Споделено от Ивелина Никова

Казвам се Ивелина Никова и живея в град Провадия. На 37 години съм. По професия - главен счетоводител. Омъжена съм и имам син. През свободното си време пиша стихове. За мен те са много повече от хоби. Имам издадена стихосбирка, която се казва „Златни нишки” и в момента подготвям втора.

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в живота ми е раждането на моят син. Всъщност ценя минутките и наричам всеки ден  „жълтица”. Вярвам, че всяко събитие носи мъдрост, а тя от своя страна е сила.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживяла?

Трудно преживях смъртта на баща си. А трудностите в ежедневието приемам философски като уроци. Опитвам се да застана над тях, така по-лесно намирам решения.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто и в себе си.

За какво мечтаеш?

Ако трябва да се опиша само с една дума бих употребила думата „мечтател”. Аз съм земен човек, който мечтае за повече красота в заобикалящия свят и в отношенията между хората. Бих се радвала,  ако щастливите, усмихнати хора по улиците са повече.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, прошката изчиства натрупаната горчилка и ми позволява да продължа напред.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Да, харесвам времето, в което живея. Но ако можех, бих се върнала за ден в епохата на Ренесанса. А защо не и да надникна в бъдещето…

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътят към опознаване на личността в дълбочина и пътят към самоусъвършенстване.

Обичаш ли Живота?

Влюбена съм в Живота, във всички негови проявления.

Какво е за теб той сега? Опиши го с три думи.

НЕЖНОСТ, ХАРМОНИЯ, СВЕТЛИНА

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че ще успея и че след непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искала да се науча на търпение и постоянство.

От какво се страхуваш?

Плаши ме сивотата и апатията. Трудно приемам в обкръжението си „мъртви души”.

Какво ти дава представа за вечност?

Когато нощем погледна звездите, разбирам че ние, хората, сме малки прашинки в безкрайната Вселена и същевременно всеки човек е малка Вселена. В природата нищо не се губи, само се трансформира. Това създава усещането за вечност.

Какво може да те разплаче?

Тъжните очи на дете и съсухрената ръка на старица, протегната за жълти стотинки.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Умея да откривам чудесата, които се крият отвъд обикновеното.Усмихвам се когато видя ефирна пеперуда или калинка, утринната роса по цветята, падащи есенни листа или мехурчета в чаша шампанско. Усмихвам се, когато вдъхна аромата на цъфнали липи или слушам песен.

Какъв е смисълът на живота според теб?

Всеки човек идва на тази земя с мисия. Един е роден, за да рисува, друг –да пее, трети – да танцува. Животът е един непрестанен творчески процес. Според мен всеки трябва да е полезен и да остави нещо стойностно след себе си, независимо дали това ще е засадено дърво, писана стомна или построен дом.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Красота и надежди за по-добро съществуване. Надявам се стиховете ми да се превърнат в златни нишки, които свързват сърцата на хората.

Благодаря за удоволствието да бъда Ваш гост. В заключение бих искала да припомня мисълта на Новалис: „Мечтата става свят, а светът – мечта!” и да пожелая на почитателите Ви постоянно да усещат радостта от сбъднатите мечти!

Предсказано от Пагане

От небесата сини Тангра гледал

децата си със български души.

Предсказвал им падения, победи

и брода преко Дунава неудържим.

Калявал мечовете им във битки,

главите да не свеждат пред врага.

Опашки конски, спленени на плитки,

да веят буйно, стиснали в ръка.

Стрели свистели бързо над земята,

с душа и пот се раждал град след град.

По дирите на Аспарух тревата

покривала поена с кърви твърд.

Над златни ниви гарвани летели,

реките тъмни рукнали като винò,

от женски плач и планини ехтели

и ден и нощ се сливали в едно.

До пепел я изгаряли хиляда пъти,

посичали в утроба детските сълзи,

омраза заискрявала в очите мътни,

но огънят в сърцата им останал да гори.

Препускат нощем черните коне…

Чертае Тангра на чедата си пътеки.

До днес отекват думите на Пагане:

„България, пребъдвай ти през вековете!“

Българка е!

Българка е! — шепнат ветровете.

Българка е! Първа е по хубост!

Българка — по-нежна е от цвете,

дето не понася капка грубост!

Българка е — истинска богиня!

В бяла рокля с везани шевици.

Сякаш дар от райската градина

са искрите в момини зеници.

Българка е! Песен да запее

птиците в гнездата онемяват.

След усмивката й слънце грее,

Господ с шепите си й е давал.

Българка е! Първа под небето!

По-красива от звезда вечерница.

Българка е! С обич във сърцето,

тя белязва, сякаш е вълшебница.

Във този луд живот

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш хляб и вино,

за теб сърцето му да се вълнува,

да те мечтае под небето синьо.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш дъжд и огън,

до утрото щастлив да те сънува,

тъгата си със теб да превъзмогне.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш рай- мечта,

за него слънцето да нарисуваш,

над облаците му да заискри дъга.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш изгрев нов,

със теб до своя залез да танцува,

душата му да стоплиш със любов.

Всеки ден

Всеки ден е надежда,

всеки ден ти е дар,

ако с вяра поглеждаш

и в сърцето със жар.

Всеки ден е жълтица,

с всеки ден си богат,

щом летиш като птица

над широкия свят.

Всеки ден е светулка,

всеки ден е пътека

и ти свири с цигулка

на душа да е леко.

Всеки ден е усмивка,

всеки ден ти е радост

и се скрива в извивка

от безгрижната младост.

Всеки ден става спомен,

всеки ден ти е гост,

лист календарен отронен

и към бъдното мост.