Надя Луканова споделя отново

Всеки идва на този свят след първото проплакване - първата глътка въздух, с някакво име. На мен са ми дали името – Надя. Не зная дали съм взела нещо от баба ми, на която са ме кръстили. Тя беше обикновена, но много земна и мъдра. Отиде си от този свят като човек, който е извървял земния си път. Сбогува се със сърдечност и смирение пред преходността на човешкия живот. Аз нося циганска душа, притисната в елегантни дрехи. У дома се разхождам по чехли и посрещам всеки в живота ми като специален гост. Избрах си професията на психиатър и след 24 години не съжалявам. Крясъкът на човешката болка и безумието на излезлите от коловози са най- добрият урок да осъзнаем сърдечност и да бъдем по-човечни. Абсурдно за скептици и приятно изживяване за романтици беше представянето на първата ми стихосбирка в нетрадиционна за това възраст  и със стъписващото заглавие: ”Любовта не си взема сбогом”. За упование  на загубилите вяра завърших стихосбирката с четиристишието:

„…Понякога не ни достигат думи,

напразните надежди гаснат в тишината

и любовта прилича на безумие,

а всъщност е единственото ни спасение.”

А не е ли така? 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Иска ми се да ми предстоят, но истината е, че всичко споделено с близките ми досега е било приятно изживяване, запечатано в съкровен спомен.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудно приех себе си и си простих за всички дребни прегрешения, свикнах да се харесвам и не си позволявам да бъда хамелеон, но беше на висока цена.

В какво вярваш?

Вярвам, че нищо в живота не е случайно.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в добрите намерения у хората, но не се предоверявам в аванс и при неясни послания.

А в себе си?

Вярвам, че мога да устоя поне на себе си и да се отстоя, освен в случаите, когато целта не оправдава усилията.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая си за един по-съвършен свят, но без излишни претенции към несъвършената ни природа с освободеност в стремежа към постигане на близост и откровения, поне в съприкосновенията ни със самите себе си. Надявам се на кураж да преодолеем отчуждението.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Винаги не ми достига време да повтарям на близките си колко много ги обичам и колко са важни за живота ми, но пък им намеквам и им го напомням от време на време.

Важна ли е прошката в твоя живот?

За мен поне прошката е изцеление за натрупани разочарования, потисната болка и обида, дори да има конкретна причина за тях. Самата прошка е акт на надмогването им, без да ангажирам никого с гледната си точка.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

В крайна сметка днес е утрешното ни минало и това, което можем да очертаем като обозрима перспектива. Затова смятам, че „тук и сега” е реалното време, което остава в дневника на живота ни.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Историята на други епохи е написана от някой  с ревизията на различни възгледи. Колкото и да се обезсърчавам от времето, в което живея, в крайна сметка - аз или то, но някой вече е направил избора кога да живея, а за мен остава да реша как да го направя, колкото и плагиатско да звучи.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Най-важното пътуване за мен е към доверието на хората, които искам да бъдат част от живота ми.

Обичаш ли Живота?

”Влюбена в живота се скитам… и тази любов ми остава единствена до безкрая да я допивам” /така го усещам/.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Предизвикателство, отговорност и прелъстителност.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

От високопланински връх към подножието, от брега на морето към илюзията за неговата безкрайност, и в очите на човек, където откривам желанията си.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

В мислите си, когато не са объркани от тревожност.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Мисълта, че винаги има изход.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Сродни на моите усещания и поглед към живота.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Иска ми се да не бъда прекалено доверчива и излишно благодарна в наивната си непреднамереност, но всъщност това ме е съхранило и не искам да го променя.

Намерила ли си призванието си?

Мисля, че изборът ми на професия и начин на живот са израз на призванието ми да се вслушвам в нуждите и на другите.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Предпочитам да не отсрочвам усилията си в този живот с упованието, че в някой следващ може би ще бъде по-безоблачно.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Че все още мога да поплача и да се зарадвам заедно с други хора, и да си правя планове за по-дълго, отколкото за днес.

От какво се страхуваш?

Да не остарея преждевременно, от коли в насрещното движение. Но истината е, че се страхувам да не се вторача в миналото, да се улисам в планове за бъдещето и да ми се изплъзне това, което мога да направя днес.

Какво е за теб самотата?

Безидейност и неконструктивен егоизъм.

Какво ти дава представа за вечност?

Абстрахирането от стрелките на часовник.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да бъда полезна.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Щастието е състоянието, към което се стремя, но болката ме научава да го разпознавам и в усета към дребните неща.

Как възприемаш страданието?

Като трамплин към прошка за хората, които си отиват от живота ни.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден.

Щастието е състояние на духа - удоволствието от живота. Един съвършен ден е само в представите, но би могъл да бъде такъв в усещанията с радостта от слънчевото греене и сетива за всичко, което ти напомня, че си жив. Може би става въпрос за любов в най-широкия й смисъл.

Как би описала Любовта?

Едно преизпълващо светло чувство, което изостря сетивата за красивото и поражда копнеж да раздаваш добри намерения не срещу разписка да ти се връщат.

Какъв съвет би дала на едно дете, според житейския си опит?

Никога да не избързва да порасне и да изживява всяка възраст като най-доброто, което може да му се случи.

Какво може да те разплаче?

И загуби, и неочаквани успехи.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усещането за удовлетвореност.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Подадена ръка, когато съм протегнала и своята, за да я получа.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Не бих искала животът ми да е пъзел. Винаги се е подреждал според обстоятелства, които, уви, е трудно да предвидя в детайли. Ако завърша пъзела на живота си, какво ще правя след това? 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самият шанс-живот и съм благодарна заради това.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

За втори път отговарям на въпросите и благодаря на Кристина за този повод за съприкосновение с мисли и чувства, които понякога пренебрегваме, недоосъзнаваме и пропускаме да опознаем. Успех на проекта и на Автора му! С искрена симпатия!

БЛАГОДАРЯ ТИ!  

БЛАГОДАРЯ ЗА ДОВЕРИЕТО, ЗА ОТДЕЛЕНОТО ВРЕМЕ И ЗА СПОДЕЛЕНИТЕ МИСЛИ.

P.S. Надя имаше желание да отговори отново на въпросите за проекта ми, подобно на други хора, вече участвали в него, и затова осъществихме сега и това първо "второ интервю" :)
Първите й отговори за "Един от нас споделя" можете да прочетете тук - oneofusshares.com/2013/10/blog-post_30.html