които са ми любопитни и палят приключенския ми дух. Но ще бъде само разходка. След това пак ще искам да се върна, за да съм точно тук, сега.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Точно това пътуване, което съм предприела в момента - към себе си.

Обичаш ли Живота?

Влюбена съм в него! И тъй като е любов - понякога го ругая (поетично). Мога да ти кажа как се научих да ругая поетично, защото онези, другите думи, така и не ги вкарах в речника си. Та, казвам "под ягодите!" :)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Изпитание, смисъл, надежда...

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Красота има навсякъде: в природата, в произведенията на изкуството, в усмивките, в душите на хората, в малко охлювче,  „кацнало” на някое стебълце, в прегръдката на двама влюбени, в красиво облечена жена, или мъж, в стих, песен, танц... Бих обиколила света и бих запечатала на снимки, в ума и в сърцето си много красиви моменти... И времето ще ги отмие. Но една друга гледка няма да отмие никога - всеки един момент, в който очите на малкия греят.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Ами, у дома! :) Обичам уюта на дома. Чувствам се добре и сред природата, тя ме зарежда, успокоява, вдъхновява...  Имам си едно специално място – едно мое си дърво.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Синът ми, заради който нямам право да бъда слаба. Също вярата в Бог, вярата че "И това ще мине", както и шепата близки хора, които с обичта си превръщат слабостта ми в сила.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Животът ме срещна (и продължава да ме среща) със значими и важни за мен хора, които ми дадоха (чисто духовно) много уроци. Благодаря на всеки един от тях! Човекът, на когото поименно искам да благодаря е бащата на детето ми – Любомир. Благодаря му за приятелството, разбирането, обичта, търпението и компромисите спрямо мен, и за това, че ме подкрепя и в добро, и в лошо.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Много неща. Хората, които не ме познават, ме поставят на някакъв незаслужен пиедестал и ме идеализират, което не искам да се случва. Имам много, много недостатъци. И въпреки, че ми пречат – някак съм си се приела и се обичам с тях. :) И все пак - иска ми се да не бъда така припряна, да поработя върху променливите си настроения, защото те рефлектират и върху хората около мен, да съм по-склонна към поучаване  и по-често да се вслушвам в съвети, да бъда по-търпелива... Да не съм толкова разсеяна, да съм по-организирана, да не разхвърлям гардероба си, да се храня здравословно, да изкарам шофьорска книжка,  да науча добре английски...  Не е лошо и да не приказвам толкова много. :)

Намерила ли си призванието си?

Да. Родена съм да обичам! :)

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам. Помня и точно кога и защо повярвах. Рядко обаче мисля за живота след смъртта. Предпочитам да се съсредоточа върху живота сега.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта.

От какво се страхуваш?

От змии, гръмотевици, оголени контакти, дълбокото в морето... Страхувам се ужасно и да не загубя майка си, преди да съм стигнала до сърцето й...

Какво е за теб самотата?

Момент да останеш насаме със себе си. Може да бъде адски болезнена, но в същото време и много полезна. Всъщност, най-сетне осъзнах, че самотата е състояние, до което самите ние достигаме и предизвикваме. Няма човек, който да е съвсем сам – просто има хора, които се отдалечават от другите. Замислете се, нима няма нито един човек, който да сподели мислите ви, или чието сърце да стоплите, и по този начин да се стопли и вашето? Има! Поне един. Ами... потърсете го!

Какво ти дава представа за вечност?

Може да прозвучи невероятно, но... Любовта! Повечето неща имат начало и край. И така е редно да бъде, защото всеки край отваря вратичката за друго начало. Но любовта... за мен тя е вечна.

Какъв е смисълът на живота за теб?

В това да го живееш, както би искал, както би се чувствал щастлив.  Ако вървиш против себе си и живееш за другите – животът се превръща в едно роботизирано съществуване без истински смисъл.  

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Аз съм хипер емоционална. В мен се редуват различни настроения, емоции... и е трудно да определя кои надделяват. Улавям се обаче, че дотук споменах поне пет пъти думата Любов. Е, вижда се, кой движи колелото. :) 

Как възприемаш страданието?

Лично аз съм страдала  много от глупост. После започнах да се уча да не се чувствам така, както... не заслужавам да се чувствам. За да те нарани някой съвсем съзнателно – то значи той няма място в живота ти.

