Аз
съм Мария Романова Радушева. Родена съм в Бургас, но живея и до днес в София.
Обикновена жена съм, не завърших висше образование, поради стечение на
обстоятелствата в живота ми... Имам артистични заложби от млада, но едва през 2009
година успях да издам първата си книга с лирика - "Илюзии за вечност". От тогава съм издала още две книги -
"Спомен за мечта" и "От първо лице"... Имам двама
сина и двама внука. Целият ми живот е калейдоскоп от преживяни красиви и трудни
моменти. С годините свикнах да бъда добра, ведра и търпелива. Да живея в
днешния ден и да съм благодарна. Щастлива съм, че съм на този свят. Искам само
здраве и любов. Това е най-важното!
Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в
твоя живот досега?
Най-хубавите
моменти в живота ми са срещите с любимите ми хора, раждането на синовете и
внуците ми, както и пътуванията по света.
А кое е най-трудното нещо, което си
преживявала?
Най-
трудно преживях загубата на обичаните си мъже. Бащата на големия син изгубих на
26 години - млада и уязвима... след една голяма любов... Втората загуба ме
сполетя след почти тридесет годишен брак с втория ми съпруг и баща на по-малкия
ми син...
В какво вярваш?
Вярвам
в себе си, в Бог, в Съдбата.
Вярваш ли в хората?
Вярвам
в хората, въпреки всичките разочарования, преживяни и предстоящи.
А в себе си?
Вярата
ми в мен самата е силна, тя ме крепи.
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая
да се сбъднат всичките ми мечти, свързани с децата и внуците ми. Уповавам се на
Бог и вярата си в него и в Живота.
Има ли нещо важно, за което не ти достига
времето?
Вече
имам време за всичко, едно от предимствата на възрастта е, че притежавам цялото
време на света, за всичко, и за всички...
Важна ли е прошката в твоя живот?
Прошката...
Най-важното нещо в живота... И най-трудното... Докато не простиш на всички и на
всичко, преди всичко на себе си, няма спокойствие за Духа и Душата... Направих
го преди 7 години... Сега се чувствам лека, свободна, необременена... Сякаш
имам крилете, които ми липсваха преди... Благодаря и прощавам винаги... Колкото
и да ми е трудно понякога...
Миналото, настоящето или бъдещето е
най-важно за теб сега?
Най-важното
и единственото е настоящето в живота ми. Живея в сегашно време. ДНЕС е
единственият важен ден за мен!
Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха
би живяла?
Харесвам
времето, в което живея, не бих живяла в друга епоха, в друг свят, на друго
място.
Кое е най-важното пътуване за теб?
Пътуването
към себе си е най-важното и продължаващо нещо в живота ми. Изживявам го всеки
ден и се уверявам в цялото му разнообразие и пъстрота.
Обичаш ли Живота?
Най-силно,
най-страстно обичам Живота.
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три
думи.
Любовта,
Свободата, Светът.
Кои са най-красивите гледки на света за теб?
Бургаският
залив - изгледа от терасата срещу Казиното - към морето, родно и обичано...
Виждала съм Пасифика - тих и безбрежен, необятен... Бях в Лос Анжелис, Палм
Спрингс, Лас Вегас, Пасадина, Санта Клара, Санта Барбара, Санта Анна и
останалите сателитни курорти край Града на ангелите... Красота, лукс, звън на
пари, яхти... Посетила съм два пъти Барселона - рай за архитекти и хора на
изкуството, шедьовърът на Гауди... Бях по стъпките на Дали и Гала в Пубол и
Фигерас, музеи, великолепие, странности, гениалност... Пустинята Сахара - в
частта на Алжир, при близо 60 градуса жега, където водата е по-ценна от
зелените пари... Имам пустинни рози за спомен даже... Видях Алжир, Мароко,
фантастичните Фес, Маракеш, Рабат... После с кола прекосих Европа, чак до Монте
Карло, през Ривиерата... Много късно видях и Италия - мечтана и обичана
страна... Великолепните гръцки острови - седефени, пръснати и красиви, които
разгледах на път към Израел и Светите земи - Йерусалим, Назарет, Тел Авив,
Яфа... Била съм в страните на Бенелюкса, почти всички в Европа, Скандинавието,
Дания, фиордите на Норвегия... Но... Няма по-красива страна от България,
вярвайте ми!
Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?
В
Родината си се чувствам най-добре, особено след като се прибирам от чужбина...
Камъкът си тежи на мястото!
Какво ти дава сили да продължаваш напред в
трудни моменти?
Вярата
ми в думите, че "Най-доброто предстои", които са с мен винаги.
Кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа
или влияние?
Най-голяма
подкрепа съм имала, и до днес имам, от близките си. Първа мама ме научи на
всички ценности, после любимите ми, както и децата ми... Големият ми внук ме
научи да работя с компютър, уча се и до днес... Помагали са ми приятели, някои вече
ги няма сред нас... Любовта е вечната ми опора. Любовта в глобалния смисъл на
думата!
Искаш ли да промениш нещо у себе си?
Нищо
не бих променила. Аз съм такава, каквато съм!
Намерила ли си призванието си?
Да,
намерила съм го - Да обичам и Да живея! Днес и в момента!
От какво се страхуваш?
Нямам
страхове, имам само Любов, Надежда и Вяра!
Какво е за теб самотата?
Не
се чувствам самотна, въпреки че реално живея сама, след загубата на съпруга ми.
Какво ти дава представа за вечност?
Животът
е самата Вечност!
Какъв е смисълът на живота за теб?
Смисълът
на живота - Децата ни.
Кои емоции играят най-голяма роля в живота
ти и изпитваш най-често?
Обич,
Любов, приемане на нещата, такива, каквито са!
Какво е
щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...
Неописуемо
състояние е щастието. Няма съвършенство. Точно несъвършенството на всичко е
самото съвършенство!
Какъв съвет би дала, според житейския си
опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Избягвам
даването на съвети. Старая се, а и в стиховете си казвам каквото смятам за
нужно...
Какво може да те разплаче?
Всичко
може да ме удиви и разплаче - от бебе, до напуканите ръце на бабата от пазара,
от която си купувам цветя, или домати...
Ако си представиш живота си като пъзел,
доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
В
житейският пъзел нищо не липсва. Сетивата ни не могат да го прочетат и видят в
пълнотата му, поради несъвършенството си...
Какво искаш да оставиш след себе си? С
какво искаш да те запомнят?
След
мен остават само децата ми, книгите ми, картините, иконите, нищо материално...
Всичко съм раздала предварително! Дали ще ме помнят - няма как да ме
забравят... Мисля си, смеейки се, разбира се... :))
Какво цениш най-много в живота си? За какво
чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много
ценя в живота си него самия. Срещите с истинските хора, в точния момент.
Благодаря на всички, за всичко, на родителите си, на обичаните от мен с
всичките им качества и недостатъци, на учителите и преподавателите си, покланям
се пред природата и тайнството на Живота до земята... Най-вече на БОГ, който е
над всичко и всички...
Ако има нещо, за което не те попитах, а би
искала да споделиш с другите – напиши го също!
Беше
ми приятно в компанията ви, Кристина, приятели...! Ако се интересувате или сте
заинтригувани, искам да ви спомена, че имам и страница - Мария Романова - само
за поезия. БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!
С
обич.
Мария
