Споделено от Камелия Велкова

Здравейте, приятели!
Аз съм Камелия Велкова – Човек, отдаден на Изкуството и Мечтите си. На 26 години съм, родена в град Враца, където живея и практикувам и днес. Открих, че съм родена да бъда художник в най-ранните си детски години и оттогава не съм спирала да се стремя към това. Мисълта да правя нещо друго е непоносима. Творчеството ми е отражение на моя свят, мисъл и дух. Само когато рисувам намирам вътрешен мир, заради това обичам изкуството с цялото си същество.
Поставих началото на своя творчески път преди близо 20 години - още в основното училище в паралелка по изобразително изкуство. След това в гимназията (отново в специализирана паралелка) и накрая университета. Завърших в Югозападния Университет - Благоевград със специалност живопис. Вземала съм участия в изложби и конкурси, печелила съм няколко първи награди. Дължа част от знанията и уменията, които имам на моя Учител и Приятел Деян Ганецовски, при когото ходех на уроци 3 години. Върнах се в родния ми град, защото исках да поставя основите си като професионален художник именно тук, но и да дам нещо на хората и града ми. 

Докоснете се до мен и моето творчество:  

facebook.com/K.VelkovaART

kameliyavelkova.wix.com

behance.net/VelkovaART

youtube.com/user/100GREENPEACE/feed

  

Кои бяха най-хубавите моменти или периоди в твоя живот досега?
Вярвам, че щастието не се определя от материални придобивки, награди  или облаги – щастието е избор...Аз винаги съм щастлива, защото обичам – смятам, че целия ми живот досега е един много хубав миг!

А кое бе най-трудното време в живота ти? Кое е най-трудното нещо, което си правила?
Периодът, в който бях загубила посоката в живота си. Трудно ми бе да намеря себе си отново, да съумея да запазя духа и съзнанието си от външния свят... Щастлива съм, че този период е зад гърба ми!

В какво вярваш?
В себе си...в безкрайната Любов и силата на Свободата!

Вярваш ли в хората?
За мен е достатъчно, че вярвам в себе си – не изпитвам нужда да вярвам в друг.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?
Разбира се!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

О, аз съм голям мечтател!

За мен мечтите са порив към Свободата и Съвършенството... а аз мечтая само за това!

Нали знаете - „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“!

За колко време напред мислиш?

Аз не мисля дори за утрешния ден.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Не! Използвам времето пълноценно.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

О, не! 

 

 

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?
Не. Всяко нещастие, страдание или болка в живота ми са Урок, Знание и Неслучайност...как бих могла да съжалявам за това!?

 

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб?
Няма бъдеще, няма минало – важно е  само Сега!

 

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?
Нима не съм направила вече своя избор?!

 

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?
Да, в Космоса... А оттам ще пътувам навред!

 

Обичаш ли Живота?
Да, обичам живота във всичките му превъплъщения.

 

 

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.
Мога да го опиша и с една – Изкуство.

 

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Красотата е навсякъде около нас и в нас. Вълнувам се всеки път, когато съм сред природа... Вълнувам се, винаги когато погледна в очите на  щастлив, свободен и влюбен човек, тогава е най-истински. „Най-същественото е невидимо за очите“ е казал Екзюпери... душата, любовта, свободата, щастието, вярата, чувствата, страстта...  

 

 

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморяват ме неимоверните съображения, усилия и старания, които полагам за този свят и неговите общоприети норми...поведение, мода, технологии, икономика, пари, бизнес и всякакви подобни безсмислени внушения. Реално това за мен е като душевен затвор!
Това, което ме зарежда е вътрешният ми мир и дух,  които на свой ред чудесно си взаимодействат с природата навън...Любовта към животните, растенията, слънцето, небето и всяко живо същество са моят Извор на Жизнена Сила!

Къде се чувстваш най-добре?

У дома...

 

Какво ти дава усещането, че си „у дома“?

Моят дом е там, където съм спокойна, сигурна,  неприкосновена, щастлива, обичана-обичаща, свободна, истинска...сред близките, сред природата, докато творя...Но най-вече когато съм насаме със себе си, защото моят вътрешен свят ми дава всичко онова, което външния не може!

 

 

         

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Волята, Духа, Вярата, Надеждата, Любовта, Стремежа...

 

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Подкрепа ми оказват семейството, приятелите, любимия човек...Но истината е, че дължа всичко на мен самата, защото колкото и късмет, сърдечност и съчувствие да срещна по пътя, от мен зависи каква съм, колко знам и какво мога...Ето, представете си, че изкачвате стръмен връх и по пътя си срещате хора, които навярно ще ви насърчават и обнадеждават, но никой от тях няма да ви вземе на ръце и да ви занесе до самия връх. Всеки ще продължи по своя път. Такава е човешката природа – помагаме си, подкрепяме се, но борбата си е наша!

 

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Всеки може да бъде такъв, какъвто иска...Моята скромност винаги е пречила на развитието ми до известна степен - иска ми се да променя това!

 

 

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, разбира се!

 

А от самотата?

О, не... Как да съм самотна, когато имам себе си!?

 

Какво те кара да се чувстваш жива?

Изкуството, Любовта, Вярата, Щастието, Природата...

 

Какво ти дава представа за вечност?

Светът в мен...с цялата му тишина, светлина, магия, енигма и любов...

 

 

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Обич, вдъхновение, вяра...

 

Какво е щастието за теб?

Да обичам, да творя, да бъда пълноценна и ползотворна, да съм в мир със себе си! Всичко е въпрос на вътрешна нагласа...

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора?

Бъди търпелив и смирен - Времето ще ти се отплати за всичко.
Бъди отдаден и верен на себе си - Постоянството ще ти донесе удовлетворение.

Бъди в хармония със себе си – Доброто ще запази душата ти чиста.
Обичай силно, мечтай смело – Щастието ще ти се усмихне.
Винаги влагай частица от себе си във всичко - нека действията ти сами говорят за теб.

Винаги се стреми към по-добро – нека това пътуване те отведе до звездите.

Какво може да те разплаче?

Една книга, един филм, една дума, една картина, един сън, един човек...Всичко, което е близко до мен, докоснало ме е или ми въздейства някак!

 

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Всичко добро, невинно и истинско.

 

 

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нима някой е успявал да завърши своя пъзел !?
Ако не успея в този живот, ще опитам в следващия!

 

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Не е нищо, което може да се види или докосне...

Гордея се, че съм това, което съм!

 

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самия Живот и всяко живо същество в него!
Благодарна съм, че имам прекрасно семейство, добри приятели.
Благодарна съм, че аз и близките ми сме здрави и жизнени.

Благодарна съм, че имам щастието да обичам и да бъда обичана...да съм свободна.

Благодарна съм и на мен самата, затова че съумях да съхраня себе си, носейки цялата ми Любов към света...че имах смелостта да надника дълбоко в душата си, да приема и обикна това, което съм и да постигна вътрешен мир.

 

Бих добавила още, че искрено благодаря и на Кристина за това, че ме покани да споделя чувствата и мислите си с повече хора!

Това, което правиш е наистина прекрасно и значимо...сближава ни, учим се един от друг, откриваме се един друг.
Радвам се, че има сърдечни и щедри хора като теб! Благодаря!!!

 

Камелия Велкова /Художник и Мечтател/

 

 

Една дълбока мъдрост, която желая да споделя с вас:

"Не вървете след никого, вървете само след себе си." - Буда