Споделено от Ралица

Казвам се Ралица Раева, на 38 години, омъжена от четири години. Работата ми е свързана основно с това, да помагам на хората, което ме прави безкрайно щастлива. Понякога е трудно, почти невъзможно, но когато накрая всичко свърши добре - чувството е страхотно.
Ставам безкрайно рано – винаги в пет, дори и в почивните дни. Така имам време за всичко. И най-вече за голямата ми страст – книгите. Четенето е нещо, което не мога да заменя с нищо друго. Четенето на истински, книжни книги. Да усещам аромата на хартия и мастило, понякога да се срежа на острия ръб на страница... Понякога дори ставам нощем да чета. Моят начин да избягам от лошото и грозното в реалния свят.
Със съпруга ми пътуваме много и пътешествията са голямата ни страст. Както и големия ни пистов мотор. Усещането е прекрасно, а и придвижването - безкрайно бързо.
Уви, все още не сме станали родители, но се надявам скоро да се преборим и с този проблем. За съжаление е трудно, много трудно и болезнено... Загубих и родителите си в битката с рака. Трудна, невъзможна битка дори. Те ми липсват безкрайно. Но пък ме направиха стойностен човек и ми оставиха прекрасни спомени.

Блог: swan16.blog.bg

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми са няколко може би. Целият период на работата ми в Киноцентъра. Незабравими години за мен. Изпълнени с невероятни преживявания, смях, приятелства, любов и пак смях. Там, на това място и с тези хора, бях истински щастлива.
Срещата със съпруга ми също. Научи ме да бъда по-търпелива, по-спокойна и разумна за някои неща. Нашата любов, пътешествията ни, минутите, в които мълчим, а си казваме всичко без думи.
Раждането на племенницата ми. Едно очарователно, много умно и любящо дете. Тя е на три и е невероятна.

В какво вярваш?

Вярвам в доброто, в истината, в себе си. Вярвам на близките ми, както и на непознати, и уви, често бивам наранявана за това. За някои неща съм непоправим оптимист. За други... например не мисля, че ще спечеля шестицата дори и цял живот да пускам тото, всеки тираж. Реалист съм за житейските неща. А понякога пък един мечтател и безкрайно наивна душа.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам в смъртта. Познавам я твърде добре. Не се страхувам от нея, а само от това, което може да ми отнеме. Мисля, че вече ми взе даже твърде много. Но също така вярвам, че има живот след смъртта. Понякога усещам присъствието на родителите си. Знам, че още са около мен. И вярвам, че там, където са, е един по-чист и по-красив свят.

За какво мечтаеш?

Мечтая да имам деца. Ако може близнаци. Винаги съм искала да са близнаци. Да им предам историята на рода си, знанията ми, да ги науча да бъдат добри хора. Мечтая да посетя библиотеката на Ватикана, тибетски манастир, да изкача Монблан, да имам собствена книжарничка някой ден, да остареем заедно със съпруга ми.

За колко време напред мислиш?

Понякога мисля с години напред. Обикновено подготвям пътешествията си цяла година. Обичам да съм подготвена за всичко, което няма как да стане, но обичам да планувам. А понякога не зная дори какво ще сготвя за вечеря :-) Аз съм зодия Везни и по принцип обичам да държа нещата под контрол, но понякога изпускам юздите. А и иначе би било твърде скучно :-)

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш?

Ако можех да върна времето, бих прекарала повече време с родителите си. Бих им споделила повече неща. Бих се опитала да ги предпазя от заболяванията им, от грешките, от нещата, които са ги измъчвали. Не бих се впуснала в две от връзките си, за които сега малко съжалявам. Съжалявам и за много пропуснати моменти, но няма как да върнем времето назад и трябва да сме реалисти.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Аз живея в настоящето. Миналото си е минало и трябва да си остане там. А бъдещето... то е нещо, за което мечтаем и което посрещаме,  както можем.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Харесвам времето и епохата, в която живея, но ако имах възможност да пътувам през времето бих обиколила всички векове и епохи. Обожавам историята и това би било едно уникално изживяване за мен. Но пък харесвам живота си тук и сега, и не бих го заменила с друг.

