Споделено от Диана

Здравейте, казвам се Диана. Имам прекрасна дъщеря на 4 години, която редовно провокира моята дълбока личностна трансформация. Харесвам да пиша, въпреки че не винаги ми е лесно да изразя мислите си и да ги облека в подходящите думи. Обичам да бъда сред природата, да слушам музика, която отговаря на съответното ми настроение; харесвам бурите и проливния летен дъжд. Често пъти се взирам в небето и гледам към Звездите, търсейки моята собствена звезда. Любувам се на дъгата като творение и феномен и това ме изпълва с особено чувство. Чувствам се прекрасно, когато имам възможност да остана насаме със себе си и да се отдам на мечтите си. Единственият начин да се откъсна поне за миг от забързаното ежедневие и шума в мен и около мен, е просто да потъна дълбоко в себе си и да се отдам на усещането за безвремие и пълнота.

Кои бяха най-хубавите моменти в твоя живот досега?

Това са моментите, в които най- силно съм се чувствала себе си- без излишни гримаси, бидейки и добра, и лоша в едно, в цялата ми пълнота. Най- хубавите мигове в моя живот са тези, в които съм в хармония със себе си, в които намирам извора на любовта в себе си. Не мога да ги разгранича. Това са моменти, които невинаги са провокирани от нещо конкретно или някакво събитие в моя живот. Те могат да бъдат съвсем случайно и спорадично възникнали моменти.

Имам прекрасни мигове, но не мога да ги категоризирам по хубавина. Мога само да разделя отделните етапи от живота си, всеки от който се откроява със своята уникалност и магнетичност.

Имала съм както хубави моменти, така и трудни, но всеки един от тях е имал своя смисъл и ме е изградил такава, каквато съм в момента. Като върна лентата назад, аз виждам едно преобразяване като при пеперудите. Далеч съм от мисълта, че съм достигнала своя апогей и нямам своето връщане назад, но съм благодарна за всички предизвикателства в моя живот- и тези, които са ми донесли усмивки, и тези, които са ми донесли сълзи и болка. Не бих казала, че не искам да си спомням тегавите дни, защото те са ми дали възможността да осъзная прекрасните и да им се насладя с цялото си същество.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудно-то нещо, което си правила или преживявала?

Най- трудните моменти в моя живот са тези, в които съм била предавана от близки хора. Болезнено ми е било да възприема и осъзная това като реалност, а не просто като кошмар, от който ще се събудя.

Трудно ми е било да приема Света с всички тези закони и матрици, на които се подчинява в тази реалност; да виждам лицемерие, злоба и завист, както и в какво превръщат човека и как му размътват мозъка. Тежко ми е било да виждам несправедливост и потъпкване на тези, които излизат извън общоприетите форми. Тъжно ми е било да гледам на света като на една хищна сцена, на която трябва да се бориш, за да оцелееш, а не просто да живееш.

В какво вярваш?

В това, че всичко е един организиран хаос, в който ние сме главни действащи лица; в това, че за всяко нещо си има причина и на всяко действие има съответното противодействие. Вярвам в това, че всеки един от нас е звезда, но от нас зависи колко силно ще блестим. И въпреки всичко… колкото и да имаме свобода на избор, никога нещата в живота не могат да излязат извън Божествения промисъл.

Вярваш ли в хората?

Вярвам в същността на хората, но не и в тяхната природа тук и сега. Ние сме духовни същества в човешка форма, но в този свят проявяваме повече човешката си природа, която е несъвършена. Всеки човек може да сгреши, много важно е обаче неговото намерение; дали осъзнава или не разбира какви са последствията от неговите мисли, думи и действия.

А в себе си?

Вярвам в себе си като същност, но не винаги вярвам във възможностите си като човек.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Много хора имат нужда да вярват, че съществуването ни не свършва с живота ни тук; че продължаваме да живеем в друга форма и на друго място след смъртта на физическото тяло. Веднъж съм била в състояние между живота и смъртта и смея да кажа, че се страхувах. Не от самия акт на умиране, а от неизвестността. Истината е, че няма смисъл да мислим какво ни чака след това, а да живеем сега.

