Споделено от Стефан Стефанов

Тъй като Стефан не се е представил сам, ще го направя аз (Кристина, авторът на блога), вместо него. Позволявам си това, тъй като го познавам лично и е мой приятел. Аз подбрах и снимките към интервюто.

Стефан е родом от Враца и е скулптор, завършил художественото си образование в Украйна. От няколко години той е директор на единствената у нас Професионална гимназия по каменообработване в село Кунино, област Враца, която през 2011 година отпразнува своя 90-годишен юбилей. (Статия за гимназията в Уикипедия.) Учениците му печелят награди и първи места в различни престижни конкурси, благодарение на таланта си, но и на неговите усилия и всеотдайност. Стефан има син и дъщеря, а вече има и две малки внучки-близначки, родени тази година. 

Можете да прочетете повече за него, както и да разгледате негови творби, на сайта му  - sstefanov.com.

             Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

-          …Всички….

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?

-          …Всички…

-          В какво вярваш?

-          В Доброто, Красотата и Силата.

-          Вярваш ли в хората?

-          Прекалено много.

-          А в себе си?

-          Не съм изпитвал такъв казус. Вярвам в това, което правя и за което мечтая.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?

-         Всички вярват в това. Аз не съм изключение.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

-         Моето са образи по-точно. И образни събития. Мечтите най-вероятно са по-целенасочени и егоистични. В тези времена хората имат надежда за хубав и щастлив живот. И аз така. И още – на това че доброто и мисленото от мен за битието и себе си ще бъде.

-         За колко време напред мислиш?

-         Често не мисля за това. Може би от липса на време… Но някой път…. меко казано – за много.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-          За сън…. За себе си… За близките….

-          Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

-          Заради красотата…

-         Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш и ти тежи?

-         Като всички… за „пропуските“ и „дупките“ в чергата на егото…

-         Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

-         …При мен всичко се е смесило…

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

-          Във всички.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-          На някое място от образите ми. Но и на прекалено много места не съм бил. Бих отишъл, ако имам начин.

-          Обичаш ли Живота?

-          Да.

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

-          Усилие, Отговорност, Любов.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

-         Красивите форми, пространство и цветове. 

 

          Какво те уморява? А какво те зарежда?

-         Уморява ме простотията, злобата и посредствеността на хората. Зареждат ме определени постъпки, думи и отношение у хората.

-         Къде се чувстваш най-добре?

-         Където ми е …топло….

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

-         Пак където ми е топло и на „ти“ със себе си.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

-         Вярата, разбира се.

-         Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

-         Много са… Като се започне от първата майчина ласка…. досега…

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

-         Опитвам, но все още явно не искам и се оправдавам… Да мисля за себе си. Така казват някои хора около мен.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

-         Да. ….Зависи от момента….

-         А от самотата?

-         Да. …Но не от усамотението…

-         Какво те кара да се чувстваш жив?

-         Красотата, свободата, лекотата… Близките, работата.

-         Какво ти дава представа за вечност?

-         Пак красотата… Истинската… Непобедимата…

-         Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

-         За съжаление, в последно време повече гняв.

-         Какво е щастието за теб?

-         Всичко, което ми е близко и обичам.

-         Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-         Създавайте красота. С цялата си душа и творчески порив. И няма да има нещастници, бедняци, подлеци, завистници, плагиати, престъпници, паразити, посредствени и злобни човеци от долу до горе. Тогава човешкият свят ще бъде такъв, за какъвто е режисиран.

-         Какво може да те разплаче?

-         Истински красивото в различните му форми. Например – трогваща ме песен, стих… Или пък… изстрадана победа…. или мъка…. Като всички….

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Пак красотата. В различните й форми. Най-вече топли, родни очи…

-         Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-         Никак не е подреден….

-         Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

-         „Мъдреците“ ще кажат – „списъкът е дълъг“…. И аз като тях ще кажа – „много неща“! МНОГО! Планини неописуеми!!!!!

-         Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?         

-         За това, че съм се родил. И съм аз. И го ценя.