Аз съм море от фантазия.
Неспирно бушуващо, премръзнало от ветрове меланхолия. Дъното ми е необятно и
всяка живинка в него е изпълнена с моят пулс.
Казвам се Атанас Филипов,
обичам да пиша стихове и правя експериментална музика. Музикалният ми проект е озаглавен
"Sanata Vopilif", което всъщност е моето име, написано наопаки.
Кръстих го така, защото той всъщност показва това, което всъщност не съм и съм
едновременно.
Обичам изкуството във всичките
му форми и вярвам, че то всъщност е мощната машина, която разбужда умовете на
хората.
Радвам се да бъда част от този
прекрасен сайт.
Кои бяха най-хубавите
моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите моменти в моя живот
смятам, че предстоят. В последните години преминах през сложни и трудни
моменти, които ме накараха да се замисля и намеря себе. Мисля, че когато човек
се лута дълго в тъмното, открива не само своите демони, но и красиви вълшебства,
помагащи му дотам, че в тях би могъл да се влюби.
А кое е най-трудното
нещо, което си правил или преживявал?
Трудно е да се намериш, след
като се раждаш изгубен и единственият човек, който е в състояние да ти помогне
си самият Ти.
В какво вярваш?
Вярвам в Бог, в себе си, в
любовта и вярвам, че някой ден ще станем по-добри. Вярвам, че за да се случи
това, промяната ще започне първо от нас самите. Старая се да усъвършенствам
себе си и да се уча от всяка моя грешка. Възприемам провалите си, като уроци, а
успехите като малки крачки напред. Заставам пред страховете си и мога да се бия
с тях до смърт.
Вярваш ли в хората?
Силно вярвам в хората. Знам, че
както има ужасни демонични създания, затворени тук на земята в човешка плът,
така има и ангели между нас, които връщат баланса и помагат. Изпитвам уважение
към всеки, защото някои от нас са стари души, съгрешили светци, върнати
обратно, оковани в материалното.
А в себе си?
Да, добре е човек да вярва в
себе си и да има точна преценка на какво е способен.
За какво мечтаеш? На
какво се надяваш?
Имам ужасно много мечти.
Красиви, сини и топли, но избягвам да ги мечтая. За мен строенето на въздушни
кули е само и единствено разхищение на така ценната ми емоционална енергия.
Има ли нещо важно, за
което не ти достига времето?
Все по-рядко ми остава време за
музиката, която правя. Тя за мен е отдушник. Там сякаш погребвам всичките си
отрицателни емоции и мисли. Винаги съм я възприемал като един вид пречистване.
Записвам нещо и то остава там... някъде по байтовете шум.
Важна ли е прошката в
твоя живот?
Аз съм човек, който умее да
прощава. Прошката за мен е важна, защото ми дава спокойствие на душата.
Случвало ми се е да бъда гневен и разочарован, но винаги прощавам. Признавам
си, че понякога го правя заради себе си, ако не заради друг.
Миналото, настоящето или
бъдещето е най-важно за теб сега?
Миналото за мен значи само едно,
и то е - урок. Аз живея сега, в този миг, в тази минута и друго няма значение
за мен. Бъдещето е някъде далеч, не обичам да правя планове за него, защото животът
все намира начин да разбърка пъзела.
Харесваш ли нашето
време? В коя друга епоха би живял?
Времената, в които живеем не са
лесни, признавам. Лично аз не си спомням в моя съзнателен живот да е било
по-зле в България и все пак съм тук. Човечеството глобално е изправено пред
сериозни решения, от които зависи и това дали ще продължим да съществуваме като
раса в този специално създаден за нас рай, който превръщаме с неадекватното си
поведение в разруха. Не бих искал да живея в друга епоха или време, защото съм
тук и сега, и си има причина за това. За всеки я има.
Кое е най-важното
пътуване за теб?
Не обичам да пътувам, всъщност
динамиката ме натоварва, предпочитам спокойствието и по-мудния начин на живот,
малките градове и сложните хора.
Обичаш ли Живота?
