Споделено от Тинна Боева

Живея в Ямбол, един малък, но уютен град. Казвам се Тинна, на 37 години съм. Всъщност тези факти, които е нужно да казваме за себе си, представяйки се някъде, пред някого, сякаш са ненужни, но го правим. По-важното за мен е какво усещане оставяме и какво споделяме по разни други начини с хората. 

Съвсем обикновен човек съм. Живея с дъщеря си, която е на 12 години и ме учи на много неща за живота. Работя с деца… С деца с увреждания или със специални образователни потребности. Връзката ми с тях ми дава много,  учи ме на търпение, смирение, приемане, на обичане.  Хубаво е когато човек има възможност да се среща и с другата страна на нещата, които са извън така наречените общоприети норми, извън рамките, извън стандартното. Благодарна съм за това. 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Труден въпрос. Когато се обърнем назад, всички моменти са хубави… Когато ги преживяваме, някои ни се струват не толкова хубави. Но вече знам – всичко е хубаво, дори и да изглежда не-хубаво… Обикновено времето ни го показва.

А кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Да бъда неестествена, да работя на места, в които ми е тясно, но се налага. Да виждам болката на хората и да зная, че не мога да я намаля.

В какво вярваш?

В живота.

Вярваш ли в хората?

Да, разбира се, слава Богу!

А в себе си?

Да. Иначе не бих могла да съм жива.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Научих се да не се надявам и да не мечтая. Приемам това, което е. Такова, каквото е.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето ми стига за всичко. А и то е доста относително понятие.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб сега?

Всяко едно от тях е еднакво важно, винаги.

В коя друга епоха би живяла?

В 20-те години на миналия век бих живяла с удоволствие. Харесва ми усещането, което носят.

Имаш ли любимо място на света?

Да, у дома.

Кое е най-важното пътуване за теб?

Към себе си.

Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Жив, течащ, безкраен.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Морето, сълзите, тъгата… и детската усмивка.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Навсякъде, където има кафе, книги и топлина /може и една котка/.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Дъщеря ми.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме посредствеността и невежеството. Зареждат ме тишината и спокойствието.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Родителите ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Променяме се ежедневно, стига да си позволяваме да сме сензитивни и естествени.

В какъв свят искаш да живееш?

В свят, пълен с любов и хармония.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не. Само се страхувам, че ако умра твърде рано дъщеря ми ще остане сама.

А от самотата?

Не. Обичам самотата и я търся.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Животът.

Търсила ли си смисълът на Живота?

Имало е такива моменти. Но неотдавна написах ето това:

...

За безсмислието на смисъла и кога се излиза от този кръг

Заедно със смисъла неизбежно откриваме и безсмислието на това да го открием. Да продължим да го търсим е единственият смисъл, който можем да му предадем. И да се надяваме да не го открием... Открием ли смисъла на безсмислието става лесно, но пък скучно. Затова предпочитаме да спим и да живеем с илюзии... с чуждите, с нашите, с изгубените, със следващите. Срещата, следва раздялата, после раздялата с нещо от себе си... после нова среща, раздяла и... така до безкрай. А все се питаме - за смисъла...

октомври, 2011 г.

Какво ти дава представа за вечност?

Тишината.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Моите собствени. Изпитвам всички емоции като всеки нормален човек. Старая се да не им робувам. Те са като вълни по повърхността на морето – твърде преходни и нетрайни.

Какво е щастието за теб?

Щастието е всичко онова, за което мечтаем, но никога не се случва. То е абстрактност, като любовта – хем го няма, но мимолетно се докосваме до него, и това е напълно достатъчно /поне за мен/.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да се обичат искрено и да си го казват винаги.

Какво може да те разплаче?

О, всичко!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Пак всичко.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той?

Пъзелът е нещо, което предполага съобразителност, наблюдателност, прецизност, търпение. Мисля, че животът е просто спонтанност.

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нищо не липсва, всичко е по местата си.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Постиженията са за тези, които имат амбиции и цели. Аз нямам. Но е постижение например да прегърна дете и да видя щастието в очите му.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За възможността да мога да бъда благодарна. 

 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Прекрасна си, Криси! Благодаря за въпросите! 

БЛАГОДАРЯ ТИ!