Споделено от Марио Трифонов

Марио Трифонов. От София. Журналист. За останалото има Google.

           Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

       Тази, в която съм се родил! Защото без нея нямаше да ги има всичките   останали. 

А коя бе най-трудната година в живота ти?
Тази, в която почина майка ми. 

В какво вярваш? 

        Ще ти отговоря с една мисъл на Тома Аквински: „Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам.” С други думи – в абсурдните неща, като любов, приятелство, искреност и т.н. 

Вярваш ли в хората? 
Ако и те вярват в мен. 

А в себе си? 
Да, но не обичам да го демонстрирам пред другите. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 
Рационалното начало в мен го отрича, но емоционалното копнее един ден да се срещне там с всичките си любими същества! Надявам се искрено там да отиват и душите на кучетата, с които човек е живял. 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш? 
За „прости” неща. И че, както твърди клишето: „Хубавото тепърва  предстои.” 

За колко време напред мислиш? 
В зависимост от сроковете, които ме притискат. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 
Да, за „маловажните” неща. 

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш    времето  назад?  
Не, защото Съдбата, така или иначе, има последната дума.

Има ли нещо в твоето минало, което ти тежи и за което съжаляваш? 
Не, защото не обичам да се обръщам с гняв и разкаяние назад. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента? 
Стъпил съм върху миналото, за да живея в настоящето и да градя бъдещето. Ето защо – всичките са еднакво важни. 

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял? 
Ренесанса. 

Има ли място, където непременно искаш да отидеш? 
Много са! Япония, Тибет, Китай... 

Обичаш ли Живота? 
Иска ли питане? Надявам се, че любовта не е несподелена. 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи. 
Непредсказуем, истински, мой. 

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?  
Залез над морето. 

Къде се чувстваш най-добре? 
В себе си. 

Какво ти дава усещането, че си „у дома”? 
Присъствието на любим човек до мен. 

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти? 
Инатът ми. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Майка ми. Ще перефразирам Вазов: тя и човека в мен създаде, тя два пъти ми майка беше.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял? 
Да, но вече ми е късно да стана недоверчив.

Страхуваш ли се от Смъртта? 
В рамките на „нормалното“.

А от самотата? 
Да, от нея повече. Защото, за разлика от смъртта, ти се налага да живееш с нея.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш  най-често?

В това отношение се ползвам от пълния набор – и положителните, и отрицателните.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Обичай, но преди това проверявай кого си обикнал! 

Какво може да те разплаче? 
И красивото, и грозното. И доброто, и лошото.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Една искрена усмивка.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Не, не е подреден изцяло. Лошото е, че животът постоянно сменя картинката, която трябва да наредиш. 

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Това, че издадох книга.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност? 
Самия него! Това, че го имам.