Споделено от Димана Атанасова

Привет (:

Казвам се Димана Атанасова и в момента съм студент първа година в Шотландия. Следвам психология, но освен нея най-голямата ми страст е литературата. Откакто се помня, винаги съм обичала да се губя сред измислените книжни светове... докато в един момент не реших, че е време да си създам свой собствен. Така и се роди „Междусъния“ – дебютният ми роман, чието продължение „Ремпатия“ предстои да излезе през юли месец.

„Междусъния“ е фентъзи роман, но преди всичко е опит да разбера хората. Няма герои в истинския смисъл на думата – има персонажи, сиви герои, заобиколени от хаос и мрак. Понякога устояват на тъмното в себе си, а понякога му се отдават. Фантастиката за мен е възможност да разгърнеш въображението си без ограничения. Възможност да вплетеш невероятни съдби сред невероятни събития и да излезеш с изход, който звучи реалистично. Възможност да опознаеш човешкия разум без ограниченията на „невъзможното“.

Така че може би греша... може би не книгите, а хората са моята страст. Няма по-лично нещо от създаденото от някой... и няма по-лично творение от книгата. Затова обичам да чета и обичам да бъда прочитана. Ако искате да разберете още нещичко за мен - това е сайтът на „Междусъния“ (и, съвсем скоро, блога ми) – senkite-na-atlantida.com.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавият ми период беше – и е – определено последната година. Освен невероятната възможност да следвам в чужбина и да се занимавам с това, което ме вдъхновява и вълнува, се срещнах със страхотни хора и, може би най-важното, научих се да бъда самостоятелна. Научих се да прекарвам време със себе си и да се наслаждавам на това, да се справям с предизвикателствата, а когато не мога – да не се срамувам да потърся помощ. 

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Парадоксално, но да премина през най-хубавите моменти в живота ми. Издаването на „Междусъния“ беше придружено от страхотен стрес, както и животът на чуждо място. И двете бяха трудности, но ми помогнаха да израстна като личност и да се науча да оценявам препятствията като необходимата стъпка пред успеха.

В какво вярваш?

Вярвам, че няма добро и зло. Че не трябва да съдим, а да се опитаме да разберем. Малко хора целят да наранят нарочно – обикновено причината е просто разминаване в представите за правилно и грешно, за възможно и невъзможно. Точно тези представи изграждат човешката личност... а всеки от нас е отделна Вселена сам по себе си – изцяло нов свят, в който си струва да се гмурнеш и опознаеш.

Вярваш ли в хората?

Аз съм малко особена смесица от наивност и цинизъм. Вярвам, че хората са изначално „добри“ и ако имат възможност, биха направили онова, което смятат за правилно. И в същото време осъзнавам, че малко хора биха действали, подтикнати от чист алтруизъм. Не е в човешката природа да вървиш срещу инстинкта си – да се поставяш в опасност, без да имаш изгода. И въпреки това се случва.

Затова вярвам, че човекът никога няма да изневери на противоречивата си природа. Ще има моменти, в които аз и може би всички останали ще повярваме, че човечеството наистина е зло... и тогава някъде ще се случи нещо, което да разтърси това убеждение из основи. Човекът е такъв – непредвидим и в постоянна борба със себе си.

А в себе си?

Да. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За свобода. За свободата да пътувам, без да давам обяснения, да се занимавам с това, което обичам, без да правя компромиси. Мечтая някой ден да съм достатъчно свободна, за да казвам „не“ и да действам така, както искам, без да се съобразявам с никого. 

Важна ли е прошката в твоя живот?

Не мисля, че прошката е от значение за някой друг, освен за този, който я дава. Прошката е начинът ми да живея със себе си, след като някой ме е наранил. Нуждая се от нея, за да забравя болката и да позволя на спомена да избледнее. Да простя не означава задължително да върна онзи, който ме е наранил, обратно в живота си – тя е просто начин да продължа напред, оставяйки станалото в миналото.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Настоящето и бъдещето.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Бих надзърнала напред и назад – ей така, от любопитство, но ако трябва да избера къде да остана, би било в „днес“. 

