Споделено от Боян

Здравейте мили приятели! 

Моето име е Боян Ангелов Анов, или поне така наричат проявлението ми в тази реалност. Всъщност аз съм съзнание от светлина и божествена енергия, както вярвам сме и всички ние. Живея за да се науча да обичам безусловно, както себе си, така и всички останали, за да се върна към истинската си същност, която е чиста и искрена Любов! Не винаги успявам, но това е дълъг път на осъзнаване и себеоткриване, пълен с изкачвания и падания, с прекрасни и щастливи моменти, но и с трудни и понякога тъжни мигове. Като цяло животът е прекрасен и аз съм изключително благодарен да съм тук, да живея, да споделям живота си с другите, благодарен съм за възможността да обичам, да се смея, да плача и да се радвам, да откривам дълбините на душата си и да изучавам както света, криещ се вътре в мен, така и този, който ме заобикаля вън от мен! Моите земни дела са свързани главно със собственото ми израстване и осъзнаване, целта ми е да постигна щастлив и пълноценен живот във всички аспекти, тук и сега, да постигна баланс между духа и материята, между разума и сърцето, между себе си и другите! Вярвам, че с постигането на тази нелека задача ще вдъхновя много други да направят нужното за да постигнат същото за себе си и така заедно да направим света по-хармоничен, по-любящ и приятен за живеене!

Профил във Facebook – Boyan Angelove

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Не мисля, че съм имал най-хубава или най-трудна година. Всяка моя година е била изпълнена и с щастливи мигове, и с трудни предизвикателства, така че поне досега годините ми винаги са били смес от върхове и спадове, но вярвам, че отсега нататък, когато съм по-съзнателен и уча уроците си и се развивам, ми предстоят наистина години, изпълнени с повече щастие и любов и все по-малко негативност. Знам, че трудности винаги ще има, но преодоляването им е нужен процес за развитието ми и без тях ще остана в застой, тъпчейки на едно място, а не за това съм тук, така че съм готов за тях и за преодоляването им с мъдрост и любов :)

В какво вярваш?     

Вярвам в искрената и чиста любов, не само между двама души, но и като цяло – към хората, природата, животните, света, Вселената. Вярвам в нейната сила да променя и трансформира всичко в светлина. Вярвам, че всичко има смисъл и нищо не става случайно, в красотата на живота и в това, че аз имам силата да влияя на заобикалящия ме свят и в каква реалност да живея.

Вярваш ли в хората?

Разбира се. Вярвам, че всички сме проявление и част от едно цяло и носим в себе си и двете полярности – и добро, и зло. И това, че някои хора проявяват само едната полярност не значи, че не носят другата. Но ние имаме избор коя да ни ръководи и повечето хора водят несъзнателен живот оставяйки се на външни фактори да ръководят изборите и поведението им, отношението им към другите и към света. Аз лично се старая да намалявам все повече това влияние и сам да избирам своето поведение и да проявявам все повече добрата и светла страна на същността ми. Осъзнавам, че нося голяма отговорност и към себе си, и към всички останали за своите избори и затова съзнателният живот е толкова важен за мен.

А в себе си?

Напълно. Имам пълна вяра в себе си, че мога да постигна всичко, да реализирам всичките си мечти и да живея пълноценен и осъзнат живот. Смятам, че всички трябва да вярваме в себе си и да бъдем уверени в собствените си способности. Тук искам да отбележа важната разлика между увереност и самоувереност. Увереността е вяра в самия себе си, вяра, че можеш да се справиш с всяко предизвикателство изпречило се на пътя ти, вяра в собствените ти възможности и не е свързана с никой друг. Самоувереността, от друга страна е проява повече на горделивост, тя се проявява при сравнение с останалите и постоянно състезание и желание за победа и надмощие над останалите. Затова аз се старая да бъда уверен, и независимо от успехите или провалите в живота ми, да остана скромен и да уважавам и обичам всички останали, независимо къде са стигнали те по пътя си. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да. Вярвам, че тялото ми е само превозно средство на съзнанието ми за да може то да изживее тази реалност и, че смъртта е просто край на един период от Вечното съществуване на душата ми и началото на друг.                                                                                                                 

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за пътувания, приключения, срещи с нови и прекрасни хора, мечтая за изживяването на една хармонична, истинска, романтична и страстна любов, за семейство, деца... Мечтая за свобода, за живот в една по-различна реалност, където водеща сила са  любовта и добротата. Не се надявам на нищо, защото знам, че аз съм отговорен за собствения си живот и само от мен зависи да постигна всички тези неща...

