Страници

Страници

петък, 1 ноември 2013 г.

Споделено от Теодора Ангелова



Аз съм Теди Ангелова. Една жена, която пораства бавно, учи бързо и обича силно. Обичам да се чувствам добра, полезна и обичана. Напоследък се уча да обичам себе си.


Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Най-хубавите ми периоди са два и те имат нещо общо. Единият е детството ми, а вторият е един няколкогодишен период, в който работех в една международна куриерска фирма и там намерих поле за изява на всички аспекти на личността си – и в професионален, и в личен план. И до днес пазя скъпоценни приятели от това време – някои от които са най-близките ми хора сега. Може би най-щастлива съм била, когато съм успявала да преодолея себе си, свой страх, свой предразсъдък, когато след изстрадано учене съм успявала да порасна.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила?
Трудните ми моменти са  много. Обикновено са свързани с раздели с важни и близки на сърцето ми хора. Може би най-тежко ми беше покрай боледуването и смъртта на татко. Виждаш как пред очите ти се топи една от основните опори в живота ти и идва времето, когато ти трябва да дадеш рамо на „опората”, за да премине през своето голямо изпитание.. и си свидетел на битката на духа с тялото, борбата между желанието за живот и чувството на вина, че си в тежест на близките... Най-трудно ми беше с отговорността за решенията в този период...

В какво вярваш?
Че сме повече от това, което изглеждаме и което си мислим, че сме.. Че сме заблудени в амбиции, жажда за притежание и житейски компромиси.. Че всеки от нас знае как и може да бъде това, което ще го направи щастлив.. Стига да поиска.. Че божествената искра е във всеки човек и няма нужда от религия, за да бъдеш силен и стойностен...  Достатъчно е да откриеш таланта си и да го споделиш с другите...

Вярваш ли в хората?
Определено... Вярвам, че не са съвършени и че не е нужно да са съвършени.. Вярвам, че всеки е божествена искра, която ще пламне ярко, щом спрем пътя на страха...

А в себе си?
Все повече :) Имам още много да уча.. и не се отказвам… непрекъснато правя открития за себе си...

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Няма смърт.. в смисъла на изчезване и край... Няма край... Има преминаване от едно състояние в друго.. както облакът става на дъжд , дъждът става сняг... снегът – лед... после река... и като пара отново се връща при облака...

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
Мечтая хората, които осъзнават своята сила и отговорност за качеството на живота, да станат толкова много, че тяхната философия за живота да стане мярка за качество... надявам се така да приключи ерата на „аз нищо не мога да направя”... „нищо не зависи от мен”... „аз съм твърде дребен и незначителен”... Защото точно това отношение към нещата се превръща в самосбъдващо се предсказание – ние го вярваме и животът, който случваме е точно такъв.

За колко време напред мислиш?
Не мисля във време. Вече не. Мисля за това какво искам да направя и какво е нужно да изпълня, за да го реализирам.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?
Не ми стигна времето да родя дете. Но и това е поправимо.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?
Не мисля. Животът е минал. Щом съм постъпила по начина, по който съм постъпила, значи така съм преценила в този момент, с този житейски и умствен багаж. Понякога се опитвам да си представя алтернативите, каква би била пътеката, ако бях направила друг избор... но го правя с любопитство, не от съжаление. Съжалението наистина е загуба на време. Харесва ми да имам доверие в себе си – нали с направените избори съм научила уроците си дотук?


Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?
Миналото мога да променя с отношението си към него сега. Бъдещето зависи от това, как ще постъпя сега. Така че в действителност има само едно време – сега.. Всеки път, когато променя отношението си към нещо от миналото, аз променям миналото... И го правя.. особено с неща, хора и събития, които ми тежат... Старая се да ми олекне... да не нося раница пълна с камъни по пътя... хвърлям ги един по един (пък си имах доста)... А какво ще е напред… ще повървим и ще видим...

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Всеки от нас е живял в различни епохи. В минали животи. Силно любопитство имам към времето на Атлантида, към древния Египет, към инките и ацтеките, към второто българско царство.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Може би Мачу Пикчу и Петра.

Обичаш ли Живота?
Да.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Любов/Обич. Учене. Израстване.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб? 
Усмихнато дете, бабини ръце, насълзени очи.

Какво те уморява? А какво те зарежда?
Уморяват ме хора, които очакват някой друг да им подава решенията, а те самите седят и раздават оценки – това е добро, другото не е. Уморява ме бягството от отговорност, мрънкането, недоволството от „държавата”, разделянето на „сини” и „червени”, на „леви” и „десни”… Зареждат ме слънцето, тишината, шумът на дъжда, децата, въздухът, хубавата музика, хубавото червено вино, приятелите, удоволствието от добре свършена работа...

Къде се чувстваш най-добре?
У дома.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
Място, което е мое – с мои правила, с мое съдържание, там където очакванията на света не важат, там където дори да съм мързелива, неизмита, сърдита, пак съм приета и обичана.. там, където се сгушвам и зареждам... Моят дом е навсякъде, където съм аз... не е задължително определено място... У дома е по-скоро състояние…

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?
Отговорността.. и вярата, че всяко нещо свършва... дори и лошото :)

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
На първо място и най-вече родителите ми... а приятелите ми са моето семейство...

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?
О да.. фигурата.. но вече се заемам и с тази задача :)

Страхуваш ли се от Смъртта?
Не. Вече не.

А от самотата?
И от нея не.

Какво те кара да се чувстваш жива?
Предизвикателствата към себе си – да правиш неща, от които се страхуваш, които никога не си правил, или никой преди теб не е правил. Да сътвориш, да се оставиш на течението и да се изненадаш от себе си. Да обичаш.

Какво ти дава представа за вечност?
Спирала, цикъл, кръговрат.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?
Може би най-голяма роля в живота ми е имало чувството за отговорност – към  семейството, към работата, към справедливостта, към професионализма, към етиката...

Какво е щастието за теб?
Свобода. Пълнота. Светлина. Да съм полезна.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?
Слушай само себе си.

Какво може да те разплаче?
Всичко :) Филм, снимка, цвете, песен, дочут разговор...

А какво може да те накара да се усмихнеш?
Всичко :) Мисъл, цвете, слънце, дъжд, дете, смях, песен, виц, поглед..

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
Ооо, моят пъзел е още наполовина събран и не е съвсем подреден... повечето парчета вече са на масата... но не са подредени... всъщност моят пъзел е малко шашав... парчетата са такива, че могат да се пренареждат и картината да се променя… до сега редяхме една картина, но сега вече намерените парчета намериха ново място и картината ще стане още по-интригуваща и пълноцветна :)

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?
Че започнах да обичам себе си.


Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?
Най-много в живота си ценя вярата си. Вярата, че имам сила, че имам способности и възможности да направя всичко, което смятам за полезно и интересно. Благодарна съм, че имам дарби, таланти, обич и подкрепа, за да мога да ги изявявам; че имам пречки и спънки, за да калявам характера си; и че съм здрава, за да продължа да съм полезна.

Благодаря за този въпросник.
Мислех, че ще го попълня бързо и не очаквах толкова сериозен и философски подход. Интересно упражнение – май се оказа изненадващо полезно :)

Благодаря ти!   

Можете да намерите Теди на следните адреси:


facebook.com/teodora.anguelova 
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар