Споделено от Видислава

Казвам се Видислава. На 33 (човешки) години съм. :) Имам две деца, на 15 и 8 години. Съществата, които обичам най-много.  Аз съм неспокоен и търсещ дух. Голямо сърце. Емоционална и в същото време прекалено земна… Непримирима. Лесноранима. Търпелива. Упорита. Обичам живота с цялата му палитра. Обичам промените, свързани с търсенето на по-доброто. Обичам развитието. Смених градове, местоживеене и държави все търсейки по-доброто за мен. Правя грешки, уча се от тях, падам, ставам, продължавам отново. Благодарна съм за всички мои преживявания досега, те са отворили мирогледа ми, дали са ми много уроци, дълбока палитра от чувства, нови хоризонти. Интересите ми са много и все са свързани с откриването на нашата същност като хора и душевни създания. Започвам с психологията, която ми дава теорията. Обичам да пиша, най-вече моите мисли. Започнах и книга, която все още не е довършена. Обичам пътуванията, най-много тези сред природата. Обожавам планината, там откривам тишината, обичам дърветата. Обичам животните, те са били сред най-добрите ми приятели. Чисти душици. Все още търся себе си. Щастлива съм за срещите ми с мои сродни души, с тях Светът е по-красив. 

Страницата на Видислава във Фейсбук  - Soul Page :)

Коя бе най-хубавата година в твоя живот досега?

За мен беше 2012 :) Невероятно динамична, решаваща, ползотворна година в моя живот. Голям обрат. Опознах себе си в степен, която ми помогна да направя много желани промени в живота ми. Смених местоживеене, държава, срещнах много сродни души, срещнах човека, когото обичам. Изживявам една прекрасна Любов. Това е година, когато навърших Христовата възраст и виждам, че нищо не е случайно :) Година, в която обрах плодовете на изживяното до онзи момент. Осъзнаване и Нова Епоха са думите, които описват най-хубавата година за мен досега :) Вярвам, че най-хубавата година тепърва предстои.

А  коя бе най-трудната година в живота ти?

Хм, тук ще се замисля. Трудностите са част от пътя и съпътстват всеки от нас. Много трудности съм имала в живота. Не мога да ги степенувам по трудност. Различни епохи с трудни периоди, финансови затруднения, преместване в друга страна, съпътствано със сблъсък с расизъм, безпаричие... Свикнала съм в живота ми да има трудности. Баща ми почина, когато бях на 7 години и израснах с образа на майка ми, която геройски изпълняваше всичките задължения. И когато станах на 19 реших да поема живота си в свои ръце. Родих първото си дете и не мога да кажа, че лесно го отгледах. Следват 10 години в Гърция, където трудностите бяха често явление. Там се "калих" много. Много ценни години за моето израстване. Но най-трудните години за мен бяха последните две години, 2010-2011. Тогава беше започнала голямата промяна в мен и образът ми не  съвпадаше с исканията и очакванията на някои хора около мен. Прекъснах стари връзки, но всичко това с огромно количество напрежение и стрес в мен. Доста труден период. Щом и него издържах съм отворена за нови трудности. „Онова, което не ни убива, ни прави по-силни” :) Те ни правят по-силни и ни дават възможност да станем по-мъдри и по-опитни, да израснем. Не бих искала да имам живот без трудности. Смятам, че всеки, който е минал по труден път после се радва по-истински на нещата, които го заобикалят. Както имаше една мисъл на Александър Дюма-баща: „ Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът.“

В какво вярваш?

Вярвам в силата на Любовта. Няма нищо по-силно от тази магическа сила. Всички болки, несправедливости, трудности могат да бъдат преодолени благодарение на Нея. Смятам, че когато я открием в себе си, можем да открием нашата същност, можем да живеем в мир и хармония със себе си и с другите. Вярвам, че няма "случайни" неща, вярвам, че всяко събитие и всеки човек носят послание. Вярвам в живота след смъртта.

