Споделено от Мартина Иванова

Казвам се Мартина Иванова. В последните години срещам сериозно предизвикателство в това как да се представя с няколко думи. Ако преди, в един сякаш минал живот можех да се представя като еди-какъв-си мениджър, специалист – имах лесно разпознаваеми етикетчета, то сега сякаш акумулирала опита и мъдростта от светлинни години, се затруднявам с етикетчетата. В един от многото съкровени моменти, в които общувах със слънцето, с тишината и покоя на Природата, до съзнанието ми достигнаха тези думи, които се нарекоха „Кодовете на Сътворението“: „Аз съм вечно, могъщо, многоизмерно същество, от огъня на светлината родено. Избрало да натрупа опитност в света на материята, за да познае себе си отвъд дуалностите. Аз съм Божията любов, Божие творение и Божествен Творец – по Божий образ и подобие. Аз живея отвъд тъмнината, и отвъд светлината, но се уча от тях, наблюдавайки ги, и наблюдавайки себе си, докато наблюдавам. Аз съм рожба на Любовта, дишам в Любовта, израствам в Любовта. Обичам Себе си. Обичам съществото отвъд Себе (си). Обичам роднините, приятелите, неприятелите, политиците, “играчите”. Другите, които са Аз… Обичам играта на Живота, защото в нея познавам Бог, и Бог познава себе си. Обичам дома си отвъд светлосенките, обичам и временния си дом в техния свят. Обичам дома си, града си, държавата си, планетата си. Обичам Галактиката, обичам Вселената. Обичам Твореца, Бог, Източника на Всичко, което е. Защото това съм Аз. И ти си. Събуди се. Спомни си.”

Ами.. това съм Аз. Както и вие, които четете тези думи. Пътешественик във времето и пространството, който събира фрагментите от опитностите си от всички животи, мостче между света на Духа и света на материята. Мостче между търсещите, отдаващите, между науката и езотериката, между ума и сърцето. Моите лични търсения и израстване ме доведоха до там да създам сайта www.svoizbor.com, в който споделям себе си – откровенията, прозренията, паданията, ставанията, всички онези ключета към цялостното добруване на човешкият ум, материя, емоции, дух и душа. Свой Избор, защото всяко нещо в живота ни идва по силата на собствения ни, свободен избор. Неусетно за самата мен, този сайт се превърна в един от най-четените и посещаваните сайтове за личностно развитие и духовно израстване в България. А аз – в посланик на светлината, един от вестителите на Новото време, който в лични срещи, семинари, или пък дистанционно чрез сайта и създадените от мен два албума с медитации и енергийни практики, помагам на хората сами да откриват себе си и да се реализират по Пътя на Живота. Аз самата продължавам да откривам себе си с всяко вдъхване – това е едно от най-вълнуващите пътешествия.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Толкова са много, че трудно бих ги описала в няколко реда. Сега ми хрумва, че е прекрасна идея човек да си води дневник на Щастието. Да вписва всеки един момент, в който се е чувствал безмерно щастлив – със или без причина. Баналният отговор на този въпрос би бил „когато се ожених, когато се роди детето ми, когато стана еди-какво-си“. Но сега, обръщайки се към преживяното досега, мога да кажа, че такива моменти на щастие съществуват непрекъснато – стига да имаме сетивата да ги почувстваме. Щастлива съм, когато безметежно се разхождаме, играем, тичаме с детето по плажа, или по склона на планината, когато се сгуша на топло с хубав ароматен чай в ръка и мъркаща котка в скута, когато се спра и заслушам в гората или планината – тогава сякаш времето спира, усещаш всеки аромат, всяко трепване на листата, виждаш птиците, потъваш в синевата на небето – невероятни мигове на сливане с Всичко! Приказни са миговете на споделяне и сливане с пълна зала с хора, в чиито очи блести любов и благодарност. И още по-приказни моментите, в които поредният човек идва, стиска ръката ти, прегръща те с благодарност и любов и проронва „Благодаря ти, ти промени живота ми“. Изключителни са онези мигове на всепоглъщаща любов, която просто те залива като вълна. От онази любов, която се случва без условия, без видими външни причини. Тогава изпитваш любов към всеки камък, сграда, или дрипавото циганче на тротоара, обичаш и виждаш красотата на града си, на всяка сграда, всяко цвете и дърво, усещаш вперените погледи на минаващите покрай теб, които са привлечени от нещо, но и сами не знаят защо... а то е просто Любов, всеобхватна, обединяваща, разпознаваща те, истинска експлозия от светлина. Усещали ли сте я? Невероятно изживяване. Благодарна съм, че вече го познавам! Добрата новина е, че тези прекрасни мигове не зависят от някое събитие извън нас, не се случват веднъж на десет години, ако сме късметлии. Ами зависят от избора ни да ги забележим и изживеем.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Най-трудна ми беше борбата със себе си. Откакто се помня, все съм била странна, различна, неприета докрай от нормите на обществото. Борех се да приема себе си. В младите си, неосъзнати години бях изпълнена с много болка, гняв, непримиримост и ... не обичах себе си. Подобно на много други, и аз бях приела за истина това, което околният свят ми казваше, че съм. Беше ми трудно да повярвам в себе си. Борех се да се впиша в нормите, да изпълня нечии чужди очаквания, да създам свой образ – такъв, какъвто обществото ме учеше, че е добър, успешен и правилен. А всичко това влиза в директно противоречие с плана на душата, с онова, което е съкровената ни, трептяща същност. Не знам кога точно настъпи повратният момент, може би беше плавен процес, в който последователно губех различни опорни точки, парченца от илюзорния, добре подреден, мой свят. А паралелно с това, съдбата ме срещна с подходящите книги, хора, събития. И там някъде по пътя, когато вече не можех и не исках да продължавам да лъжа себе си, се намерих. И се оцених. И се обикнах. И получих онзи катализиращ тласък, който ми помогна да полетя.

