Споделено от Симеон Воев

Симеон Воев е музикант, брат на Димитър Воев – ядрото на легендарната група „Нова Генерация” (newgeneration-forever.net), в която е участвал и той - през 1991 и 1992. Но и тогава, както и сега, Мони основно свири в група, наречена „Абсолютно начинаещи” (страницата на групата във Фейсбук). Има свое семейство и деца. 

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега? 

Може би някоя от детството, когато с родителите ни пътувахме из България... 

А коя бе най-трудната година в живота ти? 

1992, септември.

В какво вярваш?

В себе си, в първото ми впечатление от нещата. 

Вярваш ли в хората? 

Вярвам, но по-скоро това е като препоръка и рядко се случва да не те излъжат. 

А в себе си?

Най-вече. 

Вярваш ли в Живота след Смъртта? 

Да, но е сложно нещо тази вяра.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Една голяма мечта ми се сбъдна, сега за по-дребни неща мечтая :)

Надявам се да имам достатъчно време.

За колко време напред мислиш? 

Зависи от положението. Ако изскочат повече неща – за по-дълго време напред. 

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да – повече време за децата ми.

Има ли нещо, заради което би искал да можеш да върнеш времето назад?

Да, има – да съм имал навремето повече опит и акъл :)

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? 

Има неща, за които съжалявам, но да ми тежат чак... минало  свършено, връщане назад няма.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Може би настоящето е важно, предполагам че по някакъв начин то определя бъдещето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живял?

Хм, има 2 епохи, към които изпитвам някакъв интерес, но пък може и да се лъжа...

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Ами да, може би в някои градове, които всъщност искам да видя в светлината на епохите, към които изпитвам някакво влечение.

Обичаш ли Живота?

Да, и най-вече младия живот, който тепърва разцъфтява и е в началото си, носител е на нова жизнена енергия и вдъхновява всичко около себе си.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Семейство, музика и обратната страна на нещата.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб? 

Силата на природата, необятността на Космоса... Нещо такова :)

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме необходимостта да работя за прехрана, а ме зарежда вдъхновението, когато се докосна до нещо извън този свят.

Къде се чувстваш най-добре?

Може би у дома естествено, но и някое тихо място също би свършило работа.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Това усещане ми дава сигнал, че трябва да започна да правя нещата, които искам, тоест ако мога - да измисля музика, мелодия...

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Не знам... Следващата стъпка. Човек трябва да се движи. Движението е източник на живот и на сила...

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти? 

Баща ми и брат ми. Може би до известна степен това предопредели и пътя, по който тръгнах.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успял?

Да – „ИСКАМ” – това трябва да го сведа до минимални количества :)

Страхуваш ли се от Смъртта?

И да, и не.

А от самотата?

Зависи, по-скоро не, но понякога е желана, а понякога – неканена.

Какво те кара да се чувстваш жив?

Най-вече усещането за взаимност и обмяна на енергия, когато се докоснеш до нещо, което обикновено не може да се обясни.

Какво ти дава представа за вечност?

Напоследък много малко неща, да не кажа - почти нищо.

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Може би тъгата е едно от тях, но и радостта...

Какво е щастието за теб? 

За мен музиката е щастието :) Възможността да разбирам донякъде музиката или пък това, което я е породило (по-рядко) – това е един цял нов, различен свят...

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

 :) Не се чувствам толкова значителен човек, че да давам съвети.

Но все пак – да имат повече смелост пред трудното и лесното, да вярват в себе си, да вярват във вътрешния си усет за нещата, да не се страхуват да бръкнат в огъня и да се опарят – това ще е за цял живот знание.

Какво може да те разплаче?

Най-вече едно нещо, за мен силно съкровено.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Не знам, нещо смешно предполагам – някоя глупост :)

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

:) Кой знае...

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това, че успях да посвиря с брат ми известно време, а също и че въобще имам някаква възможност да зарадвам хората с музика понякога.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Благодарност към семейството и всичко, което ми дадоха като усещане към живота и това, че имам такъв брат – всяко едно малко камъче (събитие) формира пътя, по който вървим и затова – големи благодарности на нашите и на брат ми.

А колко сме постигнали, други ще казват...