Вярваш ли в хората?

Вярвам. Вярвам в доброто, което носи всеки от нас. Независимо, че съм била в ситуации, където съм била наранявана и не мога да сложа всички хора под един знаменател, както се казва. Всички сме различни, всеки от нас има и добри и лоши черти, които е проявил в зависимост от средата, в която се намира. Срещите ми с непознати хора, които са ми помагали, различните постъпки на човечност и толерантност са ми усилвали тази вяра в хората. Вярвам във вродения потенциал на всеки един от нас, вярвам в нашата божествена и космическа същност. Това, че ежедневието и живота е направил някои от нас малко по-негативно настроени, не е причина да не вярвам в хората като цяло. Всеки човек проявява тези качества, които са имали почва да се развият в детството му. Всеки живее по изградени стереотипи. Никога не съм обичала да съдя хората. Изпитвам емпатия към хората. Опитвам се да виждам света през очите на другите. Това е приемане, разбиране на мнението и гледната точка на другия, виждаш една различна „истина“. Това ни обединява, прави ни по-близки с околните. Когато разбереш, че всеки човек преживява по неговия си уникален начин всичко, се доближаваш повече до него. Така заобичваш хората. Смятам, че това помага и на самите нас. Отношенията са ценно нещо. Хората в живота ни отразяват аспекти от нас самите. Научаваме най-много от хората, които обичаме или мразим най-силно. Едните отразяват най-висшите ни стремежи, а другите - най-дълбоките страхове от онова, което се крие в нас. Ето такива, наглед лесни, неща открива всеки човек. Опознаването и съзнателното вникване помагат за нашето израстване. Радвам се за срещите ми с хора от други народности. Целият този обмен на култури и начин на живот правят кръгозора ми по-ясен и справедлив. Към това се стремя. Вярата е двустранен процес. Може би започва от вярата в себе си и когато откриеш, че ти и другите сте едно - вярата се усилва. А може би вярата в другите ти помага да усилиш вярата в себе си. Хубаво усещане е Вярата. Защото ние сме Едно.

А в себе си?

Да, вече с пълна сила вярвам в себе си. Имала съм периоди, когато не съм вярвала достатъчно в себе си и в моите възможности. Била съм несигурна и плаха. Съмнявала съм се дали мога или не мога. А тези съмнения те сковават и не можеш да действаш. Може би и повечето трудности са били предизвикани от тази моя несигурност. Докато идва момент, когато просто трябва да вярваш единствено и само на себе си, когато ти си единствената опорна точка в съответният момент, когато всичко зависи само и единствено от теб, когато трябва да вземеш важни решения... Тогава се появява една сила, която те прави толкова силен и непоклатим, че и самият ти не се познаваш. Това са силни моменти. Тогава съм осъзнавала колко много способности имам. И това е вярата. Грешките и преживяванията са ме научили да вярвам в себе си. Даже и да грешиш, ако вярваш в себе си ще се поучиш от грешката и с вяра ще опиташ отново. Сега съм изпълнена с толкова много сигурност и вяра в себе си, че понякога ми се струва, че ще полетя само с вяра.

Вярваш ли в Живота след Смъртта?

Вярвам. От дете все ми е било интересно да знам какво става след физическата смърт. Никога не съм мислела, че животът спира дотам. Чела съм още тогава разни книги, даже и авторите смътно си спомням. Но това е било тема, която от дете ме е занимавала. Не правя предположения какъв ще е животът след нашия физически край, просто вярвам, че има много и след това. Вярвам в прераждането. Интересна тема.

За какво мечтаеш? На какво се надяваш?

