Споделено от Милена

Споделено от Milena Love
  

Странно ми е да започвам с име и фамилия, защото дълбоко в себе си знам, че АЗ съм много повече от това човешко проявление, което се крие зад името, фамилията и този живот в човешки облик тук и сега… :) Обичам да рисувам и пиша на духовна тематика, както и да общувам с хора, които търсят своята истина в този живот и начини за ефикасно себе-усъвършенстване. Разширяването на съзнанието ни не само води до разрешаване на собствените ни проблеми, но и до поглед върху света от съвсем друго равнище, което ни дава достъп до много нови възможности, които не сме успели да забележим преди!

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега? А коя бе най-трудната година в живота ти?

Първият въпрос е доста интересен за мен. Мисля, че ще ми е нужно да събера този и следващия въпроси заедно. Най-хубавата година в моя живот някак се сля в едно с най-трудната година… Странно, но тя бе Годината, в която ми се наложи да приема и премина през толкова невероятно трудни неща в живота си… Като започнем с непосилни физически болки, смъртта на най-любимото ми същество след дълго и тежко боледуване, диагноза на майка ми “алцхаймер”, депресия на мъжа ми, заради моите болки и неуспехите ми да се отърва от тях… И още няколко китни подробности от този род… Всичко това ми бръкна някъде много на дълбоко… Разбрах, че не мога да живея повече така. В този момент нещо се обърна в мен и започнах своя нов сегашен живот. Минах и продължавам да минавам през доста периоди на израстване, но без този момент не виждам как всичко това би се осъществило. Това бе най-силният и светъл момент в живота ми. Разбрах, че огромната болка, която изживях, всъщност ме доведе тук. Без нея нямаше как да направя този скок в съзнанието. Започнах да я обичам и уважавам… Оттогава гледам на болката... на всяка - и физическа, и психическа - с въпрос… “какво си дошла да ме научиш”? Приемам я и даже забелязвам често как и защо тя отшумява и си отива. 

В какво вярваш?

Вярвам в Любовта. Вярвам че единствено Любовта е тази, която ни свързва в Едно и това е, което наричаме Бог!

Вярваш ли в хората?

Знам, че всеки иска да бъде обичан и разбран... Абсолютно всеки,без изключение! Това ми дава много кураж и разбиране да премина всякакви бариери... много сила. Знам, че за хората не съществуват лимити, ние сами си ги създаваме. Вярвам, че всеки заслужава усмивка и шанс, и че когато ги даваме от сърце - не само има резултат, но дори ни прави безмерно щастливи. Мисля, че това е щастието, което всички ние търсим!

А в себе си?

Вярвам в непрекъснатите промени на моето променящо се аз :)

Вярваш ли в Живота след смъртта?

Не вярвам, а знам за него от първа ръка! Мисля, че това е един въпрос с огромна важност. Осъзнаването на този момент само по себе си води до коренни промени, както на възприятието на света и околните, така и на изява и поведение. Откритието за нашето собствено безсмъртие води със себе си и огромна отговорност. Всяко нещо, дори и най дребното, което правим оставя следа и носи последствия - както за нас самите, така и за съществуванието като цяло. Много хора живеят с мисълта: “имам около 70-ина години... давай да грабна, каквото мога”. Това неосъзнаване води до всичките проблеми и страдания на света..... Както казах - сами си поставяме лимити.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Живея в настоящия момент. Осъзнато се стремя към все по-добра версия на себе си, уча се и се наслаждавам, доколкото ми е възможно. Мисля, че когато наистина присъстваме в “момента”, с всичките си сетива и усещания - всичко е красиво! Преди мечтаех за един по-осъзнат свят, където всички се обичат и разбират... Сега разбирам, че всъщност точно това градим тук... Учим се и сме в процес на изкачване на стълбичката... Всеки със своето собствено темпо. Светът, със всичките му чудеса, красоти, страдания и мъка, е едно отражение на нашето колективно съзнание! Можем да променим света като започнем от себе си. Моят живот е моят пример за света! Изборът е винаги наш!

За колко време напред мислиш?

Живея повече в настоящия момент. Откакто спрях да градя съвършени планове... нещата ми тръгнаха. Мисля, че когато се стремим основно да планираме нещо, просто не даваме шанс на вселената да ни даде понякога невероятни неща, за които ние дори не сме се сетили че съществуват. По този начин отново сами си слагаме лимити. Планирам, но много повърхностно и често меня плановете, спрямо обстоятелствата на момента.

