Споделено от Даниел Ахчиев

Казвам се Даниел Ахчиев, на 39 години, женен, с дъщеря на 3 години и половина. Работя като консултант – внедрявам системи за управление на бизнеса. През живота си съм работил и съм се занимавал с какво ли не – продавал съм книги, имах сергия за дрехи на пазара, имах нощен клуб, компютърни клубове, бях управител на склад за хранителни стоки, счетоводител и какво ли още не. Причината да сменя толкова занимания може би се корени в това, че съм много любознателен и се интересувам от всичко, което ме заобикаля. Чета непрекъснато и периодично бивам запленен от нещо ново, което ме вдъхновява и ми дава импулс за живот. Последната ми голяма любов е фотографията – държи ми топло вече 6 години и не само, че не ми омръзва, учудващо за мен, но и все повече ме пленява. Мои са снимките на балерините в градска среда, които станаха популярни напоследък (www.facebook.com/urb.butterflies). Други мои снимки можете да видите на тази страница www.facebook.com/swanpho. А това е сайтът ми: https://swansphotography.com
Освен че снимам, съм активен четящ човек – не заспивам без да прочета поне няколко страници и след фотоапарата, Kindle е любимата ми и най-използвана джаджа. Обичам хубавото, смислено кино. Обичам хубавата музика, като все още плача на някои песни на The Cure и Нова генерация. Обичам хората, които са честни и открити, и които са запазили поне малко от детското в себе си. 

-          Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

-          Най-хубавата предстои, надявам се. Иначе най-хубавите ми години са дивите ученически години,  в които усетихме свободата във всички нейни аспекти.

-          А коя бе най-трудната година в живота ти?

-  Ами най-хубавите и свободни години са били и доста трудни, в материален план, а и в емоционален понякога, но гледайки ги през призмата на отминалите години си спомням основно хубавото, това, което е останало в душата ми.

-          В какво вярваш?

-          В себе си. Вярвам, че ако човек обича, може да преодолее много трудни моменти.

-          Вярваш ли в хората?

-          Адът за мен - това са другите хора, е казал Сартр. Аз не мисля по този начин, но и не мисля обратното. Подбирам си хората, в които вярвам.

-          А в себе си?

-          Опитвам се да бъда честен и открит. Вярвам, но се надявам, че и хората около мен вярват в мен.

-         Вярваш ли в Живота след Смъртта?

-         Да. Най-малкото ми се иска да има.

-         За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

-         Преди години мечтаех да имам достатъчно пари, за да мога да си купя всяка книга, която пожелая. Сега си мечтая да имам достатъчно, за да обиколя света и да го опозная колкото се може повече. Това са материални желания, които биха задоволили духовни мои търсения. Иначе мечтая светът да стане по-добро място. Да спре да се развива технологично и да претърпи духовна метаморфоза.

-         За колко време напред мислиш?

-         За няколко седмици планирам. Иначе мисля и за края.

-          Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

-          Да ти достига времето зависи само и единствено от теб.

-    Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

-    Разбира се, че има, но ако е възможно, животът не би бил толкова интересен.

-    Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

-         Тежат ми моментите, в които съм наранявал близки за мен хора.

-     Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

-         Бъдещето, разбира се!

-          Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

-          В началото на миналия век в Париж.

-          Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

-          Много са.

 -          Обичаш ли Живота? 

-          :)

-          Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

-          Дъх, поглед, усмивка.

-         Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?  

-         През последните 3 години най-красивата гледка е усмивката на дъщеря ми, колкото и банално да звучи.

-         Какво те уморява? А какво те зарежда?

-         Уморява ме еднообразието. Зарежда ме очакването за нещо хубаво.

-         Къде се чувстваш най-добре?

-         У дома, сред приятели, на път.

-         Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

-         Спокойствието.

-         Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

-         Надеждата, че колелото ще се завърти.

-   Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

-   Подкрепа – майка ми. Влияние – прекалено много са – роднини, приятели, писатели, музиканти и кой ли не.

-         Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

-         Имам доста трески за дялане.

-         Страхуваш ли се от Смъртта?

-         Не.

-         А от самотата?

-         Обичам да съм сам. Самотата тежи на всекиго.

-         Какво те кара да се чувстваш жив?

-         Всяко едно вдишване. Жив се чувствам, когато опознавам света.

-         Какво ти дава представа за вечност?

-         Не мога да си представя вечността.

-         Какво е щастието за теб?

-         Да се събудя с усмивка, след като съм заспал с усмивка.

-     Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

-       Да се наслаждават на всеки миг от живота си. В „Митът за Сизиф” Камю казва: „Самата борба на порива към върховете е достатъчна, за да изпълни човешкото сърце. Трябва да си представяме Сизиф щастлив.”

-         Какво може да те разплаче?

-         Хубав момент, труден момент, филм, песен.

-         А какво може да те накара да се усмихнеш?

-         Хубав момент, филм, виц, среща с приятели.

-     Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

-        Все повече от него нареждам и все повече осъзнавам, че пъзелът е много по-голям от това, което съм си представял.

-   Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

-      Дъщеря ми днес ми каза няколко десетки пъти, че ме обича – това ми стига.

- Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш благодарност?

-         Благодаря, че мога да напиша това!