Споделено от Ивайло Белев

Обожавам предизвикателствата и това да подлагам способностите си на изпитание. Определям се като универсален състезател и състезанията са ми страст. Затова не е учудващо, че имам участия в повече от  180 състезания в над 10 дисциплини. Стремя се да водя активен, здравословен и осъзнат за проблемите на света начин на живот. Вегетарианец съм от близо 7 години, а алкохолът не присъства в менюто ми. Обичам природата и най-вече планината.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Гледам на живота си като на една непрекъсната еволюция, една възходяща спирала. Когато се обърна назад се изпълвам с огромна благодарност, защото виждам, колко прекрасно е било всичко. Различните етапи са изправяли пред мен различни предизвикателства, при преодоляването на които съм израствал и минавал към „следващото ниво“. Предизвикателствата стават все по-големи, но без тежка борба не може да има славна победа.

А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Най-трудното е да се справям със самия себе си. Да се мотивирам, за да реализирам пълния си потенциал. Имал съм тъмни периоди, изпълнени с вътрешен тормоз и дисбаланс. Но те са били в резултат на стените и решетките, които сам съм поставял около себе си, изграждайки собствения си затвор. Нещата, които ни се случват, не са ни непосредствено подвластни, но пък имаме свободата да избираме, как да реагираме на случващото ни се. Тоест щастието е въпрос на избор. Нашият избор.

В какво вярваш?

Вярвам, че върхът на планината е само един. Това е мястото, където си струва да се отиде. Вярвам, че има повече от една пътека водеща натам. Една е по-стръмна, по-трудна... Друга е по-слънчева, по-полегата, но по-дълга... А някои пътеки само обещават да ви заведат до върха, но се оказват непроходими в даден момент. И зависи от нас да си изберем пътеката, която най-много ни допада, да тръгнем по нея и да я следваме. Но повечето хора дори и не поглеждат към върха, а се лутат безцелно в подножието на планината.

Основната задача на религията е не да пренесе човека в рая, а да пренесе рая в човека. Религиите в същността си се базират на основни човешки ценности и се стремят да направят света едно по-добро място за живеене. Те се различават само в „техническите детайли“. И точно тук идва безумието, когато тези „технически детайли“ стават причина за разединение, a същността на различните учения бива пренебрегната.

Вярваш ли в хората?

Хората сме хора, с всичките ни несъвършенства. Като цяло не сме лоши, но много често сме инертни, оставяйки на течението да ни влачи. Иска ни се да има магическо хапче за много неща, но без труд и постоянство не става, колкото и талантлив да е човек. А всеки е получил някакъв дар, но не всеки си отваря подаръка. Освен това основната причина за провала и нещастието е, че разменяме това, което искаме най-много, за това, което искаме сега.

А в себе си?

Уверен съм в способностите си и затова не ме е страх да живея според моите разбирания, а не според тези на останалите. Ако човек е нерешителен и окован в страхове, които в огромната част от случаите са само имагинерни, то изпуска много от живота.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не бих казал, че мечтая. Смятам го за нещо отвлечено – все едно да искам нещо, но да не правя нищо по въпроса, а само да въздишам по него. Аз имам конкретни цели. И планове за реализирането им.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Много са нещата, които искам да постигна и да правя. Твърде много. Имам дълги списъци със задачи, но някои от тях с години не виждат бял свят. Животът предлага безкрайни възможности човек да учи и да се развива, затова не мога да разбера, как на някои хора им е скучно и нямат какво да правят. Наскоро прочетох нещо, което много ми допадна: "Имаме много работа, която никога няма да свършим, но имаме чудесната възможност тази, която свършим, да я свършим с радост, любов и съзнание."

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не. Тя е важна за опрощаващия, който е натрупал някаква токсична емоционална утайка в следствие на чужди действия. Тоест наказал е сам себе си, заради чуждите грешки. Аз не тая към никого нищо. Ако са постъпили с мен по подъл начин, това си е техен избор и аз го приемам. Всеки рано или късно понася последствията от собствените си действия. Аз също.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Разполагаме единствено със сегашния момент и нищо повече. Миналото е там, за да се учим от него. А бъдещето ковем с действията си сега.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Нашето време е най-доброто, в което бих могъл да живея. Затова съм тук :)

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътят към самия себе си. Пътят навътре. Външният свят е само отражение на вътрешния ни – бива пречупван през призмата на субективното ни съзнание. Затова познанието за себе си е едно от най-ценните знания, които човек може да придобие.

Обичаш ли Живота?

Животът е едно приключение, едно странстване. Човек трябва да живее смело и да поема рискове. Уютно е в зоната ни на комфорт, но чудесата се случват извън нея.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Път. Изпитание. Предизвикателство.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Хора, преливащи от щастие.

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

Където и да отида, не мога да избягам от самия себе си. Аз съм своя дом. Но неговото състояние зависи (все още) и от „околната среда“. Когато съм сред приятели – хора със сродни интереси и начин на мислене, се чувствам невероятно зареден. Също така местата, където съм израснал и прекарал години от живота си, носят особен емоционален заряд.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Дългите години йога практика са ми дали стабилност, която не позволява да бъда отнесен от някоя силна буря по житейския ми път. И все пак не съм толкова напреднал, че да не усещам „люшкането на кораба“. Но когато човек прозре истинското си положение, то тогава животът става много по-приятен.

Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние?

Всички хора, които са имали досег с мен, са оставили някаква следа. Аз съм много благодарен, че съм имал прекрасна семейна среда, в която да израсна и която да ми даде основите за правилно развитие. Благодарен съм и за страхотните ми приятели и всички нови светли души, които срещам по Пътя. Когато човек се обгражда с хора, които благоприятстват неговото развитие, расте с ускорени темпове.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Има много неща, които трябва да изпиля в мен. Най-големият ми проблем е с приоритетите. Също така мотивацията ми куца. Случва се и да си прахосвам времето с ненужни действия и дейности, и т.н.

Намерил ли си призванието си?

Все още не. Живял съм дълги години с различни представи за това какъв ще стана. И са се сменяли... и все още се сменят... В момента странствам през Живота без някаква определеност.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Най-големият проблем на днешния свят е отъждествяването на човека с материалното му тяло и в това се коренят всички проблеми. Да не говорим, че мозъците на хората целенасочено биват промивани в тази насока и цялостната ценностна система се измества към нещо преходно и нетрайно. Материалното съществувание е обречено по начало – една улица без изход. Затова хората предпочитат да живеят автоматично и по калъп, за да не мислят относно смисъла на живота и да не се тормозят с обречеността на материалното съществуване. Това е така, защото нямат знание за духовното. Смъртта не е край. Материалното тяло е просто дреха, която сме получили в рамките на този ни живот и когато овехтее, трябва да я сменим.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Животът в настоящия момент и неговото осъзнаване, и това да бъда „на гребена на вълната“.

От какво се страхуваш?

Един момент от книгата „Дзен и изкуството на стрелба с лък“ много дълбоко ми повлия: Кандидат-ученик отива при Учителя с молба да го учи, а учителят му отвръща, че усеща, че ученикът е вече майстор. Ученикът отрича. В крайна сметка се оказва, че ученикът е преодолял страха от смъртта, което е най-голямото майсторство. Тогава се зарекох да преодолея всеки страх, който осъзная в себе си. Но преодоляването на страха не означава липса на страх, а да действаш въпреки страха. Разбира се, не трябва да се бърка с безразсъдството, което е пълна глупост.

Какво е за теб самотата?

Самотата ми е непозната, защото Бог е винаги с мен. А който върви редом с Бог, винаги достига до целта си.

Какво ти дава представа за вечност?

Съществуването на душата.

Какъв е смисълът на живота за теб?

За мен?! Аз ще кажа, какъв е смисълът на живота за всички хора. Много е прост. Щастие. Всеки иска да бъде щастлив, нали? Трудното идва в това, как да бъде постигнато щастие. Всъщност, има много начини човек да е щастлив... за кратко. Щастието в материалния свят, който по начало е преходен, е нетрайно. И за това е казано: „Не гради своето щастие върху нещо, което може да загубиш.“ Ако човек инвестира единствено в материално благоденствие, ще се окаже, че цял живот е изкачвал стълба, която е сложена на грешна стена. Никой няма да вземе банковата си сметка в гроба. Затова преходният живот и материалното състояние трябва да се използват за духовно развитие, защото то пребъдва през животите.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Трудно е да се каже. Опитвам се да филтрирам емоциите си и да трансформирам негативните. Например, ако човек е ядосан, може да започне да прави лицеви опори или да бяга до пълно изтощение. Така негативната енергия бива трансформирана в нещо полезно.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Първо, да съм свободен да правя, каквото си искам. И второ, да си оползотворя времето оптимално. А успехът на всеки един ден „не трябва да съдим по реколтата, която жънем, а по семената, които посяваме“.

Какъв съвет би дал на едно дете или на другите хора въобще?

Да не си прахосват времето, защото е безценно. Човек трябва да го използва за постоянното си усъвършенстване и да направи най-доброто от себе си. Това носи голямо удовлетворение и прави човек щастлив. Често хората обвиняват другите или обстоятелствата за различни несполуки, но истината е, че причината е в нас. Затова трябва да поемаме отговорност за всичките си действия.

Какво може да те разплаче?

Трудна работа. Но по принцип ме докосват сцени на проява на достойнство и благородство.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Постоянно и непрекъснато се усмихвам. Това е безотказна техника за добро настроение. Няма как човек да се усмихне и да не му стане по-добре.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Краят му не се вижда :) С всяко поставено парченце реализирам някаква цел. Но всъщност не е толкова важно, какво получавам от реализирането на дадената цел, а как се променям по пътя към достигането.

Какво искаш да оставиш след себе си? С какво искаш да те запомнят?

Искам да допринеса за един по-добър свят. А ще се радвам да ме запомнят като „ненормален“, което е голям комплимент в днешния свят на изкривени „нормалности“.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Изключително съм благодарен за осъзнатостта си и начина, по който възприемам света. И ми е много интересно, какво ще се случи по-нататък в живота ми, защото досега бяха надхвърлени и най-смелите ми представи. А на всички пожелавам повече доброта, любов и светлина, защото пътят към един по-добър свят започва с всеки един от нас!