Има ли нещо важно за което не ти достига времето?

Случва се, но често си казвам - значи не е било толкова важно. Обикновено в последствие се оказва, че съм била права. Всичко, което се случва в настоящия момент е важно. Просто приемам, че присъствието ми в този момент ме води.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Колкото повече работя върху своето по-съвършено Аз, толкова по-често виждам грешките си. Но това е минало за мен… Дори поглеждайки назад ми става толкова мило, защото виждам как от неразбиране съм свършила някоя щуротия. Става ми миличко и за това старо Аз, което за този момент е дало това, на което е било способно. Не го осъждам и го разбирам. Установих, че не мога да се уча без да правя грешки и не се терзая!

Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?

Научих се да приемам нещата такива каквито са, понякога хич не е лесно :) Научих също, че дори всяка промяна трябва да започне с приемане на това, което е. От тази точка да се работи за нови начала. Неприемането създава много болка и съпротивление. Ефектът на въздействие е равен на нула от точката на неприемане!

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Мисля, че само в настоящето живеем истински. Когато сме в миналото или бъдещето, ние преобладаваме в мислите си - не присъстваме в настоящия момент на живота. Точно в такива моменти можем спокойно да изпуснем шанса на живота си и то дори без да забележим. Миналото е вече само история, а бъдещето се гради в този миг - тук и сега. Всяка моя стъпка в настоящето изгражда моето бъдеще. Това, което изпращам в космоса сега, в този момент, определя това, което ще се появи в живота ми в следващия момент. За това е много важно да работим върху себе си постоянно за повишаване на съзнанието си.

Ако можеше да избираш, в коя епоха би живяла?

Мисля, че някъде в далечното бъдеще… Интересни са ми новите неща. Но съм сигурна, че в момента съм точно, където трябва да бъда.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Вече не J Мога да съм навсякъде и никъде - това не определя нищо. Обичам да пътувам, но не изпитвам нужда. За мен „непременно” е дума, означаваща някаква зависимост.

Обичаш ли Живота?

Да. Не съм пристрастена към него :) Има толкова прекрасни неща в него, има и доста мъка по този свят. Всяко от тези изживявания си има своята хубост! Осъзнавам, че всичко в този свят е временно, крехко и все пак прекрасно. Осъзнавам също, че някъде отвъд него има нещо голямо, нещо, което създава този свят и много други, нещо, което ме кара да се чувствам обичана… така, както никога не съм знаела, че е възможно да си обичан… Това нещо е всезнаещо и постоянно, и напускайки този свят и този живот се връщаме пак при него… 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов, Състрадание, Радост.

 

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Много труден въпрос е това :) Има толкова красоти, дори и в най-ежедневните неща - особено, когато наистина присъстваме в “момента”. Обичам природата с всичките й чудеса, обичам небето с постоянно променящата му се картина, обичам водата и усещането в нея за безкрайност, целият живот с всичките му нюанси - нищо не ми е чуждо!

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморявам се, когато наблюдавам насилие. Понякога се случва да ме умори наблюдаването на кръг от многобройни повторения на едни и същи грешки. Уморява ме и безкраен брътвеж с осъждане и критика, когато разговорът не е насочен към намиране изход, а по-скоро представлява завихряне на отрицателни емоции. Най-много се зареждам от силно присъствие. Когато някой те слуша с тенденцията да те разбере и чуе наистина, а не с тенденцията да каже неговото мнение. Това е двустранно зареждане. Зареждам се много, когато отдавам обич. Обичам да ходя и да общувам с болни, възрастни и изоставени хора. Докосването до чуждата болка и понякога успехът да влееш малко светлинка и любов в живота им ме зарежда невероятно!

Къде се чувстваш най-добре?

Най-добре ми е там, където мога да отдам повече от това, което нося в себе си. Вяра, обич, надежда, присъствие и разбиране.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Красива гледка… силно присъствие в “момента". Взаимно отдаване на обич между същества. Безусловна любов!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Ами отново ще се повторя  - Любовта. Бих казала - най-вече откриването на по-голяма и по-голяма част от отговора на въпроса “кой съм аз”, а също и “какво искам”.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Мисля, че всички хора около мен са повлияли върху развитието ми. Дори отрицателните прояви в много голяма степен са оформили това, което съм сега. Макар и на момента понякога да не ми е било никак леко, впоследствие много често разбирам защо ми е бил нужен точно този урок! Изпитвам благодарност за уроците, на които са ме научили! Мисля определено, че хората не идват в живота ми просто случайно. Много силно влияние оказа за развитието ми моето куче, което загубих преди години… Бих казала, че то се оказа моя най-силен духовен учител :) В последствие научих доста от Robert Monroe , Eckhart Tolle и Мооji. Те са любимите ми духовни учители.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? Какъв човек искаш да бъдеш?

