Споделено от Санвали

Трудно ми е да говоря за себе си като за нещо неподвижно, да се слагам в рамки, характеристики, думички. Човек, който е започнал вътрешно пътешествие на себе-познанието е наясно, че всеки миг е промяна. Чрез промяната и трансформацията той осъзнава, че единственото статично състояние в което може да бъде - това е любовта – хармония между влюбени, състояние на покой, тишина, пълнота…

Когато прописах поезия си сложих псевдонима Sanvali – от санскрит означава „мъглявина“. Избрах именно него, защото в началото на духовния Път –  лутанията, съмненията по отношение на това „кой си“, неяснотата – всичко това ми наподобяваше ограниченото виждане, когато си в мъгла.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

За мен хубави моменти са тези, които в пълно присъствие мога да споделя с хората, които обичам. Хубави, минали моменти бяха –  срещата със своята духовна и тленна половинка (партньорът в живота ми) и раждането на сина ми.

А кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Годините ми в чужбина. Обичам родината си и имах постоянна носталгия. Казват, че „камъкът тежи на мястото си“.

В какво вярваш?

Вярвам в способността на човека да се извиси над битието.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в тези, които вибрират на честотата на любовта.

А в себе си?

Вярвам в силата на духа си.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Няма такова нещо. Времето е субективно понятие и когато се изживява мигът пълноценно, цялостно и се потъне тотално, времето не съществува.

Важна ли е прошката в твоя живот?

За мен, най-важната прошка е да можеш да простиш на себе си. Когато сме в пълна хармония с нас самите, не можем да нараним ближните си.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Аз вярвам, че разполагаме с момента на Сега, в който можем да направим нещо, да съществуваме, а той също така е съвкупност от изживяното минало, настоящето и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето се събират в това, което Е.

Харесваш ли нашето време?

Вярвам, че Бог (Природата, Съществуването…) – всичко е със Замисъл, има Вселенски закони на които се подчиняваме. Не вярвам да съм се родила случайно точно в това време.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Пътуването през Живота.

Обичаш ли Живота?

Обичам живота и съм благодарна, че имам възможността да го живея.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Дишане, действие, обичане…

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Любимите ми хора и вълшебната ни природа.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Точно, където съм - Сега съм у дома. :)

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Силният ми дух и вярата на мъжа ми в мен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Личната ми сила и мъжът ми.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

„Всичко тече, всичко се променя.“ – Хераклит

Всеки миг е промяна, осъзнавайки и адаптирайки се към този миг, аз смятам, че си давам възможност за развитие.

Намерила ли си призванието си?

Да – творенето.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

В процес на опознаване на живота съм, не знам какво се случва след смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жива?

Пълноценно изживян миг.

От какво се страхуваш?

Че няма да успея да видя цялата красота, на която е способна човешката същност.

Какво е за теб самотата?

Липса на обичане.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечен е мигът, който е изживян пълноценно и с Любов.

Какъв е смисълът на живота за теб?

За мен смисълът се изразява в творчество и градеж.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти?

Емоциите са временни и краткотрайни. Най-голяма роля за мен играе любовта – това за мен е постоянно състояние, в което пребивава духът.

Как възприемаш страданието?

Няма страдание, само представа.

Лее се бяла безбрежност,

слушаш сърцето си – тиха китара,

шепнат ти капките – време.

Има ли болка, показва нередност.

Свиваш се – вехнещо цвете,

чакащо повей в коруба гореща,

скрито е нежното, светло.

(от стихотворението „СЛЕДВАЙ СЕ“)

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Съвършенството е лична представа, както и тълкуването на щастието е лично усещане. Да се събудя здрава и изпълнена с творческа енергия, да видя любимите си същества усмихнати, да изпием кафето си заедно, разходки сред природата, да споделим вечерта… изобщо изживяване пълноценно на всички мигове.

Какъв съвет би дала на едно дете или на другите хора?

Бих си позволила да дам съвет само на моето дете. Всеки родител си има метод на възпитание. Има една поговорка, която си припомням често: „Пътят към ада е осеян с добри намерения.“

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Благодарна съм на ежедневните, малки детайли и жестове от близките ми.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нищо не липсва.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-голяма благодарност имам първо за това, че съм жива и здрава, после - че животът ме срещна с мъжа ми и за появата на сина ми, а съм благодарна и за това, че имам възможността да видя толкова вселенска красота, която ме изпълва отвътре със светлина.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Бих искала да споделя и тук, едни свои мисли за поезията.

Поезията е невидима врата към вътрешния свят на човека. Пишещият влиза във връзка със собственото си пространство, със Себе си, своята душевност. Да твориш е почти равносилно на медитация. Отваряш се за Божествената искра в теб и потъваш в Сътворението. Четящият трябва да влиза на пръсти. Преминал през прага – да стъпва тих, безмълвен, безмисловен, приемащ, уважаващ всяка частица от тази вселена.
Ако не хареса света, в който попада, се връща пак така безшумно и беззвучно. Ако хареса, то двата свята – на пишещия и четящия - ще се слеят в едно.

Благодаря ти за доверието, отделеното време и споделените мисли!

И аз благодаря за поканата и възможността да споделя!

Страница на Sanvali във Фейсбук - "Дворче за душата"