Споделено от Жулиета Стоенчева

Казвам се Жулиета Стоенчева. На 20 години съм, родена съм в Пазарджик и уча медийна психология в Германия. Голямата страст в живота ми е четенето, а паралелно с това и творя на блога си С дъх на хартия (facebook.com/ScentOfPaper). Бих се самоопределила като „търсач на вдъхновение“: помощ в това ми е фотоапаратът, с който сме изградили една здрава приятелска връзка и взаимно разбирателство. Обичам детското в себе си, романтичната си душа и цялата си любов, която винаги съм готова да раздавам.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Някои може би ще кажат, че е банално или пък че бягам от въпроса, но обичам целия си живот и всичко, което съм преживяла до този момент. Най-хубавото нещо, което ми се е случило е това, че съм се родила на този свят, че съм живяла точно така, както съм, за да мога сега да стоя в стаята си в немското си общежитие и да пиша това. Щастлива съм и се радвам на всичко преживяно, на всяка една направена крачка, на всеки човек, с когото за кратко или за повече съм преплела пътя си.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила или преживявала?

Трудни времена е имало много, и всички са ме научили на ценни уроци. Най-трудното нещо може би не мога да определя, но ще споделя последното. Беше преди година, когато се качих на самолет с еднопосочен билет за Германия в едно объркано за мен време, когато не бях готова да затворя една страница в живота си и да отворя следваща. Доста дълго отказвах да се напасвам към новата обстановка и родината ужасно ми липсваше – толкова много, че тази липса не ми даваше мира. Е, все още ми липсва, но вече се научих как да извличам положителното от всяка негативна емоция или трудност.

В какво вярваш?

В красотата, която е навсякъде около нас. В чистотата на междучовешките отношения. В Истината.

Вярваш ли в хората?

Неразколебимо.

А в себе си?

Често се съмнявам в способностите си, но това не е проблем, а мотивация да се старая повече в начинанията си, за да постигна успех.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам, че човек не е преходна капка в океана, а част от вечния кръговрат на Живота. Иначе казано, вярвам, че душите никога не умират, или, по-просто формулирано, вярвам в прераждането.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая вдъхновението да ме съпътства през целия ми живот. Надявам се стъпките, които предприемам в личностното си и професионално развитие, да допринасят за осъществяването на тази цел.

За колко време напред мислиш?

Старая се да е за възможно най-много.    

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

За повече творчество. Често вдъхновението ме спохожда в моменти, в които няма как да му се отдам.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб?

Разбира се, ако можех да върна времето назад, бих го направила. Бих се отдавала повече на импулсите си и бих рискувала по-често. Бих предприела всеки риск, който ме е било страх да поема навремето. Винаги съм гледала повече назад, отколкото напред – миналото е най-важно в живота ми, защото аз съм резултат от него.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Не знам, но със сигурност в някоя по-предишна, с по-малко технологии, повече книги и романтичен привкус. 1920-те, може би?

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Искам да видя възможно най-много от света. В близкото бъдеще съм си поставила за цел да посетя Франция – не непременно заради Айфеловата кула в Париж, повече заради цялостното усещане за финес и стил, което струи от тази страна. В по-далечен план бих искала да разгледам Австралия и Нова Зеландия.

Обичаш ли Живота?

Всеки, който е жив, го обича, дори и да не го съзнава понякога.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Стремеж, романтика и вдъхновение.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Малките детайли, които, погледнати през различен обектив, предизвикват различни конотации и внушения. И Луната – обичам да я съзерцавам с часове в безсънните нощи.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме разговори, които не ме учат на нищо и не ме вдъхновяват. Зареждат ме безсънието, хубавите книги и снимките.

Къде се чувстваш най-добре?

Там, където е сърцето ми – вкъщи.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Домът ми. Това са семейството ми, приятелите ми, без които не мога, нощите, прекарани на пазарджишкия стадион в писане или четене на книги… За мен е важно да запазя всичко от миналото си непокътнато – всяка една емоция незабравена, всяко едно усещане чисто. Докато мога да ги възпроизведа отново, съм у дома си.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата, че зад всеки облак винаги има слънце, а зад слънцето – друг облак… и че този неспирен кръговрат е от значение за личния житейски път на всеки от нас.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Подкрепа, разбира се, родителите ми, а влияние – малко или повече -  всички хора, които някога съм познавала.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла? Какъв човек искаш да бъдеш?

По-спонтанен. Още не съм се научила да „улавям мига“ и често го оставям да се изплъзне изпод пръстите ми. Искам да се науча да го стискам здраво в правилния момент.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Разбира се. Страхувам се да не би да ме завари неподготвена и да ми остави чувство на незавършеност за живота ми.

А от самотата?

Никой не иска да бъде самотен, разбира се, но от друга страна самотата е вдъхновение по свой си начин. Не ме е страх от нея, защото може да бъде полезна.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Чистият въздух, сълзите и болката.

Какво ти дава представа за вечност?

Луната.

  

Ако можеше да създадеш отделен свят, по твои правила, за постоянен живот или за почивка, какъв би бил той?

Не съм Бог, не мога да създавам светове. Но дори да можех, не бих се нагърбила с такава задача. Мисля, че е важно на всеки да му бъде оставен изборът в какъв свят и с какви правила да живее. Не бих накарала никого да живее по моите – стига ми, че аз живея по тях.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Носталгията, любовта и тъгата.

Какво е щастието за теб?

Да искаш да бъдеш човекът, който си.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да бъде винаги наясно, че е господар на собствената си съдба и да знае, че когато искаш нещо много, много силно и вложиш цялата си енергия в това желание, то непременно ще се сбъдне. Ако не се сбъдне, не си го искал достатъчно.

Какво може да те разплаче?

Почти всичко, аз съм чувствителна натура.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

По същия начин – и най-малкото нещо.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Парченца не липсват, но и завършен не е. Нови и нови парченца се появяват непрекъснато и допълват картината.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че съм спечелила приятелството и доверието на страхотни хора, благодарение на които се събуждам с желание и усмивка всеки ден.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

За това, че е такъв, какъвто е. За това, че имам прекрасно семейство, приятели и хора, които ме съпровождат в житейския ми път. За това, че съм се научила да виждам красотата във всичко. За всичко, което ми се е случвало и за всичко, което тепърва ще ми се случва.

Ако има нещо, за което не те попитах, а би искала да споделиш с другите – напиши го също!

Благодаря на Кристина за тези Въпроси, за възможността да открия на света късче от себе си. И аз научих повече за мен самата благодарение на тях. Всеки, на когото отговорите ми са се сторили интересни, може да надникне по-дълбоко в душата ми чрез блога ми scentofpaper.blogspot.com .