Мечтая за свят изпълнен с много Любов и усмихнати хора, свят, където няма да има насилие и войни, където щастието ще е не само цел, а и настояще.  Мечтая децата ми да израснат щастливи и доволни, да осъществят мечтите си, да са свободни и достойни земляни на Планетата. Мечтая да живея в някое тихо и скътано в планината селце, където ще се занимавам с нещата, които обичам, ще се радвам на любимите ми хора, ще тичам безгрижно из зелените треви. Може би мечтая за поне още едно дете. Мечтая за любов и в Любов.

За колко време напред мислиш?

Най-много за утрешният ден или за седмицата. Преди години градях планове за доста време напред. Исках да осъществя различни мои желания и цели. Поради различни обстоятелства много от тях не се изпълниха. Животът ми показа, че единственото сигурно нещо е промяната и само настоящият момент е наш. Научих се и все още се уча да живея само в настоящето. Смятам, че градейки планове за бъдещето изпускаме красотата на настоящия момент, влизаме в разни схеми и планове, от които няма смисъл. Макар, че все още на моменти се улавям, че ми се иска да изградя някакъв план за напред... Скоро четох една от книгите на Хорхе Букай, където се споменаваше за машиниста, който се движи по точно определен път, и за сърфиста, който следва гребена на вълната и е еластичен в действията си. И точно в това е магията на живота, да следваш и градиш живота вследствие на настоящия момент, без строго определени планове. Времето е неопределено и само ние хората го вкарваме в някакви рамки на минало и бъдеще. А ние не сме вече там, а сме само Тук и Сега.

Има ли нещо важно, за което не ти достига времето?

Да, има. Много неща бих искала да правя. Все си казвах, че ако човек иска намира време за всичко, но излиза, че понякога е невъзможно. Интересуват ме много неща от различни области и все някъде не достига. Липсваше ми четенето на книги, но се сдобих с електронен четец и използвам всяка минута, чакайки автобуса или в него да си почета. Липсва ми писането. За него може би не ми достига времето. Обичам, когато пиша да ми е тихо и спокойно, а невинаги имам тези условия. Искам да пътувам повече, но смятам, че и това ще успея в бъдеще. Опитвам се да се сместя в рамките на деня, но не стига. Искам да имам още повече време с любимите ми хора.

Има ли нещо, заради което би искала да можеш да върнеш времето назад?

Има неща, които бих искала да поправя. Бих прекарвала повече време с моята баба, на която съм кръстена. Това е първото, за което се сетих. Едва, когато сме далеч от любими хора осъзнаваме, че времето прекарано с тях е важно за нас. Има разни постъпки, които бих поправила. Но смятам, че всички грешки са ме направили човека, който съм днес. Има неща, за които съжалявам, има думи, които не бих изрекла и други, които бих казала. Но тези постъпки учат и без грешки няма и напредък. И с този твой въпрос се сетих за любимите ми думи от Габриел Гарсия Маркес: „......Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли...“ Заради тези думи бих върнала времето назад.

Има ли нещо в твоето минало, за което все още съжаляваш и ти тежи? Миналото, настоящето или бъдещето е най-важно за теб в момента?

Да, има. Но то не е моя постъпка, а на някой друг. Може би с времето ще получа отговори, които ще ми помогнат да снема този „товар“ от плещите ми. Деликатна тема. И да, има и неща, които са мое дело и съжалявам за тях, но те са вече минало. Преодолях ги с приемане, разбиране и прошка. Друг начин няма. Едно нещо, колкото и да тежи не е в нашите възможности да го променим. Прошката, времето лекуват стари рани. За мен сега е важно настоящето. Каквито и грешки да сме правили, колкото и да ни тежи, настоящето е единствената възможност да променим последствията от миналото, да градим нашите желания. Имаме силата за промяна единствено в настоящия момент. Бъдещето зависи от настоящето. Каквото посеем в настоящето - такива плодове ще берем в бъдещето.

Ако можеше да избираш в коя епоха би живяла?