В какво вярваш?

В себе си. В Бог. В себе си - носеща искрица от Бог, и в Бог, съдържащ се във всяко свое творение. Вярвам в изначалната любов и доброта, заложена във всеки човек. Просто много хора, подобно на мен, обусловени от заобикалящата среда, са забравили и потиснали истинската си същност. А тя е Любов. Защото Любовта е градивната сила на Вселената. Отвъд красивата метафора, Любовта е енергия, която създава и е основата на Живота. И това е научно доказано от най-напредналата и смела наука – квантовата физика. В последните ми семинари из цяла България споделям с хората точно това – как съвсем практично и разбираемо Любовта и Светлината могат да бъдат използвани в ежедневието ни.

Вярваш ли в хората?

Май отговорих предварително на този въпрос :-) Да, да, и отново – Да! Вярвам, и дори знам, че хората започват да се пробуждат масово и да се връщат към себе си. А там има една истина – любов. Хората, които са гневни, озлобени, агресивни, злонамерени, заядливи и т.н. - просто страдат. Страхът, несигурността, преживените емоционални травми – те са причината за негативните проявления на хората. И към тях следва да подхождаме с разбиране и любов. Само любовта има силата да трансформира страха. 

А в себе си?

Сигурно има уместност в това двойно потвърждение и на този въпрос :-) Хубаво е да си го задаваме всеки ден, дори няколко пъти на ден – ей така, проверовъчно. Защото един от най-силните импулси на всеки човек, с който се срещам – е липсата на вяра в себе си. Срещам се със стотици уникални, прекрасни и по своему надарени хора. И абсолютно всички са неспособни да видят и оценят собствената си ценност. Понякога помага да се оттеглим от Себе-то и да се погледнем от перспектива, с чужд поглед. За да укрепим вярата в себе си. Да, вярвам!

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че Смърт няма. Има вечен живот и вечна еволюция. И животът в материално тяло е просто кадър от голямата и безкрайна филмова лента. Поредният кадър. Всичко е енергия, една безкрайна, вечно трансформираща се енергия. Няма как енергията да умре, да свърши, да се прекъсне. Не просто вярвам, ами знам. Та аз самата имам проблясъци, спомени от минали животи и опитности. Умирала съм и преди. А всъщност – ето ме пак – жива. Животът е безкрайна спирала, с много и различни проявления, форми и цветове.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не съм предполагала, че ще ми е трудно да отговоря на този въпрос :-)  Мечтаела съм за толкова много неща – за любов, за семейно щастие, за успех и просперитет. Сега... сякаш просто живея в смирение. Да не се бърка с примирение :-) Смирение, защото знам, че всяко нещо което идва в живота ми е уместно и необходимо. Живея с упование в Бог, и не се надявам, ами просто знам, че абсолютно всичко се нарежда по най-добрия начин, получавам всичко в мига, в който ми е нужно – просто съм отворена да получа всичко, което е приготвено за мен в конкретния момент. Доверявам се, казвам и вярвам, че съм достойна да получа най-доброто... и то идва. Доверявам се и възнамерявам да стигам все по-далеч и дълбоко в познанието на Всичко, което Е. И го живея, споделям и раздавам. И колкото повече раздавам, толкова повече идва. Ето това е настоящето ми виждане за мечтите.

