Тъй като Стефан не се е представил сам, ще
го направя аз (Кристина, авторът на блога), вместо него. Позволявам си това,
тъй като го познавам лично и е мой приятел. Аз подбрах и снимките към интервюто.
Стефан е родом от Враца и е скулптор, завършил художественото си образование в Украйна. От няколко години той е директор на единствената у нас Професионална гимназия по каменообработване в село Кунино, област Враца, която през 2011 година отпразнува своя 90-годишен юбилей. (Статия за гимназията в Уикипедия.) Учениците му печелят награди и първи места в различни престижни конкурси, благодарение на таланта си, но и на неговите усилия и всеотдайност. Стефан има син и дъщеря, а вече има и две малки внучки-близначки, родени тази година.
Стефан е родом от Враца и е скулптор, завършил художественото си образование в Украйна. От няколко години той е директор на единствената у нас Професионална гимназия по каменообработване в село Кунино, област Враца, която през 2011 година отпразнува своя 90-годишен юбилей. (Статия за гимназията в Уикипедия.) Учениците му печелят награди и първи места в различни престижни конкурси, благодарение на таланта си, но и на неговите усилия и всеотдайност. Стефан има син и дъщеря, а вече има и две малки внучки-близначки, родени тази година.
Можете да прочетете повече за него, както
и да разгледате негови творби, на сайта му
- sstefanov.com.
Коя бе най-хубавата година в твоя живот
досега?
-
…Всички….
-
А коя бе най-трудната година в живота ти?
-
…Всички…
-
В какво вярваш?
-
В Доброто, Красотата и Силата.
-
Вярваш ли в хората?
-
Прекалено много.
-
А в себе си?
-
Не съм изпитвал такъв казус. Вярвам в това,
което правя и за което мечтая.
-
Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-
Всички вярват в това. Аз не съм изключение.
-
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-
Моето са образи по-точно. И образни събития.
Мечтите най-вероятно са по-целенасочени и егоистични. В тези времена хората
имат надежда за хубав и щастлив живот. И аз така. И още – на това че доброто и
мисленото от мен за битието и себе си ще бъде.
-
За колко време напред мислиш?
-
Често не мисля за това. Може би от липса на
време… Но някой път…. меко казано – за много.
-
Има ли нещо важно, за което не ти достига
времето?
-
За сън…. За себе си… За близките….
-
Има ли нещо, заради което би искал да
можеш да върнеш времето назад?
-
Заради красотата…
-
Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш
и ти тежи?
-
Като всички… за „пропуските“ и „дупките“ в
чергата на егото…
-
Миналото, настоящето или бъдещето е
най-важно за теб в момента?
-
…При мен всичко се е смесило…
-
Ако можеше да избираш в коя епоха би
живял?
-
Във всички.
-
Има ли място, където непременно искаш да
отидеш?
-
На някое място от образите ми. Но и на прекалено
много места не съм бил. Бих отишъл, ако имам начин.
-
Обичаш ли Живота?
-
Да.
-
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с
три думи.
-
Усилие, Отговорност, Любов.
-
Кои са най-красивите гледки или неща на
света за теб?
-
Красивите форми, пространство и цветове.
Какво те уморява? А какво те зарежда?
-
Уморява ме простотията, злобата и
посредствеността на хората. Зареждат ме определени постъпки, думи и отношение у
хората.
-
Къде се чувстваш най-добре?
-
Където ми е …топло….
-
Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-
Пак където ми е топло и на „ти“ със себе си.
-
Какво ти дава сили да продължаваш напред в
трудни моменти?
-
Вярата, разбира се.
-
Кой човек или кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-
Много са… Като се започне от първата майчина
ласка…. досега…
-
Има ли нещо, което искаш да промениш у
себе си, а още не си успял?
-
Опитвам, но все още явно не искам и се
оправдавам… Да мисля за себе си. Така казват някои хора около мен.
-
Страхуваш ли се от Смъртта?
-
Да. ….Зависи
от момента….
-
А от самотата?
-
Да. …Но не от усамотението…
-
Какво те кара да се чувстваш жив?
-
Красотата, свободата, лекотата… Близките,
работата.
-
Какво ти дава представа за вечност?
-
Пак красотата… Истинската… Непобедимата…
-
Кои емоции играят най-голяма роля в
живота ти и изпитваш най-често?
-
За съжаление, в последно време повече гняв.
-
Какво е щастието за теб?
-
Всичко, което ми е близко и обичам.
-
Какъв съвет би дал, според житейския си
опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-
Създавайте красота. С цялата си душа и творчески
порив. И няма да има нещастници, бедняци, подлеци, завистници, плагиати, престъпници,
паразити, посредствени и злобни човеци от долу до горе. Тогава човешкият свят
ще бъде такъв, за какъвто е режисиран.
-
Какво може да те разплаче?
-
Истински красивото в различните му форми. Например
– трогваща ме песен, стих… Или пък… изстрадана победа…. или мъка…. Като
всички….
-
А какво може да те накара да се усмихнеш?
-
Пак красотата. В различните й форми. Най-вече
топли, родни очи…
-
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко
е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-
Никак не е подреден….
-
Какво считаш за свое най-голямо лично
постижение в живота си дотук?
-
„Мъдреците“ ще кажат – „списъкът е дълъг“…. И аз
като тях ще кажа – „много неща“! МНОГО! Планини неописуеми!!!!!
-
Какво цениш най-много в живота си? За
какво чувстваш най-голяма благодарност?
Няма коментари:
Публикуване на коментар