Споделено от Катина

Добра среща! Нарекли са ме Катина. Като малка това име не ми беше удобно, когато исках да остана незабелязана, защото с едно казване се запомняше и открояваше, включително при груповите бели. По-късно разбрах, че означава ’чистосърдечна’. Обичам автентичното, споделеното общуване. Обичам срещата на различни гледни точки в равностоен обмен. Обичам спокойната повърхност на езерото, хоризонта и да опитвам нови за мен неща... Интересни са ми всякакви практики, които оживяват връзката и заздравяват баланса между духа, сърцето, ума и тялото, между горе и долу, ляво и дясно, източно и западно, и т.н. Занимавам се с медиация (взаимно-изгодно споразумяване) и с разгръщане на човешките ресурси. 

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Ах, потоп :-) Във всеки момент откривам нещо хубаво и полезно, та се затруднявам да отговоря..., но ето: от досега, най-хубаво ми е сега.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Считано от първи въпрос до сега ли? ;)

Да „обръгна” малко (казваше баба ми), понеже енергията ми е от ефирните, а избирам местоживеене, за което е характерна твърдостта до дебелокожие. Дори малко залитнах в усилията си да се ‘втвърдя’, но пък така се обнових в нежността, която съм.

Да се успокоя в яснотата си, че ако в България преобладават хората с енергия на индивидуалисти, вървящи към свързаността, а аз идвам от свързаността, срещата ни в средата е напълно естествена – там, където сме едновременно заедно и самостоятелно. И оживяваме по неподозиран начин.

Да се забавлявам, когато чуя хората да казват, че приемат различността и в същото време зачеркват.

И търпението.

В какво вярваш?

Ако този въпрос е като ‘вярваш ли в Бог?’ - и да вярвам, и да не вярвам,  божественото съществува. Така и аз съм - в черупката на човек и в безграничността на бог. Ключът, като че ли, е в баланса.

Вярваш ли в хората?

Да - в смисъл, че ги обичам, виждам и почитам мощта им.

А в себе си?

Повече от вяра: Обичам се. И заедно с това обичам.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Не се съмнявам в него. И в смъртта, като врата. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Живея това, което мечтая. И често възнамерявам, благопожелавам си, да. Например, сега съм си пожелала възможност да дам по различни каналчета и на различни места, а също и да изживея тайнството на майчинството в съзнателна, партньорска и взаимна любов. И пускам пожеланията с доверие, че животът, както винаги, ще ме изненада до ах-ване.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да не ми достига – не, но да го виждам и предвкусвам, а да не му е дошло времето - има. На време се уча, повече съм ‘изпипала’ безвремието. И може би, поради общият им корен, преливат едно в друго добре. Уважавам и рядко закъснявам със срокове и срещи, но и нямам стандартното отношение към закъснението. Нали знаеш откъде идва ‘deadline’ – така се нарича оградната линия на затвора, където пазачът може и да стреля по беглеца. На затвора, хей.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

И трите са условна среда, която умът ми създава, за да преживявам различните аспекти от себе си. Така че - все едно. Мигвам.

В коя епоха би живяла?

А ти защо мислиш, че съм тук, сега?! Съвсем нарочно.

Това не ми пречи да съм едновременно и на Пандора, де ;-) (планетата от ‘Аватар’).

Има ли място, което искаш да посетиш?

Да видим... на Земята следващите набелязани са: едно в Странджа, след това Япония, Хималаите, Сибир, Венецуела, Перу, Бали... отново някои вече посетени с духовна стойност и други незнайни... планети, галактики и измерения, домът-прегръдка с любимия човек, а в очите на 5-месечния си племенник скоро видях още едно място... Разбира се, където и да ида физически, ‘моето място’ го нося в себе си. И ми харесва и че 

„дори без да надничаш през прозореца, можеш да виждаш небесният път”.

Обичаш ли Живота?

:-)

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Просто Ей Така.

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Тук и сега, реещо се в мелодия на общение, споделеност и единение. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Удоволствието да дишам. И после любопитството ‘какво следва’.

