Споделено от Диана Атанасова

Казвам се Диана Атанасова и живея във Варна. Омъжена съм, със съпруга ми сме заедно от ученици и досега. Имаме син, който на този етап се сражава с вятърните мелници в българската наука. В миналото съм се занимавала с много и различни неща: художествена гимнастика, хор, танци, художествено слово, а сега с писане. Имам пет издадени книги - поезия и проза. Последната, с разкази и есета - „Сухи цветя”, излезе тази година от издателство „Захарий Стоянов”. 

Диана във Фейсбук.

 

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите ми години бяха студентските, най-хубавият ден - сватбеният, а най-хубавите моменти - тези на удовлетворение от нещо, което съм свършила по най-добрия начин.  

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Трудностите са ме споходили още в най-крехка възраст. Историята ми започва с един сън на майка ми в родилния дом, на третия ден от моето раждане. Сънувала орисници - три и надвесени над прозорчето на малко схлупено помещение, в което били тя, бебето и болната й баба, седнала в ъгъла. Едната от жените в черно се обърнала към майка ми: „Защо чакаш, вземай си детето и бягай навън!” Майка ми се подчинила, направила това което й казали. И щяла да забрави този странен сън, но смъртта на бабата, същата, която останала да седи в стаята от съня й, три месеца след това й го напомнила. Тогава разбрала защо е трябвало да бяга. Така оказва се съм получила най-странната орис - да живея. Прабаба ми умряла, а аз съм се разболяла тежко и задълго, никой вече не вярвал че ще живея, освен майка, затова и е успяла да се пребори за живота ми. После още два пъти той е висял на косъм. Но това са били трудни моменти по-скоро за майка ми. А моите бяха, когато месеци наред по цели нощи се борех с  високата температура на малкия ми тогава син. И смъртта на баща ми.  

В какво вярваш?

В Бога - Този който се е жертвал за нас на кръста, как да не обича човек такъв Бог!

Вярваш ли в хората?

Все по-трудно и не във всички.

А в себе си?

Да.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Като християнка вярвам във Второто пришествие и живота след него. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за духовно братство, но то е непостижимо, защото всеки от нас е на различно духовно стъпало…

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Времето като цяло не ми достига, а не за нещо определено, но вземам от нощите, когато дните са ми недостатъчни.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Ще отговоря с малък откъс от моя книга - поезия в проза:

Днес обичай и дори мечтай, но не само. Днес изтрий

старите сълзи!

         Днес се обричай на щастие, а не на минали грешки.

         Днес посрещай радостта, защото до утре тя може да е

вече тъга...

         Днес раздай това, което изградил и носил си с много

любов. Защото всеки има нещо свое в този свят, което

трябвало е на другите да раздаде. И никой отвъд нищо не

изнася. Ако не приемат подаръка ти, започвай отново да

градиш с любов. И така до утре. А бъдещето е на Бог.        

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Живяла съм в два века. Чувствах се по-добре в миналия, „новите ценности” на този ме натъжават…

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Като ученичка мечтаех за околосветско пътешествие, но го замених за пътуване по океаните и сушата на човешката душа. Сега уважавам по-близките дестинации - в България.

Обичаш ли Живота?

Без него няма нищо друго. 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го накратко.

Тъга и надежда. 

Кои са най-красивите гледки на света за теб?

Лунната пътека в морето и залезите, винаги различни и фантастични! 

Къде се чувстваш най-добре? Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

На верандата във вилата, която е срещу цветната градина, а тя е прекрасна!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Съзнанието, че трябва да продължа въпреки всичко.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Родителите ми и техните родители - принципни, трудолюбиви и максималисти. А също Паскал, Бердяев, Киркегор, любимите писатели, композитори…

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Ранимостта. Не искам да съм толкова ранима, колкото съм.

В какъв свят искаш да живееш?

В  по-справедлив, несправедливостта винаги ми е била проблем, а днес тя расте буквално с всеки изминал ден.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Само във физически план, от болката, иначе не.

А от самотата?

Тя в известен смисъл често е присъствала в живота ми, тази самота която според Юнг „не идва от липсата на хора наоколо, а от невъзможността  да говориш за нещата, които са важни за теб” - и тогава пиша. Или просто съм в компанията на мислите си.  

Кога се чувстваш най-жива?

В този въпрос бих заменила кога с къде. В планината, гората, до морето, навсякъде, където природата осезателно присъства.

Какъв е смисълът на живота за теб?

Да правя от злото добро, което да остава след мен и така да вървя по пътя на нравственото усъвършенстване.

Какво ти дава представа за вечност?

Произведенията на великите композитори, писатели, художници.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Болка, тъга и радост, разбира се, но нея все по-малко я има в живота ни.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Удовлетворението от нещо, което съм направила по най-добрия начин, между удовлетворението и щастието стои само един знак, този на равенството, така мисля.  Съвършеният ден - този, който свършва добре. Сутрин ставам с песен, при това винаги различна. Но до вечерта все се случва нещо помрачаващо. Съвършеният ден е мираж…

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да не забравят Създателя си.

Какво може да те разплаче?

Лесно се разплаквам, около нас има толкова мъка…

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

И това го правя лесно.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не може да е завършен, всички ние редим парчетата до последния си миг.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Възможността да ставам след всеки удар и да продължавам въпреки всичко, в това, мисля, се крие и разликата между чувствителността и слабостта. 

Какво цениш най-много в живота си?

Вдъхновението.

За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм за живота си.

Накрая едно мое стихотворение, като кратък поетичен израз на отговорите ми:

Тъга ли е това, което

и нощите, и дните ми разяжда

със неуспелите надежди,

с илюзиите жадни, неудачни?

Без край ли е това, което

убива ме при всяко поражение,

а после със замах ме вдига

до следния ми неуспех,

за да ме тласне и след него

по пътя ми далечен, чужд

на бляскави и шумни магистрали,
от истината само

скромно осветен?