Споделено от Елза Калоянова

Казвам се Елза Калоянова. Живея в София, майка съм на 3-годишна дъщеря, психотерапевт. Това е с едно изречение. Мога и с повече :-)
Родена съм в Перник и първите 17 години живях там. Първата ми любов като занимание беше балетът. И до сега танцът и тялото са важни като изказ за мен. Много години след това стигнах до думите като средство за изразяване. Втората ми любов бяха машините. Не компютрите и тоците, а металорежещите машини точно. Занимавах се с тях около 10 години, през които се учих и преориентирах към икономика и търговия. Имаше време, в което се смущавах да кажа, че чак на 30 години съм открила психотерапията като нещото, което най-много обичам да правя, призвание, мисия, наречи го както искаш. Но пък вече зная, че като го казвам помагам на тези хора, които се стискат да се хвърлят в любимото си занимание и да го работят, заради страха „късно е”, „какво ще кажат хората” и т.н.

Имам и блог, kaloyanova.eu/news в който макар отдавна да не съм писала, се опитвам да споделям себе си и нещата, които ме вълнуват.

Преди осем месеца осинових малко момиче, което скоро стана на 3 години. Щях да напиша „това промени живота ми”, но всъщност то коренно промени битието ми. Прочетох отново отговорите си, след като ги бях написала, и видях, че и преди 1 година бих ти отговорила така. Та... с дъщеря ми само са се увеличили нещата, които преживявам, на които се радвам, ядосвам, натъжавам :-)
С удоволствие отговарях на въпросите ти и ти желая сърцати и открити хора да споделят себе си! 

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Не знам. Нямам спомен за цели хубави или нехубави години, за да мога да кажа коя е била най-хубавата. Имам спомен за събития, а хубавите ми такива са много. Понякога дори ми се размиват в коя година са били, но това не ми е и важно.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Отговорът е същия като горния :-)

В какво вярваш?

Вярвам. Вярвам в Бог, като не го приемам като белобрад старец, който ни дебне кой ще сгреши, за да го накаже, а като цялостна организация, за да се случват нещата тук на Земята. Вярвам в това, че нещата се случват за добро... винаги! Макар понякога да ни изглежда, че не е така, когато преживяваме самото събитие. Вярвам, че всичко се случва в точния момент. Вярвам в любовта. Не тази, която ни свързва в двойки, а в Любовта към и във всичко. Любовта вътре в нас.

Вярваш ли в хората?

Не го разбирам този въпрос. Написах в какво вярвам, а за хората вярвам, че всеки си има собствения си път, прави или не прави крачки по него по свой осъзнат или неосъзнат избор.

А в себе си?

На себе си се доверявам... често :-) Старая се да се приемам, уча се, опитвам се да си прощавам, радвам се, че съм със себе си.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Всъщност аз не вярвам в смъртта. Смъртта според мен е само за тялото. Не смятам обаче, че трябва да ни занимава толкова въпроса за живота след, колкото за живота преди смъртта. А доста хора се опитват да се измъкват от живеенето точно със фантазии за след това.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Имам лични, професионални, национални, световни мечти. Мечти, свързани с неща, които мога аз да направя и такива, за които приносът ми би бил като капка в океана. Една от мечтите ми примерно е, че хората ще са осъзнати, родителите и обществото ще учат децата на ценности, които са вътрешни, човешки, а не свързани с материални придобивки, имания и „постижения” и... няма да има работа за терапевтите ;-)

За колко време напред мислиш?

В общи линии се старая да съм в настоящето. Когато седна да планирам или да мечтая, минавам през краткосрочни планирания и напредставяния и мога да стигна до десетки години напред. И както всъщност видя от предишния ми отговор цели животи напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Смятам се за добра в организирането на времето си, още повече, че уча и други хора на това. Засега съм изоставила писането в блога си и някакви танци, на които ми се ходи, но ще ги наместя и тях скоро :-)

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш?