За колко време напред мислиш?

Обикновено плановете оставям на Вселената. От детайлен планировчик в корпоративния бизнес, сега просто живея за мига. Семейните почивки, срещи, пътувания и виждания ми се случват буквално в деня на самото пътуване. Решаваме и тръгваме, без предварително да има ясен план, резервации. Не планирам и семинарите и срещите с хората из България. Не планирам какви и колко статии ще напиша тази седмица. Когато нещо има импулса да се прояви, то просто заискрява с един много категоричен и разпознаваем пламък в съзнанието ми. И аз му се отдавам. И тогава нещата се нареждат толкова бързо и сякаш от само себе си, че просто ахваш от възхита. Така се случи с турнето ми тази есен из България – макар и за месеци напред дати в различни градове, уж сложно планиране и организиране, всичко дойде в миг, разгоря се и в рамките на един ден всичко бе организирано до най-малкия детайл. Ето в тези непланирани планове разпознавам пръста на Бог. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, понякога. За най-важното нещо. За себе си. Толкова много съм отдадена да правя това, в което гори призванието ми, че често забравям, че човешкото тяло има нужда от почивка, от глезене, от тишина и нищоправене. Но се уча и на това да разпределям така времето си, че да има достатъчно за всичко. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Помниш ли как започват всички приказки? Имало ЕДНО време... В тъканта на времепространството няма такива категории като минало, бъдеще или сегашно. Винаги е имало, има и ще има, само едно време. В нашия вътрешен свят. А е имало и време, когато съзнанията ни не са имали понятие за време, но са имали понятие за Едно :-) Сигурно е било много сложно Създателят да заложи в нас тази програма, която да съумее да отчита цикличността на времето. А то е навсякъде, и винаги – Едно. Така и го живея напоследък. Най-важното ми е едното време. 

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

В сегашната, разбира се. Достатъчно съм живяла в други епохи и други светове. Всъщност, нали по силата на Избора си съм тук и сега, в тази епоха. В епохата на епохалното човешко пробуждане на съзнанието. Освен въпрос на избор, е и въпрос на чест и зрелост да живееш в епохата СЕГА. 

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Непременно – не. Обичам да пътувам и с радост изживявам всяко ново място, хора, емоции и дарове, които ми е приготвил Живота. Предстои ми дълъг и вълнуващ живот и смятам да си доставя всяка радост, и да видя и преживея всяко място, до което ме заведе сърцето, било то в материалния или духовния свят.

Обичаш ли Живота?

Аз не просто го обичам, аз съм влюбена в Живота! Но имаше години, в които не го оценявах, не осъзнавах какъв голям дар е Животът. Сега всеки ден отварям очи, благодаря за поредния ден, в който ще мога да се гмурна, да го преживея, да взема и да дам на този свят всичко онова, което мога. Сега отношението ми към живота е като към вълнуващо приключение, и нямам търпение да се впусна в новия ден и да видя какво ще видя, преживея, науча. А то всеки път е главозамайващо, толкова богато и наситено, че понякога ме оставя без дъх в абсолютно благоговение пред силата и красотата на Живота.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов. Приключение. Благодарност.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Очите на дъщеря ми, когато е щастлива и се залива от смях. Притихналата природа преди изгрев, в която чуваш всяко шумолене на листата и тревичките под стъпалата си, песните на птиците. Изгревът, който обагря хоризонта. Градът по залез, и след дъжд. Отразените облаци в локвите. Блясъкът в очите на хората, открили поредната частичка от себе си. Снежинките, които обличат в белота целия свят.

Какво те уморява?

Уморяват ме упоритите опити на някои хора да задържат илюзорния си кафез, който ги осакатява, но в същото време са станали зависими от него. Уморява ме страстта, с която го бранят и измислят хиляди причини да си стоят в него – нещастни, потиснати, жертви. Страх ги е да излязат от него и да се огледат. А в същото време се бият в гърдите как копнеят за промяна, повече от всичко. И се надяват на чудо. А какво общо имам аз с тях ли? :-) Идват и търсят помощ. И се надяват, че някой друг ще извърви техния път. Много хора търсят помощ и това е уместно. Но някои от тях са готови, осветяваш пътя им, и те тръгват. А други се въртят, тъпчат на едно място, връщат се и проклинат злата съдба. Там просто трябва да ги оставиш сами, докато станат наистина готови да поемат отговорност за живота си.