Бих поживяла в Средновековието. Имам някакво силно привличане и интерес към замъците и онзи период от историята. Много обичам да гледам филми с такава тематика. Намирам много красота в онзи начин на живот. Може би спомен от минал живот :)

Има ли място, където непременно искаш да отидеш?

Има много места по света, които бих искала да посетя. Обичам да посещавам нови места. В близко бъдеще първите места, където искам да отида са Австрия и Германия. Харесва ми природата там, обожавам зеленината и тамошния стил на къщите. Другото място е Индия.

Обичаш ли Живота?

Обичам го, с цялата му палитра от възможности, преживявания, усещания. Животът е като дъга, винаги цветен и красив. Дори и да е облачно пак можеш да откриеш красотата му. Като дете често обичах да размишлявам за смисъла на Живота, за нашата роля в него, за трудностите, за радостите. Животът според мен няма край. Той е толкова недефинирано понятие. Ако говорим само за земния живот - бих казала, че е ценна възможност за развитие и промяна. Искаме или не ние растем. Хубаво е да живееш, а не само да съществуваш като жив организъм. Да търсиш промяната, да следваш сърцето и мечтите си, да се наслаждаваш на всяка глътка въздух, да цениш всичко, което ти е дадено...

Какво е за теб той сега? Опиши ми го с три думи.

Необятен. Красив. Вълнуващ.

Кои са най-красивите гледки или неща на света за теб?

Онези, които карат душата ми да се усмихва, да се радва и да плаче от умиление и щастие. Онези, които ме карат да се усещам жива и благодарна. Спящото ми дете, една малка зелена тревица, високата планина, един горящ залез, поглед от любимия човек, ситният дъждец....  Много са нещата, които са красиви за мен.

Какво те уморява? А какво те зарежда?

Уморява ме  непълноценното общуване, забързаното ежедневие, стреса,  липсата на време за любимите ми неща. Физическата умора е нищо в сравнение с психическата умора. Понякога струпването на много задължения ме уморява. Зареждам се най-добре в природата, обичам да съм в планината, в гората. Там потъвам в тишина. Заради което обичам да съм сама или с подходящи хора. Обичам да гледам навсякъде зелено около мен, отпуска ме. И ако е съчетано с мирис на гора е перфектната комбинация.

Къде се чувстваш най-добре?

Нямам определено място, където се чувствам най-добре. Усещането за комфорт идва отвътре и за мен не е свързано с външен фактор. Поне при мен всичко зависи от момента. Най-добре ми е сред природата, понеже ми действа зареждащо и отпускащо. Стремя се да постигна комфорта в себе си, да достигна до онази хармония, която ще ми позволи да съм добре, където и да се намирам.

Какво ти дава усещането, че си „у дома”?

Спокойствието, възможността да бъда себе си, уюта, свободата. Когато безмълвно откривам и се наслаждавам на даден момент. Усмивката и прегръдката от любим човек.

Какво ти дава сили да продължаваш напред в трудни моменти?

Желанието ми да преодолявам трудностите, стремежа ми към по-добро, волята ми, упоритостта... Съществуването на децата ми ми е давало сила в някои моменти, отговорността ми спрямо тях е била една от причините да полагам по-големи усилия. Вярата ми дава сила.

Кой човек или кои хора са ти оказвали най-голяма подкрепа или влияние в живота ти?

На първо място ще спомена мен самата. Защото, колкото и да искат да ти помогнат, ти сам не положиш ли усилие всяка подкрепа е излишна. Била съм в подобно положение, когато са ми предлагали помощ, а аз не съм я приемала, защото съм искала да се справя сама. Или когато съм била в труден момент нечии думи в знак на подкрепа не са ми влияели, просто защото самата аз не съм се чувствала сигурна в тях. Или може би от гордост не съм приемала. Понякога съм мислела, че помощта е за слабите. Подкрепа за мен е синът ми. Той е бил опорната ми точка в трудни моменти, дори и самото му присъствие е било подкрепа за мен. Харесва ми да обсъждам много неща с него. Ценя неговото мнение. Моята много добра приятелка, Роси, ме подкрепяше много в доста труден за мен период. И другата ми приятелка Таня, която затрупвах с виртуални въпроси и мисли. J Много се радвам за тези приятелства. Не мога да не спомена и майка ми, която и досега си остава подкрепа за мен. През последната година срещнах много сродни души, които са били опора за мен. Благодарна съм за тези срещи. Но в настоящият момент най-важното за мен присъствие е на човека, когото обичам. Неговата подкрепа е безценна.

