Споделено от Надя Луканова

Надя Луканова, на 48 години, но това е без особено значение, поне за мен. Дълбоко в същността си съм безумен мечтател и романтична натура, но в реалния живот съм здраво стъпила на земята. Съдействие ми е необходимо дотолкова, доколкото да усещам подкрепа и да се чувствам уверена в траекторията си. Понякога един миг предопределя важните ми решения и така се случи, когато кандидатствах медицина , а по-късно не се колебаех в избора да стана психиатър. Вече 23 години практикувам. Продължавам да се опознавам , но отдавна си прощавам недостатъците и се опитвам да паля клечка кибрит зад гърба си, за да няма какво да ме връща от пътя ми.

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?

Най-хубавите моменти в живота ми бяха споделените с хора, които обичам.

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си преживявала?

Един от най-трудните моменти в живота ми беше, когато водехме битка с рака при баща ми и я загубихме. Всичко останало са бели кахъри.

В какво вярваш?

Вярвам в птичето, кацнало на рамото ми и във вътрешната ми сила да постигам мечтите си, доколкото зависи от мен.

 Вярваш ли в хората?

Вярвам в потенциала на човешкия дух, но не се предоверявам на хората.

А в себе си?

Иска ми се наистина да повярвам в себе си, но предпочитам да не се взимам насериозно.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Преодолявам скръбта след загуби с мисълта, че "пак ще се видим в някой следващ живот".

 За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтите ми са един цял вътрешен свят, който споделям най-често само със себе си. Надявам се да правя нещата правилно, да вървя в правилната посока.

За колко време напред мислиш?

Мисля как да не пропусна възможностите в днешния ден и не си правя много дългосрочни планове, защото ежедневието е динамично и събитията понякога предопределят решенията ми.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Най-често не ми достига време да помисля за себе си, но това не ме тревожи особено.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Аз непрекъснато се връщам към корените на детството ми, защото тогава бях, като повечето деца, безгрижна и това ме разтоварва. Но ако беше възможно да върна времето назад, сигурно пак по същия начин щях да постъпвам, чувствам и мисля.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Спомените от миналото са почвата под краката ми. Днешният ден е тук и сега , доколкото толкова , а утре ще видим , вероятно ще продължим. Всеки миг от живота предопределя понататъшната ми траектория.

 Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Да се живее в нашето съвремие е истинско предизвикателство и не бих го пропуснала.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Бих искала да отида навсякъде - и в малкото градче в провинцията, и в Египет, и на Канарските острови... Но не сама или с когото и да е, защото аз възприемам чудесата на света емоционално и имам нужда да ги споделям.

Обичаш ли Живота?

Сигурно прекалено обичам живота, щом се ужасявам, когато нещо не е наред с мен или с близък.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Предизвикателството да оцеляваш.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Морето през лятото, есенните листа и пушещите комини през зимата мога да ги съзерцавам до безкрай.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме безразличието на хората , а ме зарежда позитивният дух.

Къде се чувстваш най-добре?

Чувствам се най-добре, когато съм насаме със себе си.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Аз съм зодия Дева и съм непоправим домошар.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не разбирам хората, които се самосъжаляват и защо си го причиняват, и затова не виждам за себе си друг изход освен да избърша сълзите си, да пооправя грима си и да продължа напред. Веднъж идваме на този свят и мисията ни е да изживеем живота си тук и сега, както успеем.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Ще си позволя да спомена единствено по-голямата ми сестра, защото няма да ми се разсърди за тази публичност. Другите хора, които са ме подкрепяли - ще си го запазя за себе си. Те знаят, защото съм им показала благодарност за ръката, която са ми подавали във важни моменти от живота ми. Или поне се надявам, че са го разбрали.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Не че не съм патологичен оптимист, но вече не се надявам да стана друга, а и посвикнах със себе си.

 Страхуваш ли се от Смъртта?

Дали се страхувам от смъртта? Не съм наясно със себе си по този въпрос, но поне такъв страх не ми пречи да живея в днешния ден, и без да ми присветва сигналната лампа, че няма време.

 А от самотата?

Самотата е състояние на самия човек. Сигурно не ми остава свободно време, за да го преживявам и слава богу.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Това,  че все още не съм убила детското в себе си и че нещата продължават да ми предстоят.

Какво ти дава представа за вечност?

Безвремието.

 Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Радост, удоволствие, "сърдел" за кратко и тъга, че бързо препуска времето и неизбежно идва остаряването.Не мога все още да свикна с това.

Какво е щастието за теб?

Една намерена паричка на улицата, да се усмихвам сама и за дълго след нещо. Но по-сериозно - щастието за мен е да уловя мига и да се случи "събитие".

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Следвайте мечтите си и не съобразявайте решенията си със скрупули.

Какво може да те разплаче?

И добрата, и лошата новина, ако се развълнувам прекалено.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Когато някой ме е накарал по някакъв начин да ми стане щастливо.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

О, пъзела на живота?! Аз съм подреден човек, но предпочитам от хаоса да стъкмосам нещата и някак си да се случват непреднамерено от само себе си.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че приех себе си, каквато съм, и това ми помага по-бързо да преглъщам огорчения и да не бъда преднамерена спрямо хората.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

В живота си ценя най-много това, че имах възможности и се надявам те да продължават, както и че срещнах хора, които ориентираха търсенията ми и по някакъв начин предопределиха решения в различни моменти. Но си мисля, че за такова обръщане към себе си ми е все още рано, въпреки че никой не знае кога ще свърши пътят му. 

Благодаря на Кристина, че в неделния ден ме накара да се замисля върху толкова същностни неща и страни от живота.


Надя във Фейсбук.