Мисля, че това е вид процес на осъзнаване. Сигурна съм, че имам още много да променям. Искам да се науча да присъствам в “момента” повече и повече и работя върху това. Все още работя усилено и върху желанието си да съм обичана… Много силно ме докосва “мъката” и я усещам страхотно силно в другите. Винаги е било с мен това усещане през моя живот. Всъщност това винаги ме е тласкало, така да се каже, извън релси. Донякъде понеже не можех да разбера причините за нейното съществуване, но и просто самото усещане… След моите изживявания и промените, които настъпиха в мен, поради “мъката” - разбрах, че тя е много силен учител и че понякога ни е нужно да минем през нея, за да пораснем! Въпреки знанието си обаче, все още понякога усещането е толкова силно, че ми отнема доста време да го преодолея и то успява да ме парализира за известен период…

В какъв свят искаш да живееш?

С повече любов и съзнание… Мисля, че ние го създаваме в момента… Просто целият процес се основава на темпото ни на осъзнаване… Иска се огромно търпение - на което ние се учим с всеки изминат ден. Всеки от нас крачи в този свят със своето темпо. Мисля, че можем да си помагаме взаимно и да се учим един от друг. Понякога много ни се иска да побутнем някого по-бързичко… Но за съжаление не винаги е възможно. В такъв случай мисля, че най-доброто, което може да се направи е да дадем обич и да се оттеглим… Но да бъдем винаги готови да се върнем, когато има нужда от нас!

Страхуваш ли се от Смъртта?

Вече не. Мисля, че много добър метод за преодоляване на страха от смъртта е приемането й. Сигурно сте чували израза “Срещни смъртта - преди тя да те срещне”. Страхът от смъртта е като всеки друг страх - съществува, докато не го погледнеш в очите. Когато се решим и спрем да бягаме от него… той си отива. Страхът е една илюзия, която сами сме създали. Колкото повече бягаме от него - толкова повече ни преследва. Дори и на моменти да ни се струва, че сме избягали… че нещата са се поуталожили… винаги се връща и всеки път е дори по-силен. Много помага и в този случай въпросът “Кой съм Аз?” Задавам си този въпрос и го оставям да виси в тишината… без да бързам да си давам отговор… Оставям го да се прояви. Смъртта за мен е просто преминаване от едно състояние в друго. Ние сме свикнали да се страхуваме от непознатото. Когато обаче насочим интереса си към него… това се явява като Избор. Изборът ни на интерес отваря много заключени до този момент врати. Вселената, Бог, Съзнанието, или както е удобно на всеки да го нарече,  ни показва всичко, от което ние се интересуваме… Затова се говори доста за този “избор” и колко важен е той. Вместо да избягваме тази тема и да я пазим в табу, както сме научени от нашето общество… има и друг избор. Когато вярваме и разчитаме само на петте си сетива… то само те и работят за нас. Когато обаче се заинтересуваме от другите... като интуиция, телепатия.. чувстване чрез сърцето и т.н.… те започват да се проявяват също. Така че изборът е наш отново. Няма място за страх :)

А от самотата?

Обичам самотата. Чувствам нужда от нея като от храна. Намирам, че точно в самотата извират отговорите на най-интересните ми въпроси. Когато остана сама със себе си. Мисля че е много полезна и уникална. В самотата и тишината намирам близост с другото АЗ - това, което няма име, личност и възраст.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Любовта, Творенето, Красотата, Мъката. Неспирните промени в мен и около мен.

Какво ти дава представа за вечност?

Контрастът с невечното. Всичко живо на този свят е временно… Минава през процеса на живот и смърт. Замислям се например кое е това, което наблюдава целия този процес? Всяка форма е временна и променлива. Понякога се привързвам към някои форми - толкова красота и усещане има в тях. Дълбоко някъде обаче имам едно много силно чувство на знаене - така най-точно бих го описала - че зад формата стои Това, което няма форма и е вечно. Това е създателят на всички форми и аз съм част от него, която черпи опит в сферата на формите. Всяко нещо си има противоположност. Светло-тъмно. Топло-студено. Високо-ниско… и т.н. По същия начин е и с вечността!

