Един от нас споделя... : Споделено от Кирил Станчев

Тази публикация е по-различна – тя е в памет на Кирил Станчев. И я пиша аз - автора на блога - Кристина.

Той бе мой приятел. Не от кръга на най-близките, но въпреки това чувствам този човек близък. Кирил бе винаги усмихнат и приветлив, добър, всеотдаен и отзивчив към хората. Беше и чудесен творец! Художник.

Той бе и изключителен меломан и част от ядрото на depeche-mode.org.

Той бе... Кирил почина преди по-малко от 40 дни, през месец август, в тежка автомобилна катастрофа.

Малко преди да създам този блог (отново през август), с мисълта за него в ума си вече, аз си записах в един тефтер имената на някои хора, на които исках да взема интервю най-напред, според идеята на проекта. Кирил Станчев бе сред тях. Когато разбрах, че е починал внезапно в катастрофа, ги преброих - бяха 50-на... Ето колко е крехък Животът ни! Тук и сега...

Ето как изглеждаше често той - с фотоапарат в ръка, оценяващ красотата около себе си...

Заради всичко, което ви споделих по-горе, реших все пак да направя тази посмъртна публикация, посветена на него, в блога си. А и защото искам изкуството му да достигне до повече хора. Той го заслужава! Нарисува прекрасни картини... Искам все пак по някакъв начин да присъства тук и той, сред хората, които интервюирам успешно. Сигурна съм, че щеше да се съгласи и да отговори на въпросите ми. И съм сигурна, че отговорите му щяха да са много смислени и хубави. Наистина съм убедена в това! Но, уви, вече е късно...

...И все пак! Влязох в неговия личен сайт, посветен на изкуството, което създаваше -

kirilart.com

- и открих, че вече е отговорил (без да знае това, разбира се) поне на един от моите въпроси, които измислих за тези специални интервюта. А именно:

- Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

"Природата е безгранична и няма нищо в модерния свят, което да наподобява дори и бегло усещането от съзерцанието на силуета на планински хребет, пробождащ небесния хоризонт, спускайки стръмните си надиплени склонове, отразяващи се в спокойните морски води. Или бляскавите светлинки на заспиващия град, докоснат от спускането на нощта, скрили в себе си хиляди човешки съдби."

Красотата на природата бе основната тема на картините му.

Ето какво споделя още Кирил за нея:

"Величественото спокойствие на природата като противовес на динамизма на човешкия разум. Вечна, колоритна, непреходна и непрекъснато меняща се, непостижима цел от миналото, недостижима посока от бъдещето, едновременно пред нас, но и отсъстваща. Накратко извор на вдъхновение или просто... природа."

Ето някои от неговите прекрасни картини, които подбрах, за да ги споделя сега с вас... Още можете да видите на неговия сайт.