И за да бъда по-конкретна, вярвам в живота след смъртта, не защото искам да се успокоявам с някакви псевдоилюзии, а защото съм имала много необясними преживявания още от дете. Първо си мислех, че това са игри на мозъка, че си въобразявам, но впоследствие преживявах доста доказателства. В един момент, просто престанах да анализирам, а да приемам нещата такива, каквито са.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да посетя различни кътчета от Света, които са важни за мен, а се надявам така да се наредят потенциалните възможности за постигането на тази мечта, че да мога да я осъществя.

За колко време напред мислиш?

Аз съм човек, който се чувства спокоен, когато прави планове напред във времето. Разглеждам и анализирам различните вероятности и планирам евентуалните изходи от тях. Много е комплексно, но това е част от същността ми. Когато си поставя някаква цел, аз мисля и за последователните стъпки как да я постигна.

Много хора биха казали, че така се губи магията на момента, както и на спонтанността на преживяванията, но за мен лично това е част от изграждането на моя свят и реалност такива, каквито са. В едни моменти мисля напред и планирам, а в следващи моменти, просто се отдавам на мига, без да мисля за последствията. Нямам рецепта кога и как го правя, просто се отдавам на интуицията и вътрешните си импулси.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не ми е достигало времето да казвам и показвам любовта си към любимите хора, докато не е ставало прекалено късно за това.

Истината е, че човек никога не знае докога ще бъде тук, както и докога ще бъде сред близките си.

Нека да живеем така, че да няма недовършени дела и неизказани думи.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Не бих върнала времето назад, защото това, което е било, е довело до това, което е сега. В момента изграждам моето настояще и бъдеще, а това може да се случи, само ако се откъсна от миналото и не съм вкопчена в него.

Не искам да въздишам нито по хубавите моменти, нито пък да затъвам в тъгата си от преди. Искам да си нося спомените и те да са част от мен, но не и да живея в тях.

Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?  

Правила съм доста грешки, но не съжалявам, защото ако не бях падала толкова често и ако не бях се страхувала толкова, нямаше да знам какво е да се изправиш и какво е да бъдеш силен.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Ренесанс. Много близко я чувствам именно тази епоха. В представите си виждам жени, облечени в красиви рокли, истински дами, романтика, мъже с обноски. Сякаш тогава жените са имали своя женствен облик, а мъжете са притежавали силно изразени мъжките качества. Съвременната еманципация не ми е по вкуса, въпреки че спадам към групата на еманципираните жени. Ако обаче мога да избирам - бих искала да бъда свободна жена, която да се отдаде на женската си природа и да се осланя на мъжа до себе си.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Перу. Цяла Латинска Америка ме привлича, но Перу е мястото, което копнея да посетя. Много съм свързана с него.

Обичаш ли Живота?
Обичам живота, но не винаги ми е лесно да се вписвам в общоприетите норми на живеене.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Прекрасен сън, от който ще се събудя с красиви спомени;

Незабравимо приключение, което ме изпълва с емоции;

Училище, което изгражда моята опитност.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Сътворението на живота във всичките му форми.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме човешката елементарност. Изморявам се, когато това, което човек говори, не съответства с това, което мисли и това, което прави.

Зареждам се от бурите и от детската непринуденост.

Къде се чувстваш най-добре?

В моята вътрешна стаичка.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Моето семейство.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Вярата, че няма невъзможни неща и насърчението, което чета в очите на хората, които ме обичат.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Моята нетърпеливост и свръхчувствителност.  От една страна, чувствителността ме кара да се чувствам жива, от друга страна, бих искала да мога да я контролирам дотолкова, че да не обсебва живота ми и настроението ми.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не бих казала, че се страхувам от смъртта, а от равносметката, която трябва да си дам след това, от евентуалния провал.

А от самотата?

Не. Аз съм саможив човек. Досега най-добре съм се чувствала в моментите, когато съм сама със себе си. Човек се чувства самотен, когато не може да намери пълнотата и самодостатъчността в себе си. Често пъти хората търсят това, което не им достига в други хора, външни фактори и дори вещи. Истината обаче е, че нищо и никой не може да запълни нашата празнота. Изворът на пълноценността и любовта се крие в нас самите. И докато не го намерим, ще се чувстваме самотни, дори и да бъдем в компанията на други хора.

Човек спира да бъде самотен, когато намери себе си.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Емоциите.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че се научих да побеждавам себе си. Понякога тази битка е една от най-сложните, но и най-освобождаващите.

Диана във Фейсбук: facebook.com/zlatno.sianie