А какво те зарежда?

Природата най-вече. Във всеки сезон, всеки цвят и всяка форма. Общението с природата сякаш те праща пред дверите на Бог. Обожавам онези летни месеци, когато си подарявам пълна почивка и живея на палатка доста дълго време. Няма нищо по-вдъхновяващо от това да се събудиш рано, да скочиш от палатката, да тръгнеш бос по хладната земя, вдишвайки горските аромати.. и да посрещнеш слънцето, вперил поглед, сърце и съзнание в него. Тогава се случва чудо, квантов скок. Ако трябва да използвам компютърен език и аналогията за съзнанието като система, то тогава става цялостно прекодиране, преинсталиране и ъпгрейд на системата :-)

Зареждат ме и молитвата, медитацията, безгрижните мигове с любимите ми хора, спорта, играта.

Къде се чувстваш най-добре?

В себе си. Когато съм в съвършена хармония със себе си, то се чувствам чудесно където и да отида. Много хора се опитват да избягат от себе си, променяйки квартири, градове, държави, дори континенти. Мислят, че лошият късмет, несполуките или дискомфортът са причинени от мястото, което обитават. А дори и да избягаш на другия край на света, ако в себе си не си намерил хармонията, ще занесеш там и проблемите си.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Уютът, топлината, хармонията, любовта. Като се замисля, тези неща са приложими и за „дома“ в чисто човешки смисъл – мястото, където физически живееш и чувстваш като дом, както и за Дома в по-голям, космически план. Там, където всяка твоя клетчица вибрира, познавайки енергията на Дома. И пак го познаваш по уюта, топлината, хармонията, любовта.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Любовта, подкрепата и вярата, които ми дават близките ми хора. В онези мигове, когато сякаш целият свят се е сривал в краката ми, губела съм усещане за цел, смисъл, съдържание и посока.. те са ме вдигали на крака. С абсолютна и категорична вяра в мен, с любов и всеотдайна подкрепа. И отделно – в мен има една искрица.. може би точно онази, която ни свързва с Бог, която ме кара да действам, да вървя напред и да създавам с размах, докато човешкото ми Аз се съмнява, колебае се и се плаши от трудностите. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Вярвам, че всеки, с когото се срещаме е там с причина и оказва някакво влияние, дори да не го осъзнаем или разберем никога в рамките на този живот. Най-големите ми Учители са били родителите ми. Съпругът ми е изключително мъдро, благородно и любящо същество, без когото едва ли щях да се справя с много предизвикателства. И още един куп приятели, които имат съществена, понякога епизодично-повтаряща се роля в ключови моменти от живота ми.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? Какъв човек искаш да бъдеш?

Аз се промених толкова много през годините, пораснах много... Харесвам се такава, каквато съм, харесвам живота си. Може би все още понякога реагирам емоционално, което замъглява и изкривява картината и преценката. В тази посока има какво още да се желае. Но пък светът на емоциите е толкова интересен, шарен и обогатяващ. Вървя по пътя си и му се наслаждавам. Всяко мое Аз има уместно място и време в живота ми.

В какъв свят искаш да живееш?

В този, който сама си създам :-) Неотдавна щях да кажа: „Искам красив и съвършен свят, в който всички са добри, обичат се, помагат си, искрени са един с друг. В този свят има вечен мир, разбирателство, хармония, доброта, чиста и качествена храна, вода, въздух, грижа за природата, осъзнати хора. За всички има храна, покрив, топлина, грижа и благоденствие“. И в известен смисъл, моят свят е точно такъв. Енергията изгражда реалността. А енергията следва вниманието. Моето внимание, тоест – моите мисли, чувства, емоции са към хора, които са точно като описаните горе. И към добрата храна, и към осъзнатите хора. И в голяма степен, реалността, която виждам проявена около мен, е точно такава. Да, знам, че има и други реалности, и те също са уместни. Защото някой има нужда от това да ги преживее. 

Страхуваш ли се от Смъртта?

Би било глупаво да кажа НЕ. Защото страхът от смъртта ни е заложен като програма. За да ни предпази от преждевременно напускане на играта - ако ни писне твърде много и пазим спомен за това колко е прекрасен животът след това. Всъщност бих казала, че изпитвам страх от самото умиране, не от смъртта. Защото тя е трансформация. Но никак не бързам към нея. Засега се наслаждавам на живота тук. Знам, че здравата съм поработила, за да го живея точно сега.

