Казвам се Юри Романов. Баща съм, а също и
мъж на прекрасна жена. Родих се и израснах в София, но повече от всичко обичам
нашите планини и българското село. Учих
и завърших Национална Природо-Математическа Гимназия с биология, а след това 2
висши образования в УНСС. Сега живея далече от Родината и може би повече от
всичко искам да се завърна, защото тя наистина е прекрасна и не може да бъде
заменена с нищо.
Работил
съм какво ли не. Днес изкарвам прехраната си с този сайт - https://www.facebook.com/artollo
-
Коя бе най-хубавата година в твоя живот
досега?
-
Няма как да определя една година като такава.
Има периоди от повече от година през които животът ми беше „най-хубав“.
Например детството и годините в гимназията, а също и много от годините след
това.
-
А коя бе най-трудната година в живота ти?
-
Трудна беше казармата. Трудно е сега, когато не
съм виждал България от години.
В какво вярваш?
-
Вярвам в изначалната човешка доброта, в силата
на природата и във възмездието – справедливото възмездие тук на Земята. Мисля,
че всичките ни страхове са напразни и напълно излишни.
-
Вярваш ли в хората?
-
Мизантроп съм, но вярвам, че в тях е заложено
много повече от това, което показват.
-
А в себе си?
-
Безусловно.
-
Вярваш ли в Живота след Смъртта?
-
Не. Поне не и в понятна форма, както си го
представя въображението ни.
-
За какво мечтаеш? На какво се надяваш?
-
Мечтая да живея в хармония с природата и се
надявам много скоро да го постигна.
-
За колко време напред мислиш?
-
Различно. Зависи от настроението, грижите или с
кой правя плановете си.
-
Има ли нещо важно, за което не ти достига
времето?
-
Ужасно много неща.
-
Има ли нещо, заради което би искал да
можеш да върнеш времето назад?
-
Ужасно много неща. Например никога не бих си
губил времето с разни институти.
-
Има ли нещо в твоето минало, за което съжаляваш
и ти тежи?
-
Да. Нима има някой без угризения?! Ако има, то
значи е лишен от съвест.
-
Миналото, настоящето или бъдещето е
най-важно за теб сега?
-
Безусловно и само настоящето. Миналото и
бъдещето са продукти на съзнанието, те не са реални понятия.
-
Ако можеше да избираш в коя епоха би
живял?
-
Малко преди Христофор Колумб – края на 14-ти
век. Повече от всичко бих искал да видя света преди „цивилизацията“ да го …не
мога да се сетя за подходяща една дума – омърси, разпокъса, разграби…
-
Има ли място, където непременно искаш да
отидеш?
-
Има много такива места, но най-много бих искал
да видя Патагония и Камчатка.
-
Обичаш ли Живота?
-
Аз не притежавам друго, освен него, макар че на
моменти забравям да го ценя и обичам.
-
Какво е за теб той сега? Опиши ми го с
три думи.
-
Животът за мен сега (и не само сега) е борба. В
тази борба има от всичко – щастие, болка, обич, горчивина, мъка и пак щастие.
-
Кои са най-красивите гледки или неща на
света за теб?
-
Децата ми.
-
Какво те уморява? А какво те зарежда?
-
Уморява ме човешката глупост и монотонното й
постоянство. Зарежда ме липсата й, обикновено в някоя висока планина.
-
Къде се чувстваш най-добре?
-
В планината.
-
Какво ти дава усещането, че си „у дома”?
-
Огън и камък.
-
Какво ти дава сили да продължаваш напред в
трудни моменти?
-
Нищо вън от мен. Ако не се изтегля за косата
като Мюнхаузен, няма кой да ме изтегли. Научил съм се да не чакам спасители.
-
Кой човек или кои хора са ти оказвали
най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?
-
Това са хора, за които трябва да се напише
роман. Щастлив съм, че бяха до мен. Хора, които имаха в себе си всичко, от
което да се уча.
-
Има ли нещо, което искаш да промениш у
себе си, а още не си успял?
-
Няма по-безумно нещо от това да променяш себе си
или да се опитваш да промениш някой друг.
-
Страхуваш ли се от Смъртта?
-
Понякога.
-
А от самотата?
-
Не.
-
Какво те кара да се чувстваш жив?
-
Допирът с природата и болката от живота.
-
Какво ти дава представа за вечност?
-
Океанът и нощта.
-
Кои емоции играят най-голяма роля в
живота ти и изпитваш най-често?
-
Обич, приятелство и омраза.
-
Какво е щастието за теб?
-
Би съществувало, ако не познаваш света. То
изчезва с познанието.
-
Какъв съвет би дал, според житейския си
опит, на едно дете или на другите хора въобще?
-
Никога да не отпускат ръце. Да се борят, но да
не приемат себе си и живота на сериозно.
-
Какво може да те разплаче?
-
Много неща – една българска песен например.
-
А какво може да те накара да се усмихнеш?
-
Още повече неща. Усмихвам се непрекъснато.
Усмихвам се просто защото съм се събудил.
-
Ако си представиш живота си като пъзел, доколко
е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?
-
Ако животът ми е пъзел, бих го изхвърлил
веднага. Няма нищо по-скучно от това да редиш живота си.
-
Какво считаш за свое най-голямо лично
постижение в живота си дотук?
-
Нямам еднозначен отговор. Това което днес ми се
струва значимо, утре може да не струва нищо.
-
Какво цениш най-много в живота си? За
какво чувстваш най-голяма благодарност?
-
Децата и семейството си. А също и себе си в
голяма степен.
БЛАГОДАРЯ ТИ. Благодаря за доверието, за отделеното време и
за споделените мисли!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!
Ако има нещо, за което не те попитах, а би искал да споделиш с другите – напиши го също!
БИХ ИСКАЛ ДА ПОЖЕЛАЯ НА ТЕБ И ТВОИТЕ ГОСТИ ДА СА ЗДРАВИ И
НИКОГА ДА НЕ ЗАБРАВЯТ, ЧЕ СА БЪЛГАРИ. ВЪПРЕКИ ВСИЧКИТЕ СИ ЛОШИ ЧЕРТИ, НИЕ СМЕ
ЕДИН ВЕЛИК НАРОД И ИМАМЕ ПРЕКРАСНА СТРАНА. БЛАГОДАРЯ И АЗ!
Някои от споделените ми мисли и стихове можете да намерите
тук :
Няма коментари:
Публикуване на коментар