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любовта е най-силната емоция за мен. Искам да уточня, че не говоря за романтичната любов между мъжкия и женския пол. Макар че и там има частици от тази любов. Говоря за чистата, безусловна Любов. Тази Любов, мисля, е причината, поради която ние всички търсим идеалния партньор и приятел. Някъде дълбоко у нас е останал заложен споменът за тази невероятна Любов от Източника, която ни прави завършени… и ние несъзнателно продължаваме да я търсим тук и сега. В кратките моменти на просветление мога да почувствам искрици от нея и това за мен е най-силната емоция. Обичта и състраданието са най-честите емоции за мен.

Какво е щастието за теб? Опиши ми един съвършен ден...

Мисля, че отговорих частично на този въпрос някъде по-нагоре. Щастието за мен е да успея да дам любовта, която нося в себе си… и този акт, сам по себе си, носи още повече от нея обратно при мен. Собственото ми израстване и осъзнатост ми носи този дар. Да бъда по-добра версия на себе си с всеки изминал ден… ме прави щастлива. Осъзнаването, че в дадена ситуация от миналото не бях способна да видя много от възможностите си за осъществяване на едно по-добро разрешение, което обаче сега съм способна да видя, е като истинско чудо за мен. Носи ми не само щастие, но и увереност и сила. На всичкото отгоре има и още един огромен плюс - успявам много по-ефикасно да въздействам на промените в света! Осъзнаването на това ме прави истински щастлива!

Съвършен ден за мен е например ден, в който разговарям със смъртно болен, който е уплашен и ужасно потиснат. Когато приключим разговора често виждам една светлинка и надежда в очите, която носи в себе си цялата необятност на вселената… едно докосване от вечността. Това усещане не може да се сравни с нищо друго. Една врата е отворена към новото завинаги и това е истинско съвършенство.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Всичко истинско се случва чрез Любовта… Само чрез нея можеш да докоснеш света… наблюдавай и ще го откриеш! Любовта е която лекува всички рани, а не времето! Даването, а не вземането, е най-краткият път към Щастието! Вслушвай се винаги в собствената си интуиция! Присъствай винаги в “момента”, за да не изпуснеш шанса на живота си! Не очаквай да промениш из корени нещо, когато не си променил себе си! Прощавай винаги, и не заради другия, а най-вече заради себе си! Никога не забравяй, че всеки иска да бъде обичан… това дава много сила в трудните моменти! Всички се учим… не съди никого - опитай да го разбереш. Спомни си неща, които ти не си знаел, но си научил и как си изглеждал в този отминал момент. Всеки е способен да те научи на нещо!

Какво може да те разплаче?

Доста неща. Хубави и лоши... Плакането понякога е добра практика за мен, особено когато много искам нещо, а трябва да се разделя с него! Сълзите ми помагат да се освобождавам!

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Почти всичко :) Среща с непознат или познат :) Дори понякога неразбирането и осъждането… напомня ми на дете, което се учи да ходи, но още не се е научило да пази равновесие :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Той, пъзелът, край няма… Но мисля, че поне се започна нареждането, което много ме радва. Чувствам, че много често само седим и събираме впечатления, за да се ориентираме откъде да го захванем. Смятам, че вече започнах да го редя. За завършека не му мисля. По-скоро присъствам във всяка стъпка. Мисля, че така най-добре се получава. Често не виждам липсващите парчета, а по-скоро всичко си върви от само себе си. Когато му е времето - парчето просто се появява на мястото си.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Говорихме за пъзела преди малко… Считам това, че започнах реденето на пъзела за най-силен момент в моя живот дотук. Това отвори абсолютно нова страница за мен. Научих, и продължавам да уча много, и за това “Кой съм Аз”. Разбрах, че когато силно се интересувам от нещо и се стремя към отговори… те ми се дават, но докато не съм сигурна какво ме интересува... съм в чакалнята. Това ми откри безкраен хоризонт!

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Много съм благодарна, че открих част от това “кой съм Аз”. Благодарна съм,  че намерих, и продължавам да намирам, причините на това “за какво съм тук”. Това наистина направи живота ми много по-смислен и прекрасен. Благодарна съм безкрайно и за разбирането на съвършенството на света, което преоткривам с всеки изминат ден. Страшно съм благодарна, че осъзнах следното - “Най-огромната илюзия е, че човечеството има лимити”!

С обич ~Милена

 www.artmilena.com