Споделено от Джош

Накратко за себе си: казвам се Джошкун, но за по-кратко ме наричат Джош. Родом съм от Кърджали, на 54 г. съм, женен, с две деца - имам син на 27 г. и дъщеря на 21 г. Завършил съм Руска филология във ВТУ ,,Св.св. Кирил и Методий’‘ през 1984 г. Работил съм като учител до 1992 г. Последва едногодишна емиграция в Испания, а по-късно през 1996-та тогавашният кмет на Кърджали Расим Муса ме назначи за пресаташе на общината. След изтичане на мандата през 2000 г. се оказах на улицата, а през 2003-та реших да емигрирам във Великобритания. Оттогава живея и работя в Лондон. Работил съм неатрактивна работа: лейбър /общ работник/, чистач, бояджия. Понастящем работя в метрото.

             

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Като най-хубави моменти от живота си бих определил ученическите години в Хасково, студентските години във В. Търново, запознанството и дружбата ми с бъдещата ми съпруга, както и раждането на двете ми деца.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-труден, но ключов в живота ми се оказа периодът 1999-2000 г. Бях изхвърлен от работа, семейните отношения се разклатиха . Като за капак, фирмата, в която бях кандидатствал за работа в чужбина, се оказа менте. Просто доста ми се бе насъбрало и което бе най-лошото - всичко това избуя в едно трогателно самосъжаление. Изведнъж се почувствах един малък, нищожен, захвърлен. Тогава се сетих за драмите на Достоевски и Ницше и един вътрешен глас в мен се надигна укорително: ,,Засрами се! Това твоето проблеми ли са?” Бях чел някъде, че било добре тревожните впечатления да се описват в дневник и че това помагало за преодоляването им. Така в главата ми се зароди автобиографичния ми роман ,,Без място’‘. Трябва да призная, че този тип терапия наистина се оказа твърде успешен: възвърнах си изпарилото се самочувствие, преодолях депресията, а малко по-късно ми се усмихна и шансът за работа във Великобритания.

Другият труден момент в живота ми бе 02.11.2003, когато рано сутринта се озовах абсолютно сам, без никакви близки, познати, приятели, на автогара Виктория в Лондон. Току-що пристигнал, глътнал гипса, ошашавен от изключително новата ситуация ми предстоеше да предприема нелеките стъпки, свързани с търсенето на квартира, на работа, на набавяне на куп документи и прочие.

В какво вярваш?

В какво вярвам? Моята вяра не е от религиозен характер, тя е чиста, без предмет. Най-общо казано, вярвам, че онова, което ни се случва, е най-доброто от всичко възможно.

Вярваш ли в хората?

 Хората е твърде общо понятие, според мен. По-скоро вярвам в малцината останали ми приятели. Иначе по характер съм твърде доверчив, дотолкова, че прекаленото ми доверие към другите често избива в лековерие.

А в себе си?

Вярвам в себе си, във възможността за самоконтрол и себеорганизиране.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за спокойствие и сигурност. Надявам се на безоблачни дни занапред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

 За щастие, разполагам с предостатъчно свободно време. Това е най-ценният ми капитал.

Важна ли е прошката в твоя живот?

 Да, прошката е нещо изключително важно. Тя те пречиства и те освобождава от оковите на обидата и огорчението.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

За мен сега най-важно е настоящето. Към миналото и бъдещето винаги съм бил твърде внимателен.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Не съм очарован от нашето забързано време, белязано от прагматизма и модерните технологии. Като романтична натура, с удоволствие бих се пренесъл в 19-ти век и бих навестил някой литературен салон в Западна Европа или в Русия.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Най-важното пътуване за мен е в ...лабиринта на Съзнанието.

Обичаш ли Живота?

Когато видя разцъфналия храст, зреещия плод, хранещите се пред краката ми гълъбчета или новородени малки животинки и ме обзема едно вълнуващо умиление от победилата воля за живот. Да, обичам живота.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Сегашният ми живот е уединение, приятни занимания и лека тъга по далечния дом.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Много са красивите гледки по света. Затруднявам се при избора си.

 Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Спокойствието и сигурността са моят ,,роден дом”.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Ценността, значимостта на дадено дело, проект, ме карат да се опитам да се преборя с евентуалните трудни моменти по пътя. Най-силната мотивация да продължиш напред обаче е, когато обратният път просто е невъзможен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Колкото и банално да звучи, случих на високообразовани и интелигентни родители, които ме дариха с материална и духовна подкрепа, като до голяма степен ме и изградиха като личност.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Целият ми живот е едно себепреодоляване: по характер съм тежък, инертен, уседнал човек, но ето, че животът си направи шегичка с мен, захвърляйки ме в нови и нови ситуации, обстановки с нови и непознати хора, превръщайки ме в ,,емигрант’‘ още от 14-годишен/ напуснах родния Кърджали, завършил 7-ми кл., за да продължа в Руската гимназия в Хасково/. От саможивник трябваше да се обърна на 180 градуса и да стана човек на действието. Другата ми слабост е бързото пристрастяване - то ми е враг номер 1. Слава богу, борбата се движи обнадеждаващо: през 96-та окончателно се преборих с алкохола, през 2012 - с казината и хазарта във всичките му форми - тото, лото, лотарии разни и пр. Сега ми предстои да се преборя с тютюна - тук засега търпя провал. За щастие, не съм пробвал досега наркотици, нямам и намерение да го правя.

Намерил ли си призванието си?

Може би бих постигнал много повече, ако бях станал музикант, но харесвах и учителската си професия, като човек ценящ хуманитарните науки.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

 Доколкото съзнанието е вечно, вярвам, че има живот след смъртта.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Тук ще си позволя да цитирам Декарт:,,Мисля, следователно съществувам’‘.

От какво се страхуваш?

Най-много се страхувам да не осакатея и да бъда в тежест на близките си.

Какво е за теб самотата?

Самотата за мен е едно прекрасно състояние, едно ,,битие в себе си”.

Какво ти дава представа за вечност?

Много обичам звездите: те ми дават усещането за вечност.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Никога не съм затварял живота си в рамките на бита. Лично в моя живот, последният винаги е играел служебна функция. За мен смисълът на живота е във възможността да оставя някаква следа, да изявя личността си по най-добрия начин.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Съчувствието, съпричастността са играли и играят ключова роля в живота ми. Иначе високо ценя хумора и често се смея на висок глас, от сърце.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието за мен е съвпадът между работата и хобито ти, т.е. когато задължението ти се превърне в удоволствие. Няма по-хубаво от това да правиш онова, което ти харесва.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Не ми е практика да давам съвети, но ако трябва да дам съвет, то той е:,,Бъдете умерени във всичко”.

Какво може да те разплаче?

Чуждото страдание може да ме разплаче. Ето, например, пресен случай: тези дни четох за един слон, който се разплакал от радост, че са му махнали оковите и синджирите. Е, как да не се насълзят очите ти!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Много неща могат да ме накарат да се усмихна: приятната вест, изгрялото слънце, срещата с красива жена...

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Като цяло считам, че пъзелът е подреден. Е, липсват все още някои парченца и ...слава богу!

Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?

Бих се радвал, ако скромния ми личен опит е бил в помощ на някого. Бих желал да ме запомнят като една добронамерена, романтична натура.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Най-високо ценя в живота си хармонията и красотата. Благодарен съм, че имам удоволствието да се любувам на невероятно красиви гледки и да бъда част от необятната вселена. 

lion1234.blog.bg