Не. Ако го върна и променя каквото и да е, настоящето не би било същото, а аз него си го харесвам.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

И трите са ми важни. Опитът от миналото и идеите ми за бъдещето се съдържат в настоящето. А аз го живея това настояще.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Искам да отида в Индия. Ама пък чак непременно...

Обичаш ли Живота?

Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Кеф, наслада, удовлетворение.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Ееее, толкова много са красивите гледки, неща, преживявания, че не мога да избера „най”.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Може да ме умори празно и дълго говорене на някой. Зарежда ме сънят, упражнения, удоволствия, общуването с хора, с които сме на една вълна.

Къде се чувстваш най-добре?

Почти навсякъде ми е добре, но у дома си ми е най.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

В живота си съм сменила толкова местоживеения и установих, че навсякъде мога да си го направя „у дома”. Като че ли „у дома”-то си ми е вътре.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, спокойствието, чувството за хумор и самоиронията, и вътрешната лекота. А разбира се и любопитството „какво ще стане по-нататък” :-)

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Получавала съм голяма подкрепа от много хора през живота си. Имала съм много учители по какво ли не. Родителите ми, учителката ми по балет, мои преподаватели от университетите, в които съм учила, психотерапевтката ми, професорът, при когото съм завършила, но най-вече много приятели през годините. Имам случаи, когато някой приятел ми е казвал една фраза само и това е обръщало живота ми. От години получавам много и се уча и от клиентите си.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Да, доизпедепцвам дисциплинираност и мотивираност за някои неща. Ето, виж колко време се забавих с този въпросник. Работя върху търпението и приемането също.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не. Казах вече за нея.

А от самотата?

Не. Самотата според мен е просто едно усещане. Човек може да е самотен, както когато е сам, така и сред други хора. На мен ми е добре и с хората, и с мен си.

Какво ти дава представа за вечност?

Всичко. Повтаряемостта на някои преживявания, съзерцание, удоволствеността от живеенето ми.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Изпитвам почти всичко и то ежедневно. И в работата, и в личния си живот.

Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?

Не го познавам, а го живея. Не мога да го опиша, то е вътрешен усет, несвързан с нищо постигнато, с удовлетворение, имане или преживяване.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Понеже дъщеря ми в момента е на някаква фаза „не мо!” (което преведено е „не мога”), най-честият ми съвет към нея е „мо!”. Та, това бих го казала на всеки, но като знам каква тирада от аргументи ще ми се изсипе в полза на „не мо”- то, гледам да се въздържам ;-)

Не става работата със съвети. То ако ставаше... всички да сме съвършени вече. Виж колко века хората са живели, трупали мъдрост, четеме ги, цитираме, ама собственото си живеене да „пипнеме” не смеем. Аз наистина смятам, че на някои хора им е готино да им е гадно.

Какво може да те разплаче?

Често и лесно се разплаквам. Всичко може да ме разплаче. От това колко е пораснала и се е променила дъщеря ми, през удоволствието от това клиент да ми казва какво е постигнал и как е променил живота си, до отрицателната гама на насилие над човек или животно. Безсилието също ми вади сълзи понякога.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Още повече неща. Живи, неживи, мисъл или спомен. Наистина са твърде много.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече?

Не мога да си го представя като пъзел, защото пъзелът е твърде подреден. Трябва да се завърши и край. Моят живот е динамичен и съм отворена към промени. Харесвам и обичам работата си и я работя с любов, харесвам личния си живот, приятелите си... знам ли какво ми предстои, за да кажа, че е подредено всичко?!?

Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нямам усещане за липси в момента :-)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Освободеността да живея собствения си живот, способността да се приемам, спокойствието и вярата, които имам, способността да обичам и да се радвам на живота. Не мога от всички да отделя най-важното.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Да съм жива! Благодарността да съм в този живот, да преживявам, уча, да се наслаждавам и изненадвам. 

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Да. Питай ме за обичането. Обичам живота. И обичам хората!