Тази публикация
е по-различна – тя е в памет на Кирил Станчев. И я пиша аз - автора на блога - Кристина.
Той бе мой приятел. Не от кръга на най-близките, но въпреки това чувствам този човек близък. Кирил бе винаги усмихнат и приветлив, добър, всеотдаен и отзивчив към хората. Беше и чудесен творец! Художник.
Той бе и изключителен меломан и част от ядрото на depeche-mode.org.
Той бе... Кирил почина преди по-малко от 40 дни, през месец август, в тежка автомобилна катастрофа.
Малко преди да създам този блог (отново през август), с мисълта за него в ума си вече, аз си записах в един тефтер имената на някои хора, на които исках да взема интервю най-напред, според идеята на проекта. Кирил Станчев бе сред тях. Когато разбрах, че е починал внезапно в катастрофа, ги преброих - бяха 50-на... Ето колко е крехък Животът ни! Тук и сега...
Ето как изглеждаше често той - с фотоапарат в ръка, оценяващ красотата около себе си...
Заради всичко, което ви споделих по-горе, реших все пак да направя тази посмъртна публикация, посветена на него, в блога си. А и защото искам изкуството му да достигне до повече хора. Той го заслужава! Нарисува прекрасни картини... Искам все пак по някакъв начин да присъства тук и той, сред хората, които интервюирам успешно. Сигурна съм, че щеше да се съгласи и да отговори на въпросите ми. И съм сигурна, че отговорите му щяха да са много смислени и хубави. Наистина съм убедена в това! Но, уви, вече е късно...
...И все пак! Влязох в неговия личен сайт, посветен на изкуството, което създаваше -
- и открих, че вече е отговорил (без да знае това, разбира се) поне на един от моите въпроси, които измислих за тези специални интервюта. А именно:
-
Кои са най-красивите гледки или неща на
света за теб?
"Природата е безгранична и няма нищо в
модерния свят, което да наподобява дори и бегло усещането от съзерцанието на
силуета на планински хребет, пробождащ небесния хоризонт, спускайки стръмните
си надиплени склонове, отразяващи се в спокойните морски води. Или бляскавите
светлинки на заспиващия град, докоснат от спускането на нощта, скрили в себе си
хиляди човешки съдби."
Красотата на природата бе основната тема на картините му.
Ето какво споделя още Кирил за нея:
"Величественото
спокойствие на природата като противовес на динамизма на човешкия разум. Вечна,
колоритна, непреходна и непрекъснато меняща се, непостижима цел от миналото,
недостижима посока от бъдещето, едновременно пред нас, но и отсъстваща.
Накратко извор на вдъхновение или просто... природа."
Ето някои от неговите прекрасни картини, които подбрах, за да ги споделя сега с вас... Още можете да видите на неговия сайт.
А тези са от най-ранните му творби:
...И накрая - едно невероятно красиво стихотворение, написано в негова памет от приятел:
На
човека, който ''нашари с цветове безкрайния ни глад към красотата''
Не знам защо, но всеки път е с край,
усмивките замества ги тъгата
и адът е започнал даже с рай,
за да е мракът част от светлината.
Не знам защо ни има на света,
събуждаме се, плачем и копнеем,
щом всичко в нас е вятър и мъгла
и няма как спокойно да живеем.
Не знам защо издигаме стени,
щом всеки иска някой за приятел,
а после с яд откриваме сами,
че всъщност сме писма без получател.
Не знам защо, но само знам едно:
човека по делата му се съди
и ако някой правил е добро,
със сигурност завинаги ще бъде
един от тези, дето векове
ще помнят всички хора на земята,
защото е нашарил с цветове
безкрайния ни глад към красотата.
август 2013
ПОКЛОН!
ОтговорИзтриванеПОКЛОН!✨🙏🕯️🌟
ОтговорИзтриване