Обичаш ли Живота?

Влюбена съм в живота. Обичам в него дори много лошите неща, защото те ме карат да се радвам на красивите и добрите. Обичам да наблюдавам смяната на сезоните, как расте дърво, приливите и отливите, как едно бебе се превръща в дете, а детето в зрял човек. Това отнема време, сили и уморява понякога, но мисля че ме прави по-мъдра, спокойна и добра. 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Животът е сила, мечта и възможност.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

У дома е моят дом наистина. Специфичният му аромат. Начинът, по който го подреждам. Картините от пъзели по стените, които съпруга ми реди. Книгите по рафтовете, постоянните ми идеи какво искам да променя. Вечерите с любимия човек, зимните вечери под одеялото с книга в ръка, украсата за Коледа, ароматът на сладки, които баба печеше... Аз съм много дълбоко привързана към дома си и това е моето място. Там се чувствам сигурна, щастлива и защитена.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Човек понякога си казва: ’’Ако и това ми се случи просто няма да издържа, ще ми се пръсне сърцето’’... Ами всъщност не е вярно. Издържа. И сърцето не се пръска. То дори не боли. С годините открих, че човек може да поеме и преживее огромно количество болка и мъка. Наистина огромно. И оцелява. Справя се. Продължава. Важното е да намери смисъл да продължи. Да намери сили. Аз никога не се предавам. Може понякога да губя битки, но винаги печеля войната накрая. Най-важното в случая е да намериш сили първо в себе си. И много хубаво би било, ако има и кой да те подкрепи в такива моменти. Аз намирам огромна подкрепа в съпруга ми и това ме прави още по-силна. Знам, че мога да разчитам на него и знам, че винаги ще се постарае да направи най-доброто възможно за случая. А какво по-добро от това?

Какво може да те разплаче? А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко може да ме разплаче. Аз съм безкрайно емоционална. Плача много и по всякакви поводи. Един от първите ми детски спомени е как лежа на коленете на майка ми, а тя ми пее ’’Хубава си, моя горо’’ и аз плача като я слушам. Казвала ми е, че щом е почвала да пее тази песен и аз веднага съм заплаквала. И днес като я чуя още плача. Даже и сега, докато пиша това. Навремето бащата на майка ми я е приспивал с тази песен, после тя - мен, а надявам се някой ден и аз - моите деца. Плача от болка, от щастие, от нещо красиво, добро, от мил жест, от обида, плача от несправедливост, от любов, от спомени. Но пък и много се смея. Като се смея, се смеят и очите ми. Често се смея. Понякога до захласване. И много неща могат да ме разсмеят. Но не и простотията и пошлостта. Смехът наистина лекува, а и когато е споделен е двойно по-сладък :-)

 Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Не знам какво бих посъветвала дете или пък който и да било. Може би да вярва в себе си и в доброто. Да не се предава и да не спира да мечтае. Да чете много и да пътува. Може би винаги да избира по-трудния път, да не губи посоката и да уважава околните.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече?

Обичам пъзелите. Обичам да гледам как съпругът ми ги реди. Как парченце по парченце запълва празнините и пред очите се разкриват ярки, пищни картини. Един нов свят. И всеки живот е пъзел. Винаги незавършен. До самия край. Че нали ако сме го завършили, то ще загубим смисъла да живеем. Винаги има какво да добавим в него. Да променим фона, цвета, рамката. Понякога дори да го пренаредим.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Мисля, че най-голямото ми постижение е да съм това, което съм. Онова, което съм изградила. Хората, на които съм помогнала. 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм, че съм получила шанса да живея. За хората, които съм срещнала по пътя си. За любовта и приятелството, които съм получила. За помощта, разбирането, подкрепата и добрите думи. За всички красиви места, на които съм била. За всички красиви моменти, които съм изживяла с всяка прочетена книга. За честта да съм дете точно на тези родители. За историята на рода си. За подаръка от съдбата да ме срещне с най-добрия и достоен човек – моят съпруг. За всички онези красиви моменти, които ми предстоят. За децата ми, които с нетърпение очаквам. За радостта, смеха и надеждата!