Има ли нещо, което искаш да промениш у себе си, а още не си успяла?

На моменти реагирам много остро и реакциите ми са крайни. Това искам да променя. Емоционална съм и приемам някои неща много навътре. Все още не съм се научила да броя до десет преди да реагирам. Трябва да бъда малко по-сдържана. Малко хора ме познават в тази светлина. Иска ми се да намеря баланса между емоции и разум.

Страхуваш ли се от Смъртта?

Не, никога не е имало страх към нея. Тя е продължение на Пътя. Просто е физическият край на земното ни съществуване. След нея има още много. Приемам я непринудено и естествено.

А от самотата?

Не. Харесва ми състоянието на уединение, където мога да бъда сама със себе си. Точно в такива състояния откривам много за себе си, опознавам се, обмислям нещата, които ме вълнуват. Обичам ги тези моменти. Но тези периоди не са продължителни за мен и се редуват с други периоди с много контакти.

Какво те кара да се чувстваш жива?

Тръпката от нови неща, новите предизвикателства в живота, промяната, силните усещания и радости. Не ми харесва скуката и застоя. Дори и трудностите ме карат да се чувствам жива, когато има действие и приключение. Любовта ме кара да се чувствам жива, онези моменти на наслада и щастие. Разходка сред природата ме кара да се чувствам жива - мирисът, гледките, усещанията... Неописуемо е.

Какво ти дава представа за вечност?

Небето, облаците, усещанията, гората, сливането с друг човек, моментите на тишина, вътрешната радост, усмивките на Душата...

Кои емоции играят най-голяма роля в живота ти и изпитваш най-често?

Може би страхът е играл важна роля в живота ми. Усещала съм различни видове страх. И той е бил голяма спънка за мен. Формиран на базата на предишен опит се появява на моменти като защитна реакция. Но единственият начин да се превъзмогне е да се изправиш лице в лице с това, което създава този страх в теб. И тогава съм разбира, че той е плод на ума и нищо повече. Разбирала съм, че имам много повече сила, отколкото съм си мислела, и съм ставала по-сигурна в себе си. И така съм преодолявала несигурност и съм решавала трудните ситуации. Съмнението също е една от по-често изпитваните от мен емоции. Когато в ума ми имам две противоречащи твърдения и се чудя кое да избера. Понякога вътрешното усещане ми казва едно, а ума си изтъква неговата логична истина. Но всичко това се преодолява благодарение на опита и на положените усилия за промяна към по-добро. Най-често изпитвам удовлетворение, благодарност. Това са красиви моменти, радвайки се от душа.

Какво е щастието за теб?

Вътрешно усещане, задоволство, усещане за блаженство. Обожавам това мое състояние. Неописуемо е. Щастието е начин на живот.

Какъв съвет би дал, според житейския си опит, на едно дете или на другите хора въобще?