За колко време напред мислиш?

Поставям си дългосрочни цели, които преразглеждам от време на време и се съсредоточавам в настоящето или в близкото бъдеще за да ги постигна. Не мисля, че да бъдеш тук и сега изключва плануване или имане на цели и посока на развитие. За мен е важно да имам посока и оставям Вселената да ме води за да стигна дотам, аз просто избирам дестинацията, а тя ми показва пътя. За мен важното тук е да не се обвързвам емоционално с плановете, които правя и да приемам спокойно,че това, което съм планувал или искам да се случи понякога не става, защото най-вероятно не е най-доброто за мен. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Има толкова много неща, за които не ми достига времето :) В днешно време малко хора наистина разполагат с времето си и това е заради системата, в която живеем, тя е заробваща, отнемаща свободата, което е и нейната цел. За да има време човек за всички важни за него неща трябва да извоюва финансова свобода и аз се радвам, че живея във време, в което това е напълно възможно. Само човек, който е постигнал финансова свобода може да откупи време за себе си, иначе продължава да живее за да оцелява. Това е и една от целите ми, едно от нещата, които искам да постигна. Под финансова свобода имам предвид изкарването на достатъчно средства за посрещане на всички мои нужди за достатъчно кратко време, правейки нещо, идващо от душата ми, нещо, което ме прави истински щастлив. Само тогава душата ми ще има пълната свобода да се развие и да разгърне потенциала си с пълна сила. 

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Със сигурност е имало и по-преки пътища да стигна до тук, но не съжалявам за нищо, нямам време за това, устремен съм само напред и мисля повече за всичко прекрасно, което ми предстои, отколкото за минали мои избори. 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Най-важно е настоящето разбира се. Но не искам и просто да повтарям философски „бъди тук и сега”. Не пренебрегвам и миналото, защото то ме е довело до ситуацията, в която се намирам в момента и ако искам да я променя трябва да видя какво в мен би могло да ме спира да живея мечтите си в настоящето. Ако настоящето ми беше такова каквото желая, то тогава миналото наистина няма значение. Бъдещето е важно дотолкова, че да имам цел и посока, защото безцелно трудно се постига нещо. Така, че да, важно е да бъдем винаги в настоящето, но и да станем по-съзнателни кои неща от миналото ни формират това настояще за да ги променяме и да се развиваме, в противен случай ще повтаряме грешките си до безкрайност, колкото и да сме в настоящето.  

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Бих живял може би в една бъдеща епоха...свят, в който има много любов, доброта, приемане и радост, свят без егоизъм и страхове. Свят, в който хората са открити и честни и не ги е страх да бъдат себе си, не ги е срам да изразяват любовта си и щастието е естествено състояние, а не просто блян.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

О даааа :) Искам да отида на толкова много места – Тайланд, Бали, Коста Рика, Индия, САЩ, Италия, Испания, Китай, Япония, някои страни от Африка и къде ли още не... Набелязал съм едно духовно еко селище в Коста Рика, което много искам да посетя – Sat Yoga Institute, искам да посетя и Турция и мястото, където е живял Мевляна Джалал Руми (суфистки поет), да прекарам известно време в Будистки манастир и мноооого други :)

Обичаш ли Живота?

Обожавам живота... Животът е толкова прекрасен и вдъхновяващ! Животът е това, което направим от него, животът е израз на нашата вътрешна реалност, той е нашето огледало, в което можем да видим страховете си, и затова е пълен с всичко, защото и в нас самите има всичко, затова е и толкова различен за различните хора!