Обичам живота и макар да пиша
така депресивни текстове, аз съм изключително позитивен човек, търсещ доброто
във всеки. Знам, че го има, дори и в най-голямото чудовище то е приспано.
Сложното е да бъде събудено.
Какво е за теб той сега?
Опиши ми го с три думи.
Любов, работа, усъвършенстване.
Кои са най-красивите
гледки на света за теб?
Няма нищо по-красиво от
гледката, която се разкрива пред влюбените очи.
Къде се чувстваш
най-добре, като „у дома”?
"У дома" за мен е
навсякъде, където съм желан и обичан.
Какво ти дава сили да
продължаваш напред в трудни моменти?
Любовта, музиката, изкуството.
Надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния.
Кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа или влияние?
Родителите ми са хората, които
винаги са ме подкрепяли.
Искаш ли да промениш
нещо у себе си?
Искам да променя страшно много
неща - лоши навици и хиляди частици от характера ми.
Намерил ли си
призванието си?
Обичам да се занимавам с
дизайн, програмиране и Интернет технологии, това работя.
Вярваш ли в Живота след
Смъртта?
Вярвам, че човешкото тяло е
просто един костюм, който рано или късно събличаме, преди да отлетим към
истинския ни дом.
А какво те кара да се
чувстваш жив?
Чувствам се жив, когато имам
цел и се старая да я постигна, всеки трябва да има цел в живота си, защото ако
няма е обречен да се лута, като слепец в пясъчна буря.
От какво се страхуваш?
Никога не говоря за страховете
си публично, защото не знам какви очи ще ме прочетат и какви уши чуят.
Съжалявам, че не мога да отговоря на въпроса ти, но ако си представиш, че
душата е Вселената, то страхът е черната дупка - безкрайно деструктивна и
изяждаща звездите ти.
Какво е за теб самотата?
Винаги съм се учудвал, защо
повечето хора се страхуват да бъдат сами. Когато осъзнах, че аз съм създание,
което всъщност е проектирано да бъде само и независимо, много от колебанията и
страховете ми се стопиха. После си дадох сметка, че за да има хармония и баланс
в сложната ми система - трябва да сме две.
Какво ти дава представа
за вечност?
Вечността никога не ме е
плашела, защото си мисля, че ние като духовни създания сме част от цикъл, който
се върти вечно.
Какъв е смисълът на
живота за теб?
Усъвършенстване.
Какви емоции изпитваш
най-често?
Аз съм щастлив човек, рядко се
поддавам на отрицателни чувства.
Какво е щастието за теб?
Опиши ми един съвършен ден...
Щастието според мен, хората не
би трябвало да го търсят извън себе си, а напротив. То е заключено във всеки
един от нас. Трябва сами да го открием. Ако източникът на щастие за даден човек
е извън него, какво ще стане, когато той спре? Щастлив
ден е да видя слънцето, тревата, да чуя птиците и благодаря за поредния ден от
моя живот.
Какъв съвет би дал на
едно дете или на другите хора въобще?
Винаги бъдете себе си, по-често
се заслушайте в сърцето си и бъдете добри, за да бъде и света добър с вас,
защото той е огледало, в което се оглеждаме всеки ден - не се сърдете, ако не
се харесате.
Какво може да те
разплаче?
Последният път, когато се
просълзих и ме заболя адски силно, бе когато се разделих и мисля, че завинаги
загубих (надявам се да бъркам) момичето,
което най-силно някога съм обичал.
А какво може да те
накара да се усмихнеш?
В течение на годините се научих
да ценя и най-малките неща. Дума, жест, песен, стих...
Ако си представиш живота
си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и
завършен?
Липсват и то все още много. Бих
искал да намеря момичето си, което да обичам, да направя семейството, което да
обожавам. Мисля, че това е най-важното в живота на един човек, всичко друго
няма смисъл.
Какво искаш да оставиш
след себе си? С какво искаш да те запомнят?
Искам да оставя капки доброта,
аромат на сини рози и красота.
Какво цениш най-много в
живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Ценя семейството си и всичко,
което ми е дало то.
Няма коментари:
Публикуване на коментар