Споделено от Максим Бехар

Максим Бехар, на 28 години с 30-годишен опит, живея в София, в Прага, по летищата, спя в самолетите, там гледам и всичките си филми напоследък… Обичам да мечтая и да сбъдвам мечти – мои и на хората край мен. Когато те са честни и лоялни с мен, мечтите им наистина се сбъдват. Винаги казвам, че ако мечтите ти не те плашат, то тогава те не са достатъчно големи. И така вече много години. Прекарах 20 години в журналистиката и още толкова в прекрасния творчески бизнес, наречен PR. Какви ще са следващите 20? Мога само да си мечтая и – сигурен съм – тази тема ще бъде обект на следващо интервю след 5 години. Повярвайте ми – ще е интересно. И така – за какво си мечтая? Например да сме честни и почтени един с друг. Да не мрънкаме от сутрин до вечер, а да се фокусираме върху полезните неща в живота. Или пък да виждаме – всеки път – чашата наполовина пълна, а не наполовина празна… Да казваме поне по веднъж на ден “благодаря” и винаги да помним откъде сме тръгнали… Всеки да работи здраво, защото само така България ще напредва още по-бързо. Знам, че сме недоволни от състоянието на България през 2014-та, и това е хубаво - означава, че има какво още да направим… И трябва колкото може по-бързо и по-добре да го направим. Ето, за това си мечтая всеки ден. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Те са хиляди. Първата ми работа – дърводелец в завод „Сердика“, на ненавършени 14 години, с разрешение от Инспекцията по труда. После петте години като шлосер в един машиностроителен завод, още се виждам с момчетата от бригадата на бате Мите Брайков, после университета, годините в Прага, журналистиката, двете ми прекрасни деца – Мишо и Ралица, Полша, падането на комунизма, следващото ми „дете“ – вестник „Стандарт“, първите дни в PR бизнеса... Раждането и всеки миг в M3 Communications Group, Inc. - безценно! И всеки един от тези моменти крие в себе си радости и разочарования, победи и провали, страхотни успехи и незаменимо удовлетворение, че съм изкачил още един връх... И като го изкача, никога не гледам надолу, но като погледна нагоре, виждам следващия... И започвам отново.

         А кое е най-трудното нещо, което си правил или преживявал?

Не съм правил трудни неща. Просто съм си вършил работата. Имал съм десетки безсънни нощи, разочарования, болки и горчивини, но винаги съм гледал на тях като на нещо нормално по пътя напред. Иначе би било огромна скука... Може би скокът с парашут от 4200 метра височина само преди година... Не, едва ли. По-скоро вземането на трудни бизнес решения, които са били болезнени и за мен, и за мои колеги, но в крайна сметка са довели до успех. С две думи – не искам да си спомням трудностите. Често казват: хората трябва да се учат от грешките си. Аз обичам да се уча от успехите, от моите и особено от тези на другите. И затова не помня трудностите.

         В какво вярваш? 

В желанието на хората да успяват и да стават по-добри, въпреки милионите изкушения пред тях, които биха им попречили да стават по-добри. Няма нищо по-велико от позитивния човек, от усмивката, от добрата дума на точното място. Вярвам в силата на прозрачността. Когато един бизнес, един човек, една връзка, една сделка, едни отношения са прозрачни, то тогава те са и етични. Друга възможност просто няма. 

Вярваш ли в хората?

Много, категорично и завинаги. Често казвам, че има много хора, които, ако ме харесват или говорят недобри думи за мен, много ще се притесня. Приемам, че тези, които не искат да ме харесват, трябва да го правят, и държа с моите приятели да бъда точен, честен и почтен. Нищо повече. Ако това стане, тогава всичко си идва на мястото. 

А в себе си?

Вярвам в себе си. Винаги. Особено в най-трудните моменти.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че след всеки остава по нещо, и ако то е значимо за околните, то и самият човек живее сред тях и след смъртта си. Как да разберем кое е значимо? Много просто – колкото повече хора си променил към добро, колкото повече хора си научил на професия, на почтеност, на прецизност и високи стандарти, нещото, което много хора са запомнили от теб... това е всъщност животът след смъртта.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

На добри отношения между хората и на желанието им да постигат нови и интересни неща по честен път. Всеки ден.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Ако изброя нещата, за които не ми достига времето, трябва да пиша часове, отговаряйки на този въпрос. Но за едно много важно нещо определено не ми достига – да работя повече върху себе си и да се усъвършенствам и образовам още по-добре. Понякога и на мен не ми достига време всеки ден да казвам поне по веднъж “благодаря” на някого, и към края на този ден винаги ми е тегаво.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Само бъдещето и нищо повече.

Има ли нещо непростимо за теб?

Да, двуличието, предателството и неблагодарността. Някой да не каже пред теб това, което мисли, а да го каже на друг зад гърба ти. Да направиш добро някому и той да не го разбере… Това е непростимо.

Харесваш ли нашето време? В коя друга епоха би живял?

Много си харесвам нашето време – динамично, променящо се, времето на социалните медии и технологиите. Влюбен съм в тях. Влюбен съм и във времето, в което живеем. Не бих живял в друго за нищо на света.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Всяко едно пътуване е важно. И до най-малкия град, и до най-голямата столица, и до срещата с един човек или с 10 хиляди наведнъж. 

Обичаш ли Живота?

Много. Радвам се на всяка минута и на всичко, което правя. Не и на грешките си, разбира се, а аз постоянно греша.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Позитивизъм, работа, идеи.

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Две неповторими – погледът към връх Мусала от последната станция на лифта в Боровец и заливът „Бо Валон“ в северната част на остров Махе на Сейшелите.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома“?

Чувствам се добре навсякъде, без изключение.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието да правя неща, които ще останат след мен. Много от тях сам измислям, сам изобретявам и съм сигурен, че се правят за първи път.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме неблагодарността на хората край мен, когато усетя, че я има. Зареждат ме позитивизмът и измислянето на нови неща.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Баща ми, Терънс Билинг – вицепрезидент на Hill+Knowlton Strategies и мой ментор в PR бизнеса, и големият българин Дими Паница. И тримата не са между живите, но всеки ден ме наблюдават отнякъде и това страшно много ме мобилизира и вдъхновява. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Да, всеки ден по нещо. Искам да ставам все по-добър с хората край мен. Упорито работя над това, наистина всеки ден.

В какъв свят искаш да живееш?

В този, в който живея сега.

Търсиш ли смисъл в Живота?

О, да. Да оставя нещо след себе си.

А какво те кара да се чувстваш жив?

Творчеството, новите идеи и конкуренцията.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не знам.

А от самотата?

Да, много.

Какво ти дава представа за вечност?

Сутрешното първо кафе и последната чаша вино, преди да заспя. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любовта към живота, към хората, към работата ми и напрежението, преди всеки бизнес проект да започне.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ден на успешен проект и на срещи с нови интересни хора.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да следват своя път и да не ходят по утъпкани пътеки. Да правят свои пътища и другите да ги следват.

Какво може да те разплаче?

Само смъртта на близък човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяка една позитивна дума или хубав еврейски виц.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?  Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Доста е разхвърлян. Така ми харесва, или по-скоро така ми харесваше досега. Но през следващите години ще се захвана да го подредя.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че си върша работата, която имам. Винаги съм го правил точно така – прецизно, отговорно и креативно. Нищо повече.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Само интересни случки, поучителни за хората, които ще ги запомнят.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че – поне досега – късметът винаги е вървял с мен.