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Любов, Приключение, Развитие.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Една от най-красивите гледки за мен е лицето на моята любима жена, тя е толкова красива и аз обожавам да се вглеждам в очите й, които отразяват вътрешната й красота и доброта. Тя е един земен ангел и аз съм много благодарен, че я имам до себе си. Красива гледка за мен също е актът на доброта, винаги когато видя проява на доброта и любов между хората, сърцето ми се изпълва с щастие. Разбира се, обичам и красивите природни гледки,които са навсякъде, защото тази Земя е пълна с красота. Изобщо животът е толкова красив :)

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморявам се когато съм в среда на враждебност, неприемане, гняв и страхове. За щастие все по-рядко попадам в такава среда. Зареждат ме всички положителни емоции и балансираното физическо натоварване, както и пътуванията на различни места и срещите с най-различни и интересни хора. Особено ме зареждат любовта и правенето на любов... 

Къде се чувстваш най-добре?

Чувствам се най-добре сред хора, които са осъзнали истинската си Божествена същност и излъчват любов и светлина. Истинско удоволствие е да съм сред такива хора и бих искал да съм заобиколен от тях и да работя с тях, и заедно да градим свят на любов и хармония. Все още не съм бил в някоя от топлите страни, но имам усещането, че от гледна точка на локацията, там ще се чувствам много по-добре, с всички видове плодове и толкова много слънце, няма как да е иначе :)

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Чувствам се у дома навсякъде където има любов и разбирателство. За мен „у дома” е точно тази енергия на любов...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Вярата и осъзнаването, че Вселената не би ми пратила някой труден момент, ако не беше за мое добро и аз не можех да се справя с него, т.е. вярвам, че щом нещо ми се случва, то винаги е според моите сили, макар и понякога да трябва да се стегна и да правя неща, за които дори самият аз не  съм подозирал,че мога...Но точно това е и целта на тези моменти, за да се събудим и да се развием, да разкрием потенциала си. Знам, че ако давам всичко от себе си във всеки един момент, всичко,което се случва ще е най-доброто за мен, независимо какво е то. 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Досега в живота най-много ми е помагал баща ми, за което съм му много благодарен, макар и това да е било повече финансово, отколкото емоционално. Като цяло не съм получил кой знае каква помощ в живота си, от малък се оправям сам и сам съм се изградил като личност, сам достигнах до много от изводите, които сега ръководят живота ми и сам преминах през много трудности, но това пък ме направи много оправен и уверен в собствените ми възможности. Благодарен съм и, че имам прекрасен брат, на който мога да разчитам, както и добри приятели, които са ми помагали в трудни за мен моменти. Сега много ми помага и моята приятелка с любовта, добротата и разбирането си. 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Ооо да, толкова много неща :) Искам да стана по-организиран, да позволявам все по-рядко на егото ми да се проявява, да ставам все по-обичащ и приемащ, да изразявам себе си и любовта си все по-открито, искам да науча толкова много неща и да придобия толкова много умения, да преодолея толкова много страхове, изобщо чака ме много работа и вълнуващи мигове :)

Страхуваш ли се от Смъртта?

И да, и не. Съзнателно не, но подсъзнателно по-скоро да. Готов съм да си отида от тази реалност във всеки един момент и се опитвам да живея така, че когато погледна назад да не съжалявам. За мен смъртта е част от великото приключение, наречено живот, дори по-скоро ми е любопитно и интересно какво ще последва после, отколкото да ме е страх. Готов съм да жертвам живота си във всеки един момент и не бих нарушил принципите и Вселенските закони за да живея, защото осъзнавам, че смисълът на живота не е в неговата продължителност, а в неговата същност, в това как изживяваме кратките си мигове на тази Земя. Много ми харесва мисълта, че  „животът не се определя от броя на нашите вдишвания, а от моментите, които спират дъха ни”.

А от самотата?

Не ме е страх от самотата. Чувствам се добре сам, но като цяло съм по-скоро екстровертна личност и обичам да общувам, да съм сред близки и любими за мен хора. Мисля, че една от причините да сме тук, на тази Земя е да се научим на хармонични отношения с останалите, да се научим да обичаме, обичайки тях, а това няма как да стане ако сме сами или страним от останалите. Мисля, че балансът и тук е златната среда, както при всяко друго нещо, затова трябва да си отделяме и време, което да прекарваме сами със себе си за да познаваме вътрешната си същност, защото наистина, ако сами не се познаваме, няма как и да бъдем себе си, и да постигнем свободата и щастието, за което всички мечтаем. Самотата е вътрешно състояние и затова човек може да се чувства самотен дори сред тълпи от хора и мисля, че много от хората в големия град се чувстват самотни. А когато човек се свърже с Божествената си същност няма начин да се чувства самотен, дори напротив, чувствата на любов и подкрепа са винаги с него...   

