Споделено от Явор Веселинов

Aз съм Явор Веселинов. На 39 години, роден в София. Представям се като писател - ветеринарен лекар, защото така усещам и приемам себе си. Пиша романи и сценарии за игрални филми. Автор съм на романите „Самоубийци”, „Ноември”, „Сънища” и „Несподелено”. Петият ми роман ще бъде публикуван следващата година. В момента работя по шеста книга. Съосновател съм на продуцентската къща „Егрегор филмс”. Първият наш филм „Никой”, който е психологическа драма, ще излезе през следващата година. Пиша нов проекто-сценарий.  Също съм практикуващ ветеринарен лекар.

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Осъзнаването на любовта към животните и природата. Влюбването и писането...

А кое е най-трудното нещо, което си преживявал?

Раздялата, която може да бъде многолика.

В какво вярваш?

Вярвам, че човекът е бог в окови, тоест вярвам в Бог и в човека, и в приказките. 

А вярваш ли в себе си?

Въображението ми помага да вярвам в себе си. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая хората да развият в себе си глобално и вселенско мислене. Да отворят въображението си. Надявам се българското изкуство да стане действително световно. За целта трябва да се случи първото.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето стига за всичко. Ние живеем на повече от едно място във време-пространствения континиум. Но понякога имам нужда от 25-часово денонощие.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Прошката означава освобождаване. Не можеш да стискаш водата в шепи.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб?

Живеем в трите едновременно, но най-важно е сега.

Харесваш ли нашето време? 

Харесвам го. Живея сега, защото съм го избрал и има смисъл. Харесвам сантименталния поглед към другото време.

Кое пътуване е най-важно за теб?

Пътуването към самия себе си и към любовта.

Обичаш ли Живота?

Обичам живота без преструвки.

Какво е за теб той сега?

Приключение на крилете на въображението, които все пак са закачени за материалното ни тяло.

Кои са най-красивите гледки на света за теб? 

Светът (Земята), Витоша, морето, един малък язовир и жената, която обичам.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

У дома, в себе си и на местата от предишния въпрос.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че не всичко е изгубено и винаги има смисъл.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Майка ми, семейството като цяло, приятелите и книгите.

Искаш ли да промениш нещо у себе си? 

Осъзнаването на енергията.

Намерил ли си призванието си? 

Призванието е като времето. То все те намира, навсякъде.

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Животът и Смъртта са едно.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Въображението, писането, изцелението  и любовта.

От какво се страхуваш? 

Моите герои да ми дойдат на гости :)

Какво е за теб самотата?

Самотата е да изгубиш себе си.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е да съзерцаваш бял лист хартия, а моливът да трепти в ръката ти.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът сме самите ние – сега!

Кои емоции изпитваш най-често?

Тръпката от многоликото приключение.

Как възприемаш страданието?

Страданието е вратата към мита и възвисяването.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е да понасяш себе си и поне още един човек и животно. Денят, в който се събуждаш от целувка, кучето лае радостно на двора. Две очи те гледат през целувката, а зад тях виждаш лавицата с гръбчетата на книгите.

Как би описал Любовта?

Любовта е Любов. Търсенето на отговорите продължава – за щастие :)

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора?

Прави нещата както ги усещаш и не забравяй да си водиш записки.

Какво може да те разплаче?

Лютото, безпомощното и безпощадното.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всеки един нов ден и нощта след него.

Кое е доброто (думи или дело), което няма да забравиш?

Хората, които ме научиха да чета.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? 

Няма подреден пъзел. Това е илюзия.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Самият живот и неговите дарове.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

Обръщението ми към Всички е да повярват в своето глобално и вселенско измерение и в българското изкуство. Благодаря и поздравления за хубавата инициатива.