Споделено от Светлана Жекова

Аз съм Светлана. Появила съм се с името си на белия свят, защото съм родена в 6.40, в понеделник сутринта с изгрева на слънцето. Така че -  кръстена съм на светлината. Много си харесвам името на китайски език, защото се изписва с йероглифите на слънцето и луната /明/ тоест съчетава в себе си мъжката и женската енергия едновременно. Съчетанието от тези два йероглифа сътворява думата „светлина“.  И тъй като понеделник е подвластен на Луната, аз съм пъстроцветна светлина. От една страна по-светла и сияеща като Слънцето, а от друга - мека, женствена и творчески настроена като Луната. Ден и име – идеално балансиране на това, което съм.

Обичам да снимам изгревите и залезите над Дунав край Силистра. Да улавям необичайно-обичайните неща в природата. Възможността да сътруднича на списание „Усури“ беше една от вълшебните ми приказки. Харесвам тренировките по йога, които освен че на физическо ниво помагат тялото ми да е по-гъвкаво и хармонично, също спомагат и за укротяване на говорещия ум; много помагат и да навлезеш в себе си и да се преоткриеш. Така че помагат за балансирането на ум, тяло и душа.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Много са хубавите моменти – радостните мигове от срещите с приятели, пътуванията до нови места, научаването на нещо ново… Раждането на племенницата ми през май тази година бе един от най-щастливите моменти.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Едно от най-трудните неща в живота ми бе да се приема такава, каквато съм. Когато трябваше да реша дали искам да остана на Земята и след това да поема живота си в свои ръце. Изобщо не бе леко, доста се съпротивлявах срещу мен самата и най-вече към хората, които искаха да ми помогнат. Точно по това време на пътя ми се появи „Училище по Щастие”. Много път извървях и съм благодарна на Виктория за подкрепата и че измина целия път с мен с много търпение и разбиране…

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, в ангелите, феите, в целия приказен и духовен свят; в доброто, в децата и в моята майка също. Цялата тази вяра имам възможност да я пресътворя в работата си с моите малки ученици, а се надявам след време да мога да го направя и с моите деца. Часовете на занимания по интереси са едни малки вълшебства - разказваме приказки, пеем, танцуваме, рисуваме, апликираме. Това е един от най-хубавите моменти в живота ми – изборът на учителската професия.

А вярваш ли в себе си?

Да, вярвам в себе си, и това ми помага да осъществявам мечтите си. Най-голямата ми засега е да създам семейство - с любим човек и деца.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам в живота след смъртта, както и в прераждането.

Обичаш ли Живота?

Да, сега обичам и ценя Живота с главно Ж, но невинаги е било така. Сега за мен той е приключение, любов, полет. Започнах с осъзнати грижи за себе си и собственото си пространство. Когато се обикнах и се сприятелих с него, започна малко по малко осезателно да се покачва хемоглобинът ми. Тръгнах на йога. Изкарах курс изкуството на дишането. И... започнах да го пресътворявам в моите цветове - такова, каквото аз го харесвам.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Хм, трудно е да опиша Живота с три думи. За мен той е Свобода, Светлина, Любов, и още - полет, дом, семейство, деца, себеосъществяване на всички нива.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Най-красивите гледки за мен са на природата, изгревите и залезите, децата, животните /имам слабост към котки от всякакъв вид, а също и към голямата панда :)/, и всичко, което ме прави щастлива и ме кара да се усмихвам.

Какво е за теб самотата?

Самота усещам, когато част от мен липсва. Но когато съм изпълнена със себе си, няма я - тогава си е пространство, изпълнено с пъстроцветната ми енергия.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

В различните етапи от живота ми Вселената ми е изпращала доста хора, които са ми оказвали влияние и подкрепа. Благодарна съм на моята майка, с която най-после постигнахме хармонични отношения  и вече е до мен и ме подкрепя на 100 %. Благодарна съм и на всички мои духовни учители, които ми изпраща Вселената и помогнаха много за моето духовно израстване и развитие. Наскоро осъзнах, че е много хубаво да си имаш един или няколко такива духовни треньори, вдъхновяват те непрекъснато да поглеждаш в себе си, да се развиваш и да вървиш напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Разпределям си така времето, че да ми стига за всички неща, които ценя, обичам и ме правят щастлива.

Какво може да те разплаче?

Понякога плача, когато съм много развълнувана от някое събитие или ако някой е направил нещо хубаво за мен. Мога да плача и от радост. Доста съм емоционална и бързо мога да се разплача. Случвало ми се е и от обида.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Щастливата усмивка на някой друг може да ме усмихне. Добро дело, красива музика… Всички любими неща, които харесвам да правя.

Ако си представиш живота си като пъзел, до колко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

О, животът ми ще се развива и трансформира, докато напусна Земята, така че още доста парчета пъзел ще се появяват. Винаги ще има още нещо за добавяне.

Какво е щастието за теб?

Щастието е във всички малки и големи чудеса, които се случват всекидневно и те карат да се усмихваш и да си по-добър. Те са на всяка крачка, просто трябва да имаш очи да ги видиш. 

Благодаря ти за възможността да споделя част от моя свят.