Какво ти дава представа за вечност?

Гледката на нощното небе. Когато видя всичките тези красиви звезди и си представя къде съм, че съм само една точка от Вселената, всичко започва да ми се струва маловажно и преходно. Обожавам да гледам звездите и това ми дава представа за вечност.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Любов, радост и вдъхновение са водещите емоции в живота ми, но понякога изпитвам и раздразнение, макар и все по-рядко. Имам и още страхове за преодоляване, които ми носят на моменти чувство на тревога и болка.

Познаваш ли Щастието? Можеш ли да го опишеш?

Хмм...Изпитвал съм щастие на моменти, както всички останали, но мисля, че все още не познавам истинското щастие, така че не мога да го опиша, но мога да опиша представата си за него. То е чувство на пълнота, на любов –  отвътре и отвън, на свобода и несъмнено споделяне на всички тези чувства с близки хора, които да чувстват същото. Всички сме чували,че щастието е състояние, достъпно до нас във всeки един момент, а не нещо, което трябва да се постигне, но за мен това, макар и теоритично да е вярно е едно голямо философско бла бла, защото за да се постигне това състояние и да се задържи трябва да сме достигнали определено ниво на съзнание, което може да ни отнеме много животи. Няма начин човек да се чувства щастлив, ако не е свободен, ако е заобиколен от гняв и омраза, ако не може да покрие елементарните си нужди, ако няма хора до себе си, които да го обичат. Може да приеме всичко това и да постигне вътрешен мир, но това за мен е доста по-различно от щастието, макар и част от него.  

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Бих ги посъветвал да слушат най-вече себе си и интуицията си, въпреки всичко и всички, да следват сърцето си, а не разума и да се ръководят от любовта в живота си, а не от страхове. Аз имам един начин да правя избори – питам се кое решение бих взел от любов и кое от някакъв вид страх, това е много лесно да се определи когато човек е искрен със себе си и бързо виждам кой е правилният избор – винаги този, породен от любов, тези избори не са лесни, защото винаги трябва да се преодолеят някакъв вид страхове, но затова пък и наградите си струват. Също така да приемат другите хора такива каквито са и да не мислят, че всички са като тях, защото всички сме толкова различни и имаме толкова различни представи за света, да подкрепят другите хора дори да не разбират изборите им и винаги да гледат и наблюдават най-вече себе си и после останалите.   

Какво може да те разплаче?

Силна болка или тъга, или голямо щастие. 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Усмивка отсреща, акт на доброта, слънчев и прекрасен ден, абе много неща наистина, като цяло съм доста усмихната личност :).

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Липсват още доста парчета и имам още доста път да извървя докато наредя пъзела, но усещам и знам, че съм на правилния път и всичко вече започна да се случва в живота ми с по-голяма лекота и много синхронично.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Моето лично осъзнаване. Все още не съм достигнал до успехи във финансов или професионален план, но пък поработих здраво над себе си като личност и поставих основата за успехи във всяка една сфера и затова когато постигна нещо да мога да го оценя и задържа. Чувствам се отлично със себе си и с изборите си и вярвам, че ми предстоят много щастливи и изпълнени с любов мигове.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

В живота си най-много ценя себе си! Старая се да обичам повече себе си, да се грижа за тялото си и формата си, но не в егоистичния смисъл на думата, разбира се. Вярвам, че човек, който не обича себе си, не може да обича и другите, затова имаме първо грижата и задължението да се чувстваме добре със самите себе си, как иначе другите биха се чувствали добре с нас? След това ценя най-много жената до себе си, която обичам с цялото си сърце и която е най-близкият ми човек в момента, затова и съм толкова благодарен за нашата среща и за любовта ни! Опитвам се да съм благодарен за всичко в живота си и да го оценявам и да не приемам нищо за даденост, защото знам, че ако го приема за даденост, рано или късно ще го изгубя.