Споделено от Цанка Велева

Здравейте. 

Казвам се Цанка Велева. Някои хора ме познават в една сфера, други в друга. Някои се докосват до мен, но истински ме познава човекът, който е до мен, който съм възлюбила истински и с който споделям живота си. Та много неща мога да разкажа за себе си, но въпросите са достатъчно изчерпателни :)

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Отговора на този въпрос не е еднозначен, защото за мен всяка година има своето очарование, особено годините, когато се намерихме и събрахме с моя съпруг. С него всяка година е хубава!

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Най-трудна беше годината, когато се влюбих в мъж, който не беше свободен и трябваше да направя правилен избор.

В какво вярваш?

Вярвам в Господ Исус Христос, от когото е всеки добър дар в живота на човек, в Неговия Божествен промисъл, в Неговата Любов.

Вярваш ли в хората?

Да, въпреки, че човек трябва да е внимателен и не може сляпо да се доверява на хора, които не познава. Но в общуването и опознаването човек се учи да разпознава на кого може да има доверие и кой да държи на разстояние. Животът ни учи, а често и нашите грешки.

А в себе си?

Когато гледам с ведър поглед – да, имам вяра в себе си, но невинаги се получава. Но винаги, когато съм имала трудни моменти, моят съпруг е бил до мен и ми е помагал да изляза от  временното състояние, което ме е вкарало в невъзможност.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да, вярвам, че човек е сътворен по Божий образ и подобие и за този, който люби Бога и пази неговите заповеди, Бог е обещал вечен живот.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая да си имаме рожба, да сме щастливи заедно, да имаме възможност да си живеем на Балкана. Понякога се надявам на чудо, защото не всичко е в нашите ръце. Надявам се на Милостта Божия и на Неговата любов!

За колко време напред мислиш?

Май не за много напред.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето? 
Времето винаги е недостатъчно. Човек има желание да се занимава с много неща, но е устроен така, че има приоритети в живота и трябва да ги следва, иначе идва хаос и разпиляност в живота му. А и ежедневните грижи са сериозно перо и често умората на деня си казва думата и някои важни неща остават на заден план.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад? 
Да, има неща, които съм пропуснала в живота си, за които съм се събудила, но вече е било много късно. Бих искала да върна времето, когато моите баба и дядо са били живи и да ги разпитам за живота в миналото, за нашия род. Навремето никой не ни е учил на това и някои неща остават неизвестни, а бих желала да съм ги разпитвала и да съм записвала...

Има ли нещо в твоето минало, което ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Мисля, че не. За мен е важно настоящето, животът днес.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Ха сега. Бих искала да живея в 19 век, когато хората по селата са живяли различен живот от нашия. Фолклорът, онзи автентичният, е бил много интересен. Интересуват ме песните, които са пели, свирните, носиите, които са шили, празниците и обичаите, които са празнували. Много ми е интересно. Осъзнавам, че с всяка измината година си заминават хора и ние се отдалечаваме от това минало и спомена за него, а е имало толкова автентични, красиви и уникални неща. Вълнуват ме и занаятите, които са се упражнявали, а някои вече нямат почва у нас, изчезнали са, защото и бита ни се е променил. 
Друг период, в който бих искала да се върна е във времето, когато траките са живели по нашите земи, във времето, когато камъкът се е обработвал ръчно и са се строели много светилища, но със сигурност е било сурово време.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Ами няма конкретно място. Навсякъде ми харесва, стига да сме заедно с моя съпруг. Но бих желала да се върна в някои от селата в Източни Родопи или в Пирин, където сме се запознавали с хора – мъже и жени, родопчани, с баби, които сме разпявали и разпитвали и са ни станали близки, макар и да сме ги виждали веднъж. Каним се да ги посетим, но живот и здраве :)

 

Обичаш ли Живота? 
Да, обичам Живота с главно Ж и желая да го изживея достойно и подобаващо, да бъде пълен със смисъл и любов.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи. 
Любов, Отговорност, Вдъхновение.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Красива може да бъде планината с гордите върхове, които се извисяват над нея. Красиво може да бъде малкото цвете, което може и да не забележиш или което може да изпълни с радост деня ти. Красива може да бъде непозната стара жена или непознат стар дядо, с който си се заговорил и си открил, че той е едно съкровище, със песните, които е скътал в душата си, с разказите и легендите, които помни. Красива и уникална може да бъде всяка една автентична носия, независимо от кой регион. Такива богатства има скрити в България, че човек се удивлява на багри и пъстрота, особено ако присъства на събора „Копривщица пее”.