Кое е най-важното пътуване за теб?

Всяко пътуване. Всяка крачка, която правиш напред, въпреки страха от неизвестното.

Обичаш ли Живота?

Обичам хората и себе си в него.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Пъстър, трескав, енергичен.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Дайте ми възможност да видя целия свят и тогава ще отговоря (:

Къде се чувстваш най-добре, като „у дома”?

На пътя. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата, че нещата ще се обърнат. Някаква крехка вяра в равновесието – че след всеки кошмар идва събуждане и всяка трудност е стъпка преди успеха.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Много неща – смятам, че единственият смислено изживян живот е този на постоянно израстване и личностна промяна. В момента бих променила това, че съм прекалено нервна, прекалено трескава и искам всичко да стане на момента. Така и не се научих на търпение.  

Намерила ли си призванието си?

За момента вярвам, че да.

От какво се страхуваш?

От лудост. От това да нямам контрол над тялото и ума си. От старостта, защото с нея умира надеждата, че напред чака нещо по-добро.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Не знам какъв е смисълът и не зная дали искам да чуя как някой ми казва какъв е смисълът за него и че това е смисълът за всички.

Знам обаче, че ако съм спокойна, когато дойде време да умра, значи животът ми е бил смислен.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най често?

Гняв. Вълнение. Еуфория. Аз съм човек на крайните чувства – или се смея, или викам. 

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не бързай. Не се занимавай с нещо само защото някой ти е казал, че трябва. Не мисли твърде много за бъдещето, прекарай малко повече време в настоящето. Мисли напред, но живей за „сега“ – яж шоколад, ако ти се яде, чети книга, дори да е време за лекции, пий мента с лимон на обяд, защото е лято и си на плажа... Не живей според очакванията на другите и не съди – нито тях, нито себе си.

Какво може да те разплаче?

Да се чувствам безпомощна. Да чувствам, че колкото и да говоря, не мога да бъда разбрана. 

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Слънцето сутрин и аромата на море.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не искам пъзелът ми никога да е завършен... 

Какво искаш да оставиш след себе си?

Следа, че съм променила нещо – че съм оказала влияние на някого.

Споделено от Ивелина Никова

Казвам се Ивелина Никова и живея в град Провадия. На 37 години съм. По професия - главен счетоводител. Омъжена съм и имам син. През свободното си време пиша стихове. За мен те са много повече от хоби. Имам издадена стихосбирка, която се казва „Златни нишки” и в момента подготвям втора.

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Най-хубавият момент в живота ми е раждането на моят син. Всъщност ценя минутките и наричам всеки ден  „жълтица”. Вярвам, че всяко събитие носи мъдрост, а тя от своя страна е сила.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживяла?

Трудно преживях смъртта на баща си. А трудностите в ежедневието приемам философски като уроци. Опитвам се да застана над тях, така по-лесно намирам решения.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто и в себе си.

За какво мечтаеш?

Ако трябва да се опиша само с една дума бих употребила думата „мечтател”. Аз съм земен човек, който мечтае за повече красота в заобикалящия свят и в отношенията между хората. Бих се радвала,  ако щастливите, усмихнати хора по улиците са повече.

Важна ли е прошката в твоя живот?

Да, прошката изчиства натрупаната горчилка и ми позволява да продължа напред.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живяла?

Да, харесвам времето, в което живея. Но ако можех, бих се върнала за ден в епохата на Ренесанса. А защо не и да надникна в бъдещето…

Кое е най-важното пътуване за теб?

Пътят към опознаване на личността в дълбочина и пътят към самоусъвършенстване.

Обичаш ли Живота?

Влюбена съм в Живота, във всички негови проявления.

Какво е за теб той сега? Опиши го с три думи.

НЕЖНОСТ, ХАРМОНИЯ, СВЕТЛИНА

 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че ще успея и че след непрогледна тъмнина настъпва вълшебен изгрев.

Искаш ли да промениш нещо у себе си?

Бих искала да се науча на търпение и постоянство.

От какво се страхуваш?

Плаши ме сивотата и апатията. Трудно приемам в обкръжението си „мъртви души”.

Какво ти дава представа за вечност?

Когато нощем погледна звездите, разбирам че ние, хората, сме малки прашинки в безкрайната Вселена и същевременно всеки човек е малка Вселена. В природата нищо не се губи, само се трансформира. Това създава усещането за вечност.

Какво може да те разплаче?

Тъжните очи на дете и съсухрената ръка на старица, протегната за жълти стотинки.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Умея да откривам чудесата, които се крият отвъд обикновеното.Усмихвам се когато видя ефирна пеперуда или калинка, утринната роса по цветята, падащи есенни листа или мехурчета в чаша шампанско. Усмихвам се, когато вдъхна аромата на цъфнали липи или слушам песен.

Какъв е смисълът на живота според теб?

Всеки човек идва на тази земя с мисия. Един е роден, за да рисува, друг –да пее, трети – да танцува. Животът е един непрестанен творчески процес. Според мен всеки трябва да е полезен и да остави нещо стойностно след себе си, независимо дали това ще е засадено дърво, писана стомна или построен дом.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Красота и надежди за по-добро съществуване. Надявам се стиховете ми да се превърнат в златни нишки, които свързват сърцата на хората.

Благодаря за удоволствието да бъда Ваш гост. В заключение бих искала да припомня мисълта на Новалис: „Мечтата става свят, а светът – мечта!” и да пожелая на почитателите Ви постоянно да усещат радостта от сбъднатите мечти!

Предсказано от Пагане

От небесата сини Тангра гледал

децата си със български души.

Предсказвал им падения, победи

и брода преко Дунава неудържим.

Калявал мечовете им във битки,

главите да не свеждат пред врага.

Опашки конски, спленени на плитки,

да веят буйно, стиснали в ръка.

Стрели свистели бързо над земята,

с душа и пот се раждал град след град.

По дирите на Аспарух тревата

покривала поена с кърви твърд.

Над златни ниви гарвани летели,

реките тъмни рукнали като винò,

от женски плач и планини ехтели

и ден и нощ се сливали в едно.

До пепел я изгаряли хиляда пъти,

посичали в утроба детските сълзи,

омраза заискрявала в очите мътни,

но огънят в сърцата им останал да гори.

Препускат нощем черните коне…

Чертае Тангра на чедата си пътеки.

До днес отекват думите на Пагане:

„България, пребъдвай ти през вековете!“

Българка е!

Българка е! — шепнат ветровете.

Българка е! Първа е по хубост!

Българка — по-нежна е от цвете,

дето не понася капка грубост!

Българка е — истинска богиня!

В бяла рокля с везани шевици.

Сякаш дар от райската градина

са искрите в момини зеници.

Българка е! Песен да запее

птиците в гнездата онемяват.

След усмивката й слънце грее,

Господ с шепите си й е давал.

Българка е! Първа под небето!

По-красива от звезда вечерница.

Българка е! С обич във сърцето,

тя белязва, сякаш е вълшебница.

Във този луд живот

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш хляб и вино,

за теб сърцето му да се вълнува,

да те мечтае под небето синьо.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш дъжд и огън,

до утрото щастлив да те сънува,

тъгата си със теб да превъзмогне.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш рай- мечта,

за него слънцето да нарисуваш,

над облаците му да заискри дъга.

Във този луд живот си струва

за някого да бъдеш изгрев нов,

със теб до своя залез да танцува,

душата му да стоплиш със любов.

Всеки ден

Всеки ден е надежда,

всеки ден ти е дар,

ако с вяра поглеждаш

и в сърцето със жар.

Всеки ден е жълтица,

с всеки ден си богат,

щом летиш като птица

над широкия свят.

Всеки ден е светулка,

всеки ден е пътека

и ти свири с цигулка

на душа да е леко.

Всеки ден е усмивка,

всеки ден ти е радост

и се скрива в извивка

от безгрижната младост.

Всеки ден става спомен,

всеки ден ти е гост,

лист календарен отронен

и към бъдното мост.