А от самотата?

Веднъж щом изживееш единството, ти е много трудно да върнеш илюзията за самотност. Няма как да бъдеш самотен, когато си свързан в колективно цяло. Помня първия ярко осъзнат миг, в който по навик хванах телефона, за да напиша sms на любим човек. Написах „липсваш ми...“ и се спрях, и се замислих. И го изтрих. Няма как да чувствам липсата на някого, с когото съм свързана непрекъснато. Но поглеждайки пак към чисто земните, човешки характеристики – аз съм Козирог. Ние се чувстваме съвършено добре в самотата. Даже понякога имаме потребност да се оттеглим в самота, за да съпреживеем и разберем себе си. 

Какво те кара да се чувстваш жива?

Спортът, движението, хубавата храна, смеха, любовта в човешки план (все материални благинки, които имаме благословението да изпитаме тук :-)) И също – онзи вътрешен плам, който ме кара да скачам от леглото сутрин и да се втурвам в деня. Онзи плам, който ме кара с размах да събирам хора и събития, да обикалям цяла България, да се срещам с хора, да имам благословението да съм съ-участник в поредната променена съдба.

Какво ти дава представа за вечност?

Усещането за вечност.. изпитвала съм го в най-кратките мигове. В които спираш и слизаш от забързаната въртележка и просто оставяш потока на живота да се лее покрай теб. 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

О, всички емоции са учители. Има и радост, и щастие, и тъга, и разочарование, възмущение, гняв даже. Няма да е истинно да кажа „Само положителните емоции имат голяма роля!“ Те са приятни – безспорно. Но най-големите учители били онези мрачни дълбини, където те запокитват негативните емоции. Много рядко ми се случва в последните години да изследвам тези мрачни дълбини де, а и ако се озова там, не се задържам за дълго :-) Просто защото когато осъзнаеш уместността на всичко в живота, просто няма за какво да се гневиш и да страдаш толкова. Да, фактите пак са си факти, не си заравяш главата в пясъка, но просто те не успяват да задвижат махалото на емоциите. Може би осъзнаването и преживяването на безпричинните благи чувства, които са нещо различно от емоциите, ми помогна да намеря средата. Нулата. Много е приказно там. Но.. от време на време нещо се случва и махалото отново тръгва на някъде. Към следващия ти урок. 

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Щастието е състояние на съзнанието. То не се влияе от външните фактори. Щастлив ден? - ВсекиДен.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

От децата можем само да се учим. Те живеят без да планират, без да се притесняват за утрешния ден, с абсолютната увереност, че Мама ще се погрижи за всичко, и всичко ще е наред. Намират си по нещо хубаво, забавно и поучително и в най-малкото нещо. Забавляват се от сърце и изучават живота с отворени очи и сърца. А кой е в ролята на Мама за нас, порасналите деца? ...оставям отговора на вас. 

Какво може да те разплаче?

Човешката забрава и жестокост към живата природа. Акт на агресия, насилие, отнемане на нечии права, свобода, живот. Потъпкването на свободната воля. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Детските очи, залез, изгрев, щастливи хора, изглед от върха на планината. 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Ако пъзелът се нареди докрай, то вече няма да е интересен, и ще започнем друга игра, нали? :-) Дали липсват парченца - това може да каже някой, който може да види от висока перспектива цялата картина. При нас се разкриват отделни фрагменти, всеки един – цялостен, сам по себе си, но все пак с многобройни отворени краища към другите му части. Наслаждавам се на процеса на окрупняване и фрагментиране на отделните парченца и очаквам с нетърпение да ми се разкрие следващият пласт.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Всеки нов изкачен връх открива гледка към следващия. Самата ми поява на този свят е една своеобразна победа. Аз още с появата си на този свят съм опровергала медицината, която категорично е твърдяла, че това няма как да стане. Имам прекрасно семейство, достигнах чудесен връх в кариерата си, в образованието, в безкрайното и безспирно учене, създадох този чудесен сайт www.svoizbor.com, който е отправна светлинка и помощ за над 100 хиляди търсещи всеки месец. Създадох два албума с водени от мен медитации, които помагат на още толкова хора по личния им път. Работя над книгата, която всички чакат отдавна. Постиженията са един безкраен низ от изкачвания. Наслаждавам им се и чакам с нетърпение следващото изкачване.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За самия Живот и всичките дарове, които го съпътстват.