Споделено от Стеф Крас

Стеф Крас - Мечтател, вярващ в себе си, вярващ в доброто и в приятелите си. На 27 години.

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Най-хубавата година... Труден въпрос. Мога обаче да кажа коя година няма да забравя никога. 2010 година.

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Най-трудната година в живота ми... Имам две такива години. 2008 и 2012 година.

В какво вярваш?

Вярвам в Бог, в хората и в себе си. Вярвам в съдбата.

Вярваш ли в хората?

Да, вярвам в хората и то много. Вярвам в добрите хора.

А в себе си?

Да, вярвам в себе си. Винаги съм вярвала.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Искам да вярвам. Не знам дали има живот след смъртта, но ми се иска да е така. Вярвам също, че има някаква сила...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

За какво мечтая? Аз съм по принцип човек-мечтател, но и реалист. Мечтая за един свят в който хората да са човечни, сърдечни, открити и постоянни в думи и дела.

За колко време напред мислиш?

Животът ме научи да не мисля в далечното бъдеще. Да живея за момента, да се наслаждавам на това което ми поднася всеки един ден. Много е смело да правиш планове напред, защото в този живот разбрах, че никой не знае какво му носи секундата.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, има. Нямам много време за себе си. Не се оплаквам, но има неща, които обичам да правя, но все по-рядко намирам време за това. Не ми стига времето и за това което ми носи най-голяма радост /каузите/ Ако можеше деня и нощта да бяха малко по-дълги...

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

О, да. Всеки ден си мисля за това. Ако това беше възможно аз щях да бъда най-щастливия човек на земята. За да получа втори шанс и да върна Дани тук. На земята, където е мястото на един млад човек.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

Едва ли има човек на когото нещо от миналото да не му тежи. Да, тежи ми... 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

И минало, и настояще, и бъдеще са еднакво важни за мен. Та нали в миналото съм оставила частица от себе си?!

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Може би възрожденската епоха. Бунтар съм по дух.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Да, има, и това е Тибет. Стара моя мечта.

Обичаш ли Живота?

Да, обичам живота, и животът, който живея. Това е дар от Бога.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Усмивки, сълзи, борба.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Най-красивите гледки... Ами, като се замисля...очите, усмивката на дете.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Умората е сладка, когато води до нещо добро. Уморява ме понякога безхаберието на хората, които са избрали да живеят в собствената си черупка. Зарежда ме всеки мил жест, добра дума, усмивка, сълза от щастие.

Къде се чувстваш най-добре?

Чувствам се добре навсякъде. Но да, у дома е най-хубаво.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Сигурност, спокойствие, подкрепя, обич, топлина....

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че мога. Че след всеки дъжд изгрява слънце. Семейството, приятелите...

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Най-голяма подкрепа в този живот и разбиране съм получила от прекрасните си родители. От приятелите - познати и дори непознати такива. Класната ми преподавателка от училище е един от тези хора.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Да,имам много недостатъци. Един от тях е, че все още обръщам внимание на простащината. Другият ми недостатък е моята припряност. Когато искам нещо го искам сега и на момента. Също така не харесвам в себе си това, че съм много взискателна... към всичко и всеки.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не! Не се страхувам от смъртта, поне не и моята. По-скоро се страхувам от смъртта на близки и приятели.

А от самотата?

Самота? Какво е това? Никога не съм изпитвала самота. Напротив, понякога дори ми се иска да остана за малко сама с мислите си. Трудно е с толкова приятели. Не, не се оплаквам... напротив. Щастлива съм!

Какво те кара да се чувстваш жива?

Добър въпрос! Жива съм и се чувствам винаги такава с толкова предизвикателства около мен. С Борбата за живот и здраве на всеки приятел на когото помагам.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечност... има ли такава?! Ако има - предполагам, че това са делата, които ще оставим след нас.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Радост, болка, страх... щастие.

Какво е щастието за теб?

Емоционално състояние, към което всеки се стреми, но понякога не го открива, защото то се крие в малките неща. Един мил жест, една усмивка, подкрепа в труден момент... Щастие е, когато ти дариш всичко това на някого.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Може би да ценят повече здравето си, живота си. Да вярват в себе си, да се борят за мечтите си. И никога на никого да не позволяват да стъпква личността им.

Какво може да те разплаче?

Плача от болка и от радост. Дадена човешка емоция може предизвика сълзи в очите ни. Понякога плача от безсилие. Нямам нищо против да плача често, ако причината за сълзите ми ще е радост.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмихвам се почти винаги. Всичко може да ме накара да се усмихна. Но така, както може да ме накара едно дете да се усмихна друг не би могъл. Определено най-често причина за усмивките ми са децата.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Пъзелът има още много да се реди, за да се нареди целият. Но аз мисля, че до последния ми дъх ще има парченца от пъзела, които не са намерили своето място.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Постижение? Ако имам някакво такова, то това бих определила по следния начин ''Кръг на приятелство и доверие'' Много хора се обединихме в подкрепа на една кауза - Животът. Постижение за мен лично е, че надскочих себе си. Че се научих да ценя и уважавам стойностните хора. Да допускам до себе си доброто и да държа лошото далеч от мен, и от това за което се боря.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

В живота си ценя здравето, семейството, рода, приятелите, принципите си. Най-голяма благодарност чувствам към семейството си. Хората, които винаги са ме подкрепяли, разбирали и насърчавали в този живот. Ако трябва да кажа на какво благодаря в този живот ще отнеме поне час за отговор. Благодарна съм най-вече, че толкова хора повярваха в мен, в идеите ми, в каузите, в доброто. В това, че когато искаме заедно - можем да постигнем всичко. Благодарна съм на живота!

Стеф Крас се занимава най-вече с благотворителност. И наистина помага на много хора, които имат нужда от това... Сред тях има много деца, млади хора... Болни в момента. Дано оздравеят! Нищо друго не би я направило така щастлива! И не само нея...
Можете да намерите Стеф във Фейсбук, а тя би ви посрещнала с тази песен... 

(от автора на блога)