Страдам, когато съм свидетел на човешка болка - физическа или душевна – усещам го, сякаш се случва на мен. Скоро бях с едни добри хора в дом за изоставени деца. Когато си тръгвахме – децата се наредиха на прозорците и започнаха да чукат силно с ръце и да ни махат... Усмихвах се, махах им, а вътрешно се разкъсвах. Същото беше и вътре, когато едно момиченце се гушкаше в мен – ту усещах щастие, че поне за миг му давам топлината, за която копнее, ту изпитвах ужасно страдание. Има много мъка на този свят, наистина. Болести, глад, мизерия, деца без родители, родители без деца... И само онези, които живеят в собствени пеперудени или егоистични светове – не отразяват всичко това.   

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Един ден любов.

Как би описала Любовта?

За нея имам неизчерпаем запас от думи, многоточия, определения...   Зависи от това дали съм й... сърдита. :) Може да е: смисъл, живот, щастие, споделеност... Но може и да е: болка, сълзи, тишина, тъжни стихове... Любовта е сладко-горчива лудост.  И болест. Нелечима. Но каквато и да е – тя е важна, защото без нея сме... просто... липсва другата половина от нас... Незавършени - тази дума търсех.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Какъвто давам и на себе си ежедневно: Да си опичам акъла! :) Да бъда искрена, да се стремя да съм добра, отговорна, смела... И да обичам. Себе си, хората, живота....

Какво може да те разплаче?

Какво ли не. И хубаво, и лошо. Аз съм ревла!... :) Приемам го с усмивка, защото осъзнах всъщност колко сила има в това да си чувствителен.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

За усмивка повод не ми е нужен. Мога да се усмихна и след като някой е убил усмивката ми – именно на него.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Никога няма да забравя как веднъж, когато вкъщи беше спрян тока, нямаше храна, и надеждата също се беше запиляла някъде - дойде един приятел  -  с торба продукти и платената сметка за ток...

Също как моя много близка по душа жена ми купи маратонки, защото моите бяха адски скъсани и мокри. И още, и още... жестове на човечност и любов, които топлят душата и сърцето ми.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват, разбира се! И слава Богу, защото ако беше нареден – това би означавало, че животът ми е към своя край... Липсващите парченца са всички стъпки към самоопознаването ми, промяната ми към по-добро... Всичко, което се надявам да постигна, за да съм в хармония със себе си, и за да са щастливи децата ми. Най-доброто тепърва предстои! :) Само да сме здрави.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че съм жива, че имам покрив над главата, хляб на масата, шепа истински приятели... и най-вече детето си! Благодаря на всички непознати хора, които ме карат да се чувствам полезна и значима за тях. Благодаря и на теб, за това, че ми даде шанс да споделя толкова много неща днес.  

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Любим спомен от детството?

 Аз и брат ми на пода, направена "планина" от намачкано одеяло, и „пътуваме” из нея с две колички. :) Друг спомен: преди заспиване си играехме на онази игра с познаването на предмети от стаята. Меланхолично и мило ми е, когато се сещам за това... О, сетих се - и когато имах проблем с очите и бяха дошли вкъщи две приятелчета да ме видят. И с тях и брат ми играехме на „Не се сърди човече”. Пък аз нищо не виждах. И те все казваха, че хвърлям  шестици. :) По-натам ми признаха, че са ме лъгали, за да се радвам...

Кое е най-екстремното нещо, което сте правила?

Избягах посред нощ от една болница, по пижама и с абокат на ръката. Лудост си беше. Друго... виж снимките ми от Лакатнишките скали. :)  

Кое е най-скъпото нещо, което си купувала досега? А което са ти подарявали?

Материално - легло, емоционално- книга. Което са ми подарявали... чувства! :)... Всичко, което ми е подарено е скъпо за мен и има висока емоционална стойност. Много скъпа ми е първата стихосбирка, която хванах в ръцете си – книгата на Надя Петрова. Бях 11-годишна и поемах по нов и труден път за мен – отделена от родители, дом, приятели... Тази книга неслучайно и ненапразно се появи в ръцете ми точно тогава – тя не само ми беше като светлинка надежда, но и някак ме възпитаваше. И най-важното - отключи в мен желанието да пиша...  Друг скъп подарък е билета за цирк, който получих, когато бях на 24 години. Първият цирк в живота ми. :) И още, и още... Котенце, боички за рисуване, любимото ми цвете в саксия,  едни красиви пеперуди, тефтер за стихове, писалка, калъфка за възглавница, медальон-сърце в любимия ми цвят, шапка и ръкавички, пак лилави, китарата, с която направо ме оставиха без думи... И още, и още, и още... Това не са просто подаръци, това е приятелство, обич, споделеност...