Децата действат чисто, естествено и непринудено, имат вродено желание за откриване на новите неща. Ако не се намесват възрастните и не ги вкарват в определени ограничения и рамки, те няма да имат нужда от съвет. Често като дете са ми давали насоки и правилни съвети, които понякога не съм приемала и съм действала на своя глава. Може и да съм падала след това, но се радвам, че съм ги открила сама. Единствено опитът учи. Децата бих посъветвала да развиват уважението към родителите си, но да следват себе си и да вярват в мечтите си. Дори и когато никой не вярва в тях. На хората бих казала да живеят с пълна сила, да се радват на всеки момент, да се опитват осъзнато да проникнат в него, да не се страхуват от провал и да опитват. Да започват всичко, за което мечтаят още в днешния ден. Първата крачка е важна, Вселената винаги помага на смелите. Да, може да тръгнеш със свито сърце и несигурност, но просто направи първата крачка и ще видиш колко много потенциал е заложен в Теб :)

Бих посъветвала хората да не стоят и да не се примиряват със ситуация, която не им харесва, която ги прави нещастни. Променете я, отговорността е изцяло наша. Никой не може да ни нарани без наше съгласие. Била съм в ситуация, когато моето търпение и правени компромиси са били в мой минус. Била съм несигурна, за да направя промяната. Но когато започнах -разбрах, че нямам спиране, придобих толкова много увереност само след първите крачки. И въпреки, че съм непримирима и упорита - в онзи момент не съм била достатъчно сигурна, за да действам. Получих добри уроци и разбрах, че нищо и никой не може да те спре, ако искаш нещо силно и искрено. Иска се действие, а не само искане. Така че опитвайте, мечтайте, учете се от провалите и продължавайте смело напред. Сърцето знае накъде.

Какво може да те разплаче?

В последно време може нещо малко на пръв поглед, но ценно и красиво да ме разплаче от умиление. Плача от радост, което е красиво преживяване. Малък жест, малко дете, красивото небе, вътрешно усещане за блаженство може да ме просълзи. Плакала съм от радост, заради човека до мен. Бяха сълзи от радост и докосване до нещо близко, нещо на пръв поглед непознато, но толкова истинско... Любов. Което не значи, че не плача от болка. Аз съм емоционален човек. Има неща, които понякога изплуват и ми напомнят за някоя стара болка. Липсата на човек, когото обичам, ме разплаква. Разочарованието. Липсата на любимото ми коте...

А какво може да те накара да се усмихнеш?

Толкова много неща ме карат да се усмихвам, че не знам кое да спомена. Любовта, погледът на близкия ми човек, радостта на децата ми, чувството на благодарност и удовлетворение, някоя мила гледка на стари хора, мисълта за някой спомен, който ме е радвал много.

Ако си представиш живота си като пъзел, доколко е подреден той вече? Липсват ли още парчета, за да е цял и завършен?

Виждам живота ми като един неограничен пъзел :) Можем да наслагваме постоянно нови парченца. Имам най-основната част от пъзела. Може би някои странични парченца ми липсват, но тепърва ще ги търся. Красотата на реденето на пъзела е в желанието и търпението, магията на Живота е да не спираме да редим. Нямам определена цел за достигане, за да определя колко още ми остава. Но със сигурност най-хубавата част тепърва предстои.

Какво считаш за свое най-голямо лично постижение в живота си дотук?

Нямам точно определено нещо, което да кажа. За много неща се гордея със себе си, за преодолените трудности, за стремежа ми към по-добрата промяна. За децата ми.

Какво цениш най-много в живота си? За какво чувстваш най-голяма благодарност?

Ценя самият Живот. Ценя здравето, имаме ли го можем да постигнем всичко. Благодарност чувствам за всичките ми преживявания, за децата ми, за всички срещи и раздели, за всички радости и мъки... Животът не е даденост, а дар, който трябва да ценим.

П.С. Искам сърдечно да благодаря на Криси за поканата да споделя това с повече хора. Идеята за блога е прекрасна и само човек, обичащ другите може да започне подобно нещо. Благодаря ти, Криси! Вярвам в споделянето. То сближава хората, показва ни, че има и друг, който страда и се радва като нас или е бил в подобна ситуация, получаваме подкрепа, учим се на нови неща, излизаме от границите на нашето мислене.

И аз БЛАГОДАРЯ от сърце!!!