Споделено от Цветелина Андонова-Йорданова

Казвам се Цветелина Андонова-Йорданова, на 27 г. съм и съм художник по професия, образование и призвание. Отскоро съм омъжена, още нямам деца. Дипломирах се преди 3 години, учила съм живопис в "ЮЗУ Неофит Рилски" в Благоевград. Там научих много, срещнах добри приятели, с които поддържам връзка и досега. Професионалният ми път започна от ранните ми детски години, рисувам от съвсем малка - всички тетрадки и детски книжки бяха изрисувани от мен... Завърших гимназия по текстил и дизайн, отново в специализирана паралелка. Започнах да ходя на детски кръжоци по рисуване, явявах се на конкурси, след това тръгнах на уроци при частен учител - художник и преподавател Емилия Върбанова, и обучението ми завърши в университета. Там приключи дългогодишното ми обучение, а сега формирам себе си като художник, създавам свой стил и опитвам различни техники.

Страницата за изкуството на Цвети във Фейсбук.

 Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

Най-хубавата ми година е тази, защото срещнах съпруга си, влюбихме се и се оженихме... Хубавите и истински неща стават неочаквано и не ти трябва много време, за да разбереш, че са истински и неповторими!

А коя бе най-трудната година в живота ти?

Не съм се замисляла, но по-скоро е период, а не година и това е периодът след завършването на университета, намирането на пътя и мястото ми като художник - беше трудно, но се получава. Все пак всяко начало е трудно...

В какво вярваш?

В Бог!

Вярваш ли в хората?

Хората са непостоянни и слаби в известен смисъл, имам предвид волево, така че е глупаво да се съсредоточаваш в някой и да мислиш, че той е всичко... Но иначе вярвам, че във всеки има нещо добро!

А в себе си?

Не много. Колкото трябва.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Да!

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Не обичам понятието мечти, по-скоро имам цели и се боря да ги осъществявам... Да имам свой дом и да се развия като художник.

За колко време напред мислиш?

За следващия ден. Или най много до една година, но това са просто желания, защото никой не знае какво го очаква.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да изгладя или поне намаля някои свои недостатъци.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?  
Не.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи?

Човек винаги има за какво да съжалява. Аз съжалявам затова, че понякога съм се държала лошо с хората и съм ги наранила.

Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?   
Настоящето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?      

В сегашната. Не мисля, че в предишните е било по-хубаво, всичко си е същото. Само външният облик на нещата се променя през вековете, хората като същност са същите.

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Да, много са, аз съм пътешественик по душа. Например - Русия, Йерусалим, Гърция и някои острови.

Обичаш ли Живота?

Само пълноценният живот е хубав и смислен. Не знам дали обичам е  точната дума, по-скоро има неща, които човек си струва да преживее.

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Непостоянен, различен, щастлив.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Природата определено е едно от най-красивите неща, има гледки и места по света, които колкото и да гледаш - не можеш да им се наситиш. А други красиви неща са невидими за окото, те се чувстват със сърцето.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Злобата, лошотията и делата, произхождащи от тях. Зарежда ме доброто, дава ми сили, че все още има надежда, има смисъл. Добрата дума, мил жест, една блага и кротка усмивка могат да кажат толкова много, дори без думи и на човек му става умилително.

Къде се чувстваш най-добре?

Сред природата. Там всичко е спокойно и сякаш времето спира, никой не бърза, не иска нищо от теб, няма лошотия.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Спокойствие и известна сигурност. Така се чувствам във Враца. Всеки път, когато не съм в града и се прибера, усещам, че където и да съм била, колкото и да е било хубаво и интересно - във Враца съм си у дома!

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Надеждата, че нещата се променят и след лошото идва хубаво, че няма да е все така. Както и подкрепата на любимите ми хора.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

Първо семейството - в него човек се възпитава и формира като личност, съпруга ми, както и други близки хора. А влияние човек получава от много места, като преподаватели например.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

Разбира се, човек непрекъснато трябва да се развива, не само външно, но и вътрешно. Съответно искам да променя някои свои неприятни черти.

Страхуваш ли се от Смъртта?           

Да.

А от самотата?

Не, защото да си сам не значи да си самотен. А самотата според мен е вътрешна пустота. Когато човек опази духът си жив и има надежда - няма как да бъде самотен!

Какво те кара да се чувстваш жива?

Доброто, вярата, надеждата и любовта.

Какво ти дава представа за вечност?

Безкрая!

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Смея се, ядосвам се, сърдя се, обичам, вярвам, надявам се, утешавам, подкрепям.

Какво е щастието за теб?

Вътрешен мир, чувството на полезност и усещането за любов.

Какъв съвет би дала, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Да опазят себе си чисти, както вътрешно, така и външно!

Какво може да те разплаче?

И хубавото, и лошото.

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Чувството за щастие.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Нима някой знае кога пъзелът му ще бъде завършен?!

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Това е много относително.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Оценявам това, че съм жива, здрава - всеки изживян ден е подарък, а за подаръците трябва да се благодари. Както и за семейството ми, моя любим човек, таланта ми и за безкрайните хубави неща, които постоянно ми се случват - те вървят ръка за ръка с лошите, но пък не бихме оценили добрите, ако нямаше премеждия и трудности!