Иначе този въпрос ми е интересен и от гледище на изследванията ми на комуникацията в ‘трудни’ (критични) ситуации. И знаеш ли какво съм забелязала – какви невероятни генератори на енергия сме хората, обаче изразходваме повечето от нея за производство на постоянен поток от мисли в ума, вместо да я насочим направо там, където ни е нужна в момента. Свръхпроизводството на мисли напряга телата ни, те отвръщат на удара. Как да имаме достатъчно сили за справяне със ситуацията, ако непрестанно разхищаваме енергията си?!  

Какво те уморява?

Неоткровеността.

А какво те зарежда?

Чаят като Ichi-go ichi-e. Спонтанната радост. Музиката.

С-покой-ната тишина...   

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Всички, с които сме се погледнали и сме видяли един в друг.

Родното ми семейство е уникално – най-благородното, с чиста любов в равностойно партньорство, което мога да си представя, че изобщо съществува. И любимият на свещеното ми сърце - срещата с него ме преобърна и пътят с него ме ‘рафинира’. И след това сродните души, които са все повече, намираме се. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Да променя - не. Живея и искам да живея аспектите на същността, която съм. 

В какъв свят искаш да живееш?

Във всеки, в който ме има наистина. Затова и казваме, че света си го създаваме ние, нали?!

Страхуваш ли се от Смъртта?

Питай ме пак като тръгна да умирам :-)

Иначе, от тази, която се случва всеки миг – не. Случва ми се да се свивам от телесната болка и да изпитвам страх от душевната болка. Обаче съзнавам, че болката е учител и след като си вземеш урока има олекване. И не ум(сърц)ея да стискам много, пускам.

А от самотата?

Не. Тя е илюзия, неразплетено кълбо от емоции. Случвало ми се да я изпитвам, но не задълго, защото обичам истината.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Просто Чувствам, че съм жива. 

Търсиш ли още смисъла на живота?

Не помня някога да съм го търсила. Не функционирам така.

Какво ти дава представа за вечност?

Мигът, изживян пълноценно.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Ой, не е ли ден и не правим ли това сега? Цялата съм тук, с теб и съм щастлива.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Съвет? – съвети от съвета на старейшините. Аз съм една от нас и в мой стил е по-скоро да попитам: Какво кара душата, ума и тялото ти да пеят в съзвучие, да танцуват, да благоговеят? И да предложа: Хайде заедно?!

Какво може да те разплаче?

Наскоро забелязах, че всичко, което може да ме усмихне.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

А! Хихих, всичко, което може да ме разплаче... плюс абсолютното нищо.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Присъствието, създаващо само по себе си среда.

Дисциплината да тренирам, не само здрав дух и здраво слово, но и в здраво тяло - в баланс и покой.

Смелата среща с безусловната любов, която остава завинаги в мен, в една скромна и устойчива хармония.

В работата ми: обичта ми към аха!моментите и ситуациите преля в Аха!я (ahaya.bg), която работи за осъзнаване на взаимовръзката орган-организъм-организация. А любовта ми към съзнателния диалог и win-win културата, съграждат вече 13 години чрез медиацията (mediationtea.com). Всяка история в нея е чудо, избрано свободно и в съгласие. Наскоро се сбъдна и мечтата ми за сътрудничество между различни хора и институции заради доброто на едно дете и взаимоотношенията с родителите му. Съдия, медиатор, психолог, социален работник, експерт от НПО, полицай – всеки обичащ работата си, а не ‘ходещ на работа’ – си подадоха ръце заради едно същество и едно семейство. Заради двете градивни единици на обществото ни, и както всяка добра практика и тази обещава да стане достъпна за всички. Ето по този начин, във взаимообмен, искам да дам приноса си в еволюцията на образователната ни система, системата на труда и на съдебната ни система. В момента работя по три мечтани проекта, два от които са: *За миротворчество в училищата и в детските градини. Целта му е осигуряването на среда за свободна проява на естествено идващият ни win-win и партньорски подход (в диалог, игра, в лично споделена ценност), включително и в неудобните/спорни ситуации. *Интерактивен подбор на таланти – с взаимно избиране и забавно преживяване; открито и човечно, вместо измъчено и неприятно.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За всичкостта. То благодаренето е голяма ‘краста’ – колкото по-благодарна съм, толкова повече има за какво. 

Благодаря ти за уютната споделеност, грееща Една От Нас! 

P.S. Бих попитала споделящият/ата след мен: 
- Къде отива умът ти, когато се разсейваш? :-) Аха!