Споделено от Валентин Попов

Казвам се Валентин Попов. Роден съм в хубавия град Плевен, известен със зимните си студове и летните жеги. Там завърших гимназия, а от 1997 живея в София. Имам висше образование в специалност „Специална педагогика”, като 5 години работих по специалността си, след което се преквалифицирах в сферата на туризма. Пиша от седемнадесет годишен, а през 2014 година, подтикван от приятели, се престраших и издадох първия си сборник с разкази.

Сайт: val-popov.com

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти предстоят, но най-хубавият минал момент е раждането на дъщеря ми през 2013 година. 

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Трудностите са ежедневие в живота на обикновения човек.  А и без трудности живота не би имал чар и красиви моменти. Нали след дъжд слънцето грее най-хубаво. След студена, снежна зима идва прекрасна пролет. Най-трудно ми е било да се сблъсквам с лъжата и лицемерието на хора около мен, както и на некомпетентни решения на висшестоящи. 

В какво вярваш?

Вярвам в съдбата и в „края на пътя”. Вярвам, че всеки трябва да следва пътя си, а не да се лута и да имитира. 

Вярваш ли в хората?

Не. Цивилизацията и обществото са изкривени карикатури и нямат нищо общо с широко прокламираните ценности, които уж се препоръчват за спазване. В този смисъл вярвам, че човек за човека е вълк. 

А в себе си?

Ха-ха-ха! Бих искал да кажа, че вярвам, но знам, че си нямам доверие.  Случвало се е да се подведа и да взема грешни решения, да се заблудя за човек, а и да заблудя хора. Така  че – не. Но все пак от всички хора най-много вярвам на себе си.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

В личен план мечтая семейството ми е да е здраво и всички да се подкрепяме, да изживяваме миговете на щастие пълноценно. В професионален план мечтая професията „писател” да не е имагинерна, както е в момента в България. Мечтая да имам литературен агент, който да се грижи за интересите ми, а моята работа да е свързана само с писане и осигуряване на хубав живот на семейството ми. В общочовешки план се надявам хората да се вглеждат в човека срещу себе си и да си дадат сметка, че мачкайки другия, те късат от душата си и я тъпчат в калта. И накрая ще останат без душа – бездиханни кукли, манипулируеми и слаби като напукани порцеланови фигурки.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето никога не стига. За всичко не ми остава време. Иска ми се денонощието да е от поне тридесет – четиридесет часа.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Важна е. Но прошката трябва да е истинска и дадена с чисто сърце. Това прави хората по–добри и по-емпатични.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Най-важно ли? Няма такова понятие. Важно е бъдещото настояще, изградено върху здравите основи на миналото.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Най-малко в нашата епоха бих живял. Далеч по-приятно би било да живееш в Дивия запад или да участваш във Великите географски открития. Средата на миналия век също,... но на Запад. 

Към кое пътуване се стремиш най-много?

Към пътуването към усъвършенстване е правилно. Писането, освен процес, е и изживяване, което обогатява и облагородява не само писателя, а и читателя. Иска ми се хората да усещат емоциите и „вибрациите” в творбите ми и да затварят книгата ми с неудоволствие, заради това, че е свършила.

Обичаш ли Живота?

Не, но нямам нищо против него. Все пак самият той не е виновен, че е такъв, какъвто е.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Борба. Семейство. Дете. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Планински изгрев над езеро, ранна утрин на морския бряг, полет на кондор над Андите, малко бебе, прегърнато от майка си и баща си....

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Пред белия лист, с идея в главата и приятен сърбеж в пръстите, както и там, където е семейството.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Увереността, че нещата трябва да станат по моя начин, защото той е правилен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Хората около мен, на първо място семейството, приятелите, различни писатели и учители, които съм имал в гимназията. 

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Искам да бъда по-недоверчив и повече невярващ в добрите мисли на хората. 

Намерил ли си призванието си?

Вече мисля, че да. Вече няма покой, а настървение.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам и в живота преди раждането!

А какво те кара да се чувстваш жив?

Смехът на дъщеря ми и прегръдките на семейството; добрите отзиви за творбите ми, а и лошите такива. :)

От какво се страхуваш?

От смъртта на близки хора.

Какво е за теб самотата?

„Смъртта е занимание самотно”

Какво ти дава представа за вечност?

Нямам представа за вечността, всичко и всички отминават. Губят се връзки, гени, история, изкуство. Всичко е прах, който се носи във ветровете на безвремието.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Смисълът е в това да бъдеш човек, да правиш добрини, да не вършиш неща, които не би искал да ти се случат. Да се вгледаш в цвета на люляка, да вдишваш аромата на невена или на цъфнала липа, да слушаш шума на течащата река....

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Гняв и спокойствие, жалост и обич! 

Как възприемаш страданието?

Като ненужен туморен придатък на Живота.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Тиха, прохладна утрин в планината. Къщата се издига на петдесетина метра от бреговете на голямо езеро, откъдето се носи лек дъх на влага и свежест. Ранно събуждане с първите слънчеви лъчи. Ставам тихо, защото жена ми спи и слизам на долния етаж. Правя си кафе, докато гледам пейзажа през прозореца. Излизам с димяща чаша ароматно кафе на верандата и сядам в люлеещия се стол, където бавно изпивам кафето си,  докато гледам към езерото или чета книга. След това отивам и правя закуска на дъщеря си, която се буди с усмивка и изприпква в кухнята. След нея идва жена ми. Целувам ги и закусваме заедно сред смях и закачки. После.... , както и да продължи деня, важно е началото :)

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бъди такъв, какъвто си и следвай мечтите си. Работи това, което ти харесва да правиш и се усмихвай на всички.

Какво може да те разплаче?

Незаслужената и случайна смърт или жестока болест на невинно същество. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Двама старци, които вървят ръка за ръка по алеята.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват много парчета, а други са сгрешени. Почти невъзможно е да се подреди идеалната картина на Живота, какъвто трябва да бъде. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Разнообразието от емоции, разнообразието от хора, както и от загадките му в исторически и цивилизационен план, усмивките, простите жестове, подадената ръка, искрица доброта…

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!

„Не можеш да влезеш в мрака, без той да влезе в теб и да вземе своето”