Какво те уморява? А какво те зарежда? 
Уморяват ме ежедневните грижи, които са еднообразни, но са необходими и човек не може да ги зареже току така. Зареждат ме изгревът и залезът, ясното слънце, което грее и топли. Пролетта, когато всичко разцъфва и се устремява към живота, есенните багри, които са неповторими и невероятни, ефирните капчици дъжд по цветя и тревички, които са много красиви в макро вариант. Река или буйно планинско поточе също много ме зарежда. И така мога да продължа до безкрай...

 

Къде се чувстваш най-добре? 
Едно от местата, където се чувствам най-добре е Балкана, където ни чака нашата къщичка. Когато се откъсна от градското ежедневие, от телевизия и интернет, от глъчка и мръсен въздух и се потопя в онова спокойствие и красота, когато зарея поглед в простора, където се открояват шест ката планини, когато звездното небе е толкова близко и ясно, че ми идва да го прегърна, когато птици пеят неудържимо, особено пролетно време, когато слънцето грее или дъждовни облаци се спуснат над нас, когато огъня е запален в огнището – там е моето място, там се чувствам истинска и свободна.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”? 
Там където се чувствам свободна, там съм „у дома си”. Там има уют, топлота, сърдечност. Там където любовта ме прегръща съм си у дома.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и любовта, подкрепата от близък приятел и любим.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Хората с чисти сърца, на които всяка дума пада като балсам на сърцето и изцелява душата или я провокира да надскочи представите си, да излезе от черупката си и да осъзнае, че всъщност грозното патенце може да се превърне в красив лебед. Които търсят да се раздават, които обичат от сърце. Моят съпруг също е един от тези хора.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Да, човек непрекъснато се вглежда в себе си и много неща не харесва. Някои слабости, които му пречат да бъде истински, да се раздава. Аз-ът е едно от тези неща, които води човек до егозиъм понякога, до късогледство. И човек винаги трябва да се научи да се самонаблюдава и да търси начин Аз-ът да се смалява, а да дава място на любовта, щедростта.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, смъртта не може да умъртви духа на човека, който отива при Бога. Но за целта и човек трябва да е буден в духовно отношение, да има сетива за духовния свят. Страхувам се за хора, които не са познали Господ в сърцата си.

А от самотата?

Не знам какво да отговоря на този въпрос. Мисля, че не.

Какво ти дава представа за вечност?

Вечността е може би място на покой, където душата си почива и се наслаждава, място, където блика радост и безмерна любов, в което човек не мисли какво ще яде или пие. Вечността е място, където човек не се надбягва непрекъснато с времето.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Зависи на какви места се намирам и какво допускам до себе си, до своята вътрешност. Има места, които ме вдъхновяват и там съм радостна. Такова място за нас е Балкана, където е нашето селце. И естествено моят съпруг. Ако аз съм застанала до него, в смисъл го подкрепям във всяко едно решение и му се доверявам, съм спокойна и усмихната. Но понякога ежедневните грижи дотежават на човек и той се чувства безпомощен. Но това е временно, само докато успее да си почине. Затова е много важно човек да редува своите дейности и занимания. Да дава място както на задълженията и грижите, но и да има своето време, в което може да си почива, да чете, да мисли и дори да се потапя в различни състояния, в които духът му да го води. Но за това трябва отделяне на време. А времето днес е ценно и човек следва своите приоритети. Друга емоция, която често изпитвам е възхищението или учудването, но те пак имат пряка връзка с радостта и с промяната или по точно с погледа на човек, но онова вътрешно виждане, което не е видно за този външен свят и друг човек трудно би проумял аз примерно на какво съм се зарадвала. Може да е нещо дребно, нещо, което съм видяла на земята или в далечината, но то може искрено да ме развълнува.

Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?

Може би да :). Щастието е относителна категория. Както и по-горе споменах, то е някакво вътрешно състояние, което води човек до наслада, радост, удовлетворение и пак зависи от погледа на човек. Има една приказка, че „както гледа човек, такъв е и той самия”. Така, че онзи поглед, който вдъхва увереност на вътрешното естество на човек, той го извежда на светли места, където човек се устремява, но не със свои собствени сили. Това е полета на душата, където човек си почива и е свободен. Щастието е споделеност, любов, грижа за любим човек.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

За едно дете е добре да се вслушва в съветите на родителите си, защото те му желаят доброто. Но трябва да има и двустранна връзка. Родителите също трябва да се научат да чуват онзи вътрешен зов на своите деца, да ги познават. На хората и на себе си дори бих казала да не се вглеждат само в себе си, а да се огледат и наоколо. Светът е шарен и може толкова красиви неща да ни дари, но красотата човек трябва първо да я създаде в себе си, да се научи да се вглежда в нея, защото тя прави света на човек различен.

Какво може да те разплаче?

Ако допусна в себе си състояние на гняв, ако извърша неправда, почти винаги се обвинявам и разплаквам. Осъзнавам, че не е добре за мен да бъда зла и егоистична на моменти, но човек допуска и тъмнина в себе си и тогава не знае накъде отива. Но е добре бързо да излиза от тези състояния, защото не дават добър плод в човек.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всяко едно добро дело може да ме усмихне. Красотата, която ме заобикаля също. Слънцето, планината, цветята, полетът на птица, зареяна в небесата. Прегръдката на моя любим също.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Хубавото на живота е, че човек е действена натура и постоянно е в движение. Поради тази причина настъпват промени и идват нови неща в живота на човек и той се променя. Има мечти, които стават реалност и те пренареждат нещата в живота на човек, дори и приоритетите му. А със сигурност има още много неща да се случват, така, че продължаваме да подреждаме пъзела на живота :).

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Професионално не мога кой знае какво да се похваля, но има неща, които истински ме вълнуват и които правя с голям кеф. Едно от тези неща е изследователската дейност. Човек постепенно се запалва по някои неща и те се завъртат в кръговрат, и започват да осмислят и живота му. При нас първо бяха пътуванията. Те ни събраха с моя съпруг, защото живеехме на големи разстояния един от друг. После дойде интересът към историята и рода. Паралелно с тях, подготвяйки се за нашата сватба, която беше с народни носии, дойде и интересът към носиите, фолклора, шевиците, историите от онова забравено от нас време, за което се знае толкова малко от съвременното поколение и все по-малко ще се знае, защото няма интерес. И сега като пътуваме из България не само забележителностите на дадено място ни вдъхновяват, но много повече търсим общение с неговите жители, особено с по-възрастното поколение, което е скътало в себе си скъпи спомени и ценни знания, от които може да почерпи човек. И всичко това заснемаме, правим клипове, като целта е да се съхрани паметта и да достигне до повече хора. Затова и споделяме тази информация. За тази цел и създадохме специална страница във фейсбук за носии, шевици и фолклор, които сме снимали по фестивали и събори, и споделяме и с други, които обичат българското. Страницата се нарича: „Търсачи на българската съкровищница”. Имаме профил и в You Tube – whitepigeonbg. И блог в blog.bg, който обаче съм позарязала напоследък.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарна съм на Господ, че ми е отворил очите за невидимите неща, които човек няма как да види, когато е повлечен от кръговрата на живота. Благодарна съм за моя съпруг, за това, че се открихме и сме заедно в радост и болка. Благодарна съм за приятелите, които имаме и на които можем винаги да се доверим и които правят живота ни по-цветен и шарен, и с които не може да скучае човек. Благодарна